Китарист на месеца: Джей Стейпли

“Джей Стейпли е човек, от когото научих много. Срещнах го през първата ми година в музикалния университет, където проведе мастърклас по писане на музика. Начинът, по който описва процеса на писане, е нещо, което ясно помня и до днес. По-късно, когато завършвах бакалавърската си степен, щяхме да имаме няколко часа звукозаписни сесии с него. Всички ни предупреждаваха колко страшно ще бъде, колко е строг и какво ли още не! Бях ужасно притеснена, че ще ми вика (което сега ми се струва смешно 😀 ). Научих песните, следвах ясните му инструкции и всъщност беше едно много приятно преживяване, което ми даде възможност да разбера как протича сесийната работа. Научи ме на много! Така че прочетете по-надолу и кой знае? Може би някои от думите му ще останат и с вас за години напред! 🙂 “ – Нели”

Как се запалихте по китарата и станахте професионален сесиен музикант?

Започнах да свиря на китара, защото баща ми, който беше учител по музика, донесе вкъщи испанска китара. Искаше да научи учениците си как да свирят на нея. Аз я взех, изсвирих първите си акорди и бях запленен!

Започнах да се занимавам със сесии когато се преместих в Лондон през 1987 г.. Преди това бях част от група, с която обикаляхме Великобритания и Европа и свирехме из малки рок клубове, но се уморих от постоянното пътуване. Напуснах бандата и останах в Лондон. Казах на всички музиканти, които познавам (а и на няколко непознати!), че търся сесийна работа. Някой ме препоръча на продуцент, който правеше много музика за телевизионни реклами (джингли). Той ме нае за една сесия и от уста на уста и други продуценти на джингли чуха, че съм добър в работата си. В рамките на една година стигнах от 0 сесии до 2 или 3 на ден! Също така поемах и каквито проекти ми предложеха за записи, дори и да не бяха платени, защото така се запознах с много хора, които пък от своя страна работеха с други музиканти/артисти, които можеха да плащат на музикантите си. 

Запомни: всичко, което правиш, има потенциала да те доведе до нещо друго.

През дългата си кариера сте влизал в почти всички роли в музикалната индустрия. Можете ли да ни разкажете малко за това как пътят ви отведе във всички тези посоки?

Пътят ми пое в различни посоки по ред причини като необходимостта да изкарвам пари и също любопитството ми. През 1981 г. нямах изпълнения и сесии, но получих телефонно обаждане от Roland UK (великобританския клон на японския производител на синтезатори Roland), които търсеха някой да демонстрира китарните им синтезатори и другите им китарни продукти, включително педали Boss. Тази работа ме научи как да записвам и продуцирам и вече можех да печеля пари, правейки записи за други музиканти и изпълнители. Да съм продуцент повлия изключително много на работата ми като сесиен музикант, защото продуцентът вече вижда и по-голямата картина.

Кои са някои от положителните и отрицателните страни на това да бъдеш сесиен музикант?

Положителните страни: изпълняваш много различни стилове музика, срещаш се и свириш с най-добрите музиканти, а също и печелиш достатъчно пари, за да живееш комфортно. Негативите: може никога да не развиеш своето собствено звучене на инструмента, защото обикновено работиш върху примерна песен в стила на някой друг. Освен това може и никога да не се научиш да пишеш музика, а тайната на оцеляването в музикалния бизнес е да генерираш доход, базиран на royalties, повечето от който идва от писане. 

Как се промени сесийната индустрия в хода на вашата кариера?

Технологията я промени значително. Спомням си кога се появиха първите барабанни машини. Интелигентните барабанисти се научиха как да ги програмират и останаха заети. Мързеливите барабанисти не си направиха труда и спряха да работят. Тогава се появиха и компютрите и за пръв път беше възможно да се правят записи, без да се налага посещаването на скъпи студия и наемането на музиканти като мен, които свирят от раз. Винаги съм се адаптирал към технологиите и това е било моето спасение. 

Какъв е добър начин за китарист, който иска да стане сесиен музикант, да започне?

Участвай навсякъде, където те поканят: никога не знаеш до какво ще доведе. Научи се как бързо да копираш звуци и стилове. И най-важното: научи се да изпълняваш песента, а не само да свириш на инструмента. Следващия път, когато имаш за задача да свириш определена песен, поискай текста и остави инструмента настрана. Чуй песента и прочети текста. Ако в него се съдържа тъжна история, помисли как да подчертаеш тази емоция. Най-добрият трик е да научиш текста на песента и да си я пееш наум, докато свириш. По този начин автоматично ще свириш неща, които прилягат на вокала. 

Кое е най-запомнящото се преживяване от вашата музикална кариера досега?

Да свиря на сцената на Медисън Скуеър Гардън. Един от любимите ми албуми, когато учех китарата, беше Get Yer Ya-Yas Out на Rolling Stones, който е записан там. За мен беше чест и привилегия да свиря на това място, когато бях на турне с Роджър Уотърс през 80-те години.

Върху какво работите в момента?

Основно пиша и продуцирам библиотечна музика. Също така се подготвям и за няколко концерта с номинирания за Грами аранжор Робин А. Смит. При някои от тях ще сме само двамата и ще свирим наши собствени композиции, а на други ще свирим аранжимента за 50-ата годишнина на Tubular Bells, който Робин направи и изпълнихме заедно миналия август във фестивалната зала в Лондон. 

Има ли нещо, с което тепърва искате да експериментирате в музиката?

Да, в момента проучвам алгоритмична композиция и тъмни амбиент звукови пейзажи за клиентите ми. (Algorithmic composition and Dark Ambient soundscapes)

Последвай Джей Стейпли тук:
Уебсайт
Facebook
Bandcamp
YouTube
Instagram

Снимки: Volker Willker

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.