“Толис е един от онези учители, които те вдъхновяват да се упражняваш и да се потопиш надълбоко в личните си музикални интереси. Харесваше ми начина, по който преподаваше учебната програма в университета, защото винаги насърчаваше силните страни на студентите си и даваше честна и полезна обратна връзка за начините, по които можем да се подобрим. Той е невероятен рок китарист – а също и фюжън и всичко друго, което съм го чувала да свири, е вдъхновяващо – особено когато извади и фретлес китарата си (без прагчета). Прочети интервюто с него по-долу, ако имаш нужда от малко мотивация за китарата ?” – Нели
Какво те вдъхнови да започнеш да свириш на китара и в крайна сметка да направиш музиката своя кариера?
Едно лято, когато бях на около 10 години, братовчед ми ми даде касета с рок музика. От едната страна на тази касета беше Thunderstruck от AC/DC. Чух рифа и звукът просто ми проговори. Попитах братовчед ми какво е това и той каза, че е електрическа китара. След време започнах да се уча да свиря на китара – първоначално класическа, но електрическата винаги е била търсеният от мен звук. Отне ми четири години, за да мога да свиря онзи риф, но го направих!
Започнах да свиря на 14 години, а на 16 вече ходих по участия. Никога не съм мислил, че ще стана музикант, просто ми харесваше да свиря. Около тези години обаче също трябваше да започна да мисля с какво искам да се занимавам, а си нямах никаква представа. На 16 години, след като свирих в рок групи и по училищни концерти, мой приятел, който свиреше в гръцки сватбени групи, ме покани на участие. Съгласих се и също ми беше платено за участието. Тогава осъзнах, че момчетата от групата всъщност живеят от това и си помислих, че е страхотно – просто да свириш на китара и да получаваш много добри пари. Звучеше като чудесна кариера.
Така че започнах да свиря гръцка музика по сватби, клубове, таверни, големи шоута и други, паралелно с ходенето на училище. Когато завърших, известно време се занимавах само с участия, но осъзнах, че трябва да се образовам – не можех просто да продължавам да правя всичко по слух и да се уча безцелно. Тогава реших да отида в Обединеното Кралство да уча, а останалото е история.
Какво те накара да да избереш Обединеното кралство и в крайна сметка да останеш там постоянно?
Имах два варианта – да отида във Великобритания или САЩ. Америка беше твърде далеч и твърде скъпо. Що се отнася до Обединеното Кралство, като европейски студент можех да уча навсякъде из Европа на студентски заем. Освен това Институтът по китара в Лондон имаше страхотни учители – също толкова добри, колкото и в щатите. Любимите ми групи са британски – Whitesnake, Deep Purple, Pink Floyd, Rainbow и т.н. Всички мои герои бяха предимно британци, така че имаше логика да дойда тук.
Когато дойдох, бях много фокусиран върху обучението си. Трудното беше, че нямах никого наоколо. В днешни дни е по-лесно, тъй като имаме интернет, но тогава беше много трудно да си изградиш мрежа от познати. Трябваше да инвестирам много пари и време, за да ходя по концерти, сесии и джем вечери, за да научат хората за мен.
Всичко в кариерата ми се случи стъпка по стъпка: започнах професионално да се занимавам с музика, спечелих малко пари, образовах се и след като завърших, реших да опитам да се реализирам тук, преди да се върна в Гърция. 22 години по-късно все още съм тук!
Гъвкавостта беше моят коз. Никога не съм обичал да бъда категоризиран – като рок, джаз, фънк или какъвто и да било друг китарист. Обичах инструмента и исках да знам всичко за него, все още имам това отношение. Този начин на мислене ми позволи да участвам в различни концерти и да се издържам от това.
Пристигнал си в Обединеното кралство вече знаейки много за инструмента. Какви са основните разлики в подхода към китарата в Гърция и Обединеното кралство?
В Гърция нямаше модерни музикални училища, затова образованието се въртеше около класическата китара. Бях късметлия изобщо да намеря консерватория в малкия град, където живеех. Това, което ми помогна е, че докато свирех по концерти в гръцки клубове, се научих как да чета музика, да настройвам звуци и как да се държа на сцената. Когато започнах да уча в Обединеното Кралство, имах целия този опит, който много от другите студенти нямаха. Но пък не бях запознат с всички други неща – познания за грифа, теория на джаза, фънка, рока и т.н., защото гръцката музика е предимно ритъм китара.
Подхождам към инструмента от гледна точка на музикант, а не от гледна точка на изпълнител. Когато си музикант, използваш инструмента като изразно средство, като свой глас. Избрах китарата да бъде моят глас, така че трябваше да познавам гласа си – това ми позволява да правя повече неща и да се доближа да това да мога да го използвам без ограничения.
Какви са основните разлики между гръцката и британската музикална сцена?
На гръцката сцена е популярна предимно гръцката музика, поп, малко американски джаз и разбира се рок и други, но те са по-скоро нишови. Бизнесът и сцената не са се променили много от 90-те години, когато бях там. Това, което днес е различно, са артистите.
Лондон от друга страна е изключително мултикултурен. Тук можеш да участваш в най-различни концерти. Има сесийна работа, участия по събития, сватбени концерти, корпоративни концерти и т.н. Подобни са на това, което се случва и в другите страни, но средната продължителност на един концерт тук е максимум 2-3 часа с почивка, докато в Гърция концертите са доста по-дълги, обикновено по цял ден. Възходът на интернета, COVID и някои други проблеми със звука и шума засегнаха силно лондонската сцена. Но има много концерти и извън Лондон, сега участвам в много такива.
Пишеш ли музика?
Да, винаги съм пълен с идеи и пиша. Досега съм издал 3 албума. Първият е фюжън джаз, вторият по-скоро световна музика, а третият е класическа китара и акустични инструменти. Всички инструменти в последния ми албум са изсвирени от мен. Доволен съм от тези 3 албума – с тях казах всичко, което исках да кажа.
А как протича процесът ти на писане на музика?
Когато реших, че искам да пиша своя собствена музика, това, което направих, е да събера всички елементи, които харесвам. Например – предпочитам чист звук, харесвам рифове, найлонови струни и звук от китара без прагчета. Искам китарите, които да използвам, да са 35 Gibson, такава с найлонови струни и още една без прагчета. Нещо, което също трябва да присъства, е и елемент на неравноделни размери. Композицията и хармонията ще бъдат задвижвани от джаз ритми, а групата ще е съставена от перкусии, барабани, китара, бас и пиано, може би тук и там с гостуващи инструменти.
Когато пиша, имам подобен план, но каквото и да се случи, в зависимост от това как звучи и се усеща, избирам правилния инструмент и настроение. Пиша като китарист, но китарата не е основният инструмент. Всички инструменти имат свои собствени части – ако някой трябва да поеме водещата роля, ще го направи.
Ти също така си специалист във фретлес китарата (китара без прагчета). Можеш ли да ни разкажеш повече за този инструмент и как човек може да започнете да свири на него?
Китарата без прагчета не е лесна за изучаване, и аз самият все още работя върху нея. Инструментите без прагчета дават възможност да се докоснеш до друго измерение и перспектива на свиренето. Това, което харесвам във фретлес китарата, е, че като няма прагчета, можеш да свириш всички онези малки микротонове. Това създава усещане подобно на човешкия глас. Има ограничения, разбира се – не можеш да свириш акорди или гами по традиционния начин и обикновено трябва да се фокусираш върху свиренето на една струна, а не на всички. Най-важното е да имаш много добро ухо, за да чуваш нотите и височината. Свиренето на китара без прагчета помага изключително много на развитието на музикалния слух.
Добър начин да започнеш да свириш на фретлес китара е да поставиш хроматичен тунер на китарата и с него да намериш точно къде е височината на даден тон. Тренирайки продължително с него, бавно пръстите започват да помнят кое къде се намира.
Какво научи от гледната точка на преподавател в ICMP?
Никога не съм си мислил, че ще стана учител. Исках просто да се науча да свиря на китара. Много обичах инструмента и бях добър и дисциплиниран ученик, заради което след като завърших получих предложение да започна да преподавам в Института за китара (сега ICMP), където учех. Бях много щастлив, че съм чужденец и въпреки това избраха мен. Един съвет, който мога да дам, е да бъдете близки до учителите си – ако вярват във вас, ще ви помогнат.
Когато започнах да преподавам, си спомних какъв бях като ученик – какво исках да науча и как исках да уча. Имаше някои неща, които не харесвах в начина на преподаване на учителите си, така че аз ги правя по различен начин. Преподаването е нещо органично, което непрекъснато се развива – ученикът расте с учителя и учителят расте с ученика.
Винаги се опитвам да опозная всеки студент – произхода му, защо учи музика, какво иска от мен и курса. Тези неща ми помагат да предавам знанията по такъв начин, че всеки студент в класа да може да ги разбере. Преподаването ми става по-добро непрекъснато, защото се уча от учениците си. Никога не съм възприемал преподаването като “просто работа”, това е начин на живот за мен.
Какъв е твоят музикален проект-мечта?
Да свиря с героите си! Например да бъда в групата на Пат Метени или да свиря с Bon Jovi, Deep Purple или Whitesnake. Би било страхотно да пиша музика с Pink Floyd. Срещнах доста от героите си, но все още не съм свирил с тях. Но дори и това да не се случи, съм много доволен от това, което съм постигнал досега.
В момента Толис свири с няколко групи и участва в сесии. Плановете му за проекти в бъдещето се въртят най-вече около онлайн колаборации с други музиканти.
Последвай го в социалните медии, за да ги видиш, когато излязат:
Website
Facebook
Instagram
YouTube