Китарист на месеца: Пол Райс

„Музикалният университет ме научи на МНОГО! Но едно нещо, с което не се справи особено добре, е да ми разясни как да стана самонает музикант или такъв, който има собствена компания. Ето защо инвестирах в курс по музикален бизнес. Там срещнах Пол – музикален предприемач като мен, който свири от МНОГО години на китара и има далеч повече опит. Той разказа на мен и останалите ни хора от курса много полезни неща за измами, от които да се пазим; даде ни задълбочена информация за оборудване и просто сподели интересни преживявания, през които е преминал. Той е човек, от когото можеш да научиш много, така че прочети интервюто с него по-долу.” – Нели

Ще Ви върна много назад – как започна музикалният Ви път?

Идвам от семейство, което обича музика. Баща ми имаше прекрасен глас и обожаваше всякаква музика – оперна, филмова, фолк, джаз, суинг и т.н. Такива ритми звучаха непрекъснато в дома ни.

Когато бях тийнейджър, фолк музиката беше на мода. Тогава се случваше възраждането на американската фолк музика и Питър Сигър, The Weavers и други, събираха огромни тълпи. Първото ми банджо всъщност беше тенор банджо, което някой подари на сестра ми. Тенор банджото не е фолк инструмент, така че се учих на нейната китара. През това време пишех предимно поп и народни песни.

Когато отидох в колежа, бях изложен на различни видове рокендрол – някои от тях ми допадаха, други не. Имах много приятели, които бяха част от рок групи, така че се присъединих към няколко и се научих да свиря на електрическа китара, бас и саксофон. Ето защо имам широки интереси и мога да свиря блус, суинг, Tin Pan Alley, джаз, фолк или рок много достоверно за човек, който не е експерт в повечето от тях.

Мислили ли сте някога да направите музика своята кариера?

Когато бях на около 18 реших, че искам да бъда рокендрол звезда. Минах през много групи, защото в общност като Дейтън, Охайо имаше ограничен брой места и обикновено човек се присъединяваше към група, свиреше на може би осем от тези места и след това групата ще се разпадаше. Така че преминах през куп групи и реших да се върна в училище. Изкарах диплома и работих като професионален технически писател почти 40 години. Така че музиката никога е била кариера за мен, а любимо хоби. 

През годините свирих в много кафенета, фестивали и по църковни концерти. Също така събирам и реставрирам архаични инструменти и имам огромна колекция от тях.

Какво се случва с фолк жанра в днешни дни?

Фолк музика като популярен музикален жанр се появи в края на 50-те години като алтернатива на Боби Винтън – прочувствената, но не реално дълбока музика. Аз съм бейби бумър и за голяма част от моето поколение към края на 60-те фолкът стана предпочитаният жанр, защото беше смислен.

Един от най-изявените фолк изпълнители, спомогнали за началото на фолк възраждането, е Пийт Сигър, който свири на банджо. Аз също се научих да свиря на банджо, защото той беше мой идол. В средата на 60-те обаче блуграсът стана популярен. Излязоха филми като “Бони и Клайд” и телевизионни сериали като The Beverly Hillbillies, които имаха блуграс саундтрак. Във филма “Deliverance” има блуграс банджо музикант, а темата е небезизвестното “Dueling Banjos”. За мнозина това беше доказателство, че банджо музикантите са неграмотни хора. В резултат на несправедливия стереотип, който съществуваше за банджо музикантите в продължение на много години в популярната култура, трябваше да спра да нося своето по участия.

И като цяло фолк жанрът също тръгна по този път. Превърна се във фолк-рок и колкото по-тежко ставаше звученето с развитието на The Beatles, рокендролът зае мястото на фолк музиката в популярната култура. Ако по това време човек се наречеше фолк изпълнител, автоматично беше отхвърлян като изостанал. Така че музикантите спряха да се наричат така и през 80-те, 90-те и началото на 2000-те навлезе терминът „американа“, което всъщност означава нещо различно в останалата част от света. За останалия свят “американа” има по-широк контекст и често включва кънтри, докато в САЩ  “американа” се използва от страх да се употреби думата „фолк“. Интересното е, че когато преди 10 години започнах отново да нося банджото със себе си, милениълите и по-малките деца не бяха чували някой да свири сериозно на банджо. И го намериха за готино! С изключение на Mumford & Sons, това поколение почти не е изложено на банджо и затова всъщност е много забавно да го донесеш, защото децата много се  вълнуват. 

В продължение на около 30 години имаше много унизителни асоциации около термина „фолк“, но сегашното поколение не ги знае. Забавно е, че фолкът в известен смисъл се завърна.

Как подхождате към теорията на музиката – до каква степен смятате, че китарист, който свири на жанрове като фолк, рок или поп музика, трябва да я изучава?

Музикалната теория беше безценна за мен. Когато свириш 8-часови концерти вечер след вечер, научаваш нещата чрез осмоза, и много хора действат по този начин. Но най-важното нещо за един китарист е „кръгът на квинтите“ – това, че връзката между акордите ре (D) и сол (G) е същата като връзката между сол (G) и до (C) и т.н. И взаимодействието между акордите е същото дори и да отидеш в друга тоналност. Това е нещо, което китаристите трябва да усвоят като своя втора природа. Има някои основни неща, които трябва да се знаят – разбирането на връзките между акордите е от решаващо значение, щом става въпрос за изучаването на който и да е акорден инструмент.

Смятате ли, че музикалната теория е нещо, което трябва да се следва, или по-скоро дава обяснение защо дадени принципи работят в музиката?

Много хора знаят тези неща интуитивно, защото свирят по 8 часа на ден в продължение на 20 години. Но аз не съм свирил по 8 часа на ден за 20 години и мога да се справя също толкова добре. Всеки, който иска силен начален старт в изучаването на инструмент, може да разчита на теорията на музиката. Ако не искаш да научиш занаята по начина, по който го правят повечето сериозни ученици, просто ще ти отнеме повече време.

Какво е нещо, което сте научил, като изпълнител на различни места (кафенета, фестивали, църкви, училища, клубове, панаири)? Имате ли предпочитана сцена?

Фестивалите са ми любими. Причината е, че хората са дошли, за да слушат музика и заради това там намираш по-честни слушатели. Написал съм вероятно 300 песни, от които може би 60 са добри и имам репертоар от парчета на други хора, така че нямам проблеми да коригирам сетовете си спрямо ситуацията.

Как протича процесът Ви на писане?

Това е труден въпрос, защото познавам автори на песни, които са много старателни и по-добри от мен. Аз измислям мелодията и идеята едновременно и после ги разработвам. Трудно ми е да пиша по готова подадена идея.

Това не е съвет – това е начинът, по който аз пиша и не е правилният. Трябва да имам наистина силно усещане за нещо, преди да започна да пиша. И след като го направя, обикновено всичко се случва много бързо. Има някои песни, за които съм написал два куплета и припев и след 20 години ми хрумва трети куплет. Но като цяло при повечето ми песни всичко се случва в рамките на 3-4 дни.

По филмите изглежда, че песните се появяват като божествено вдъхновение, но това не е вярно за повечето хора. Истината при мен обаче е, че това е единственият начин, по който се получава.

На Вашата Facebook страница можем да прочетем много полезна информация за различни инструменти. Как избирате в какво да инвестирате?

Аз съм почитател на подценяваните инструменти. Автохарпата например влизаше и излизаше от мода много пъти и когато се сдобих с една преди 15 години и я проучвах, установих, че почти всичко, което беше написано за нея в интернет, е грешно. Затова реших аз да напиша статия по темата – просто исках хората да разберат какво наистина представлява инструмента. Същото важи и за всички останали инструменти, с които се занимавам.

Когато бях в гимназията и колежа, с приятелите ми имахме инструменти, които постоянно се чупеха и придобих хобито да поправям инструментите. Така се влюбих в идеята да взема нещо, което в даден момент е било инструмент, обаче в момента не може да се използва, и да му дам нов живот.

Друг момент е, че работата с различни инструменти ме вдъхновява да пиша различен  тип музика.

Създател сте на няколко уебсайта – SchoolOfTheRock.com, CreekDontRise.com и RiverboatMusic.com. Какво можем да намерим там?

Нещата обикновено се случват така – вземам инструмент, проучвам го, разглеждам какво пише за него онлайн и ако всичко е грешно, се залавям сам да напиша статия. Имам няколко различни уебсайта, защото се интересувам от различни теми и ако ги сложа всички на една страница, човек няма да може да се ориентира. Една от работите ми беше като редактор на исторически книги, където проверявах фактите. Пишех професионално в продължение на 45 години, така че не ми е трудно да напиша базирана на факти статия за нещо, за което изглежда никой не мисли. Не пиша много за китарата, защото вече има предостатъчно изписано за нея.

Последвай Пол Райс:
PaulRaceMusic.com
CreekDontRise.com – Американска история и музика
SchoolOfTheRock.com – Християнска музика и саксофон
ClassicTrainSongs.com – Традиционни песни за влакове
RiverboatMusic.com – Полезна информация за акустични инструменти
Facebook
SoundColud
YouTube

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.