“Склонни ли сте да откривате страхотни музиканти през социалните медии? На мен често ми се случва! Жан е един от тези музиканти. Той е на път да издаде вълнуващ (за мен) солов албум с Marco Minnemann на барабаните и откъсите, които чух до тук, са… просто невероятни! Честно казано, очаквам с нетърпение да чуя целия албум след няколко седмици. Затова си помислих, че това е най-добрият момент да задам няколко въпроса на Жан 🙂 Прочети интервюто долу за много искрен поглед зад кулисите на това какво е да си китарист.” – Нели
Ще те върна много назад – как започна твоят музикален път?
Първо, искам да благодаря за поканата да съм Китарист на месеца! Въпреки че започнах сериозно да се занимавам с музика по-късно, интересът ми започна още като дете. Баща ми винаги беше „душата на компанията“. Когато се събирахме с приятели, той свиреше няколко акорда на китара, а майка няколко ноти на инструмент, наречен куатро. Усещането как това обединяваше всички някак остана с мен и ме накара да си кажа: „Колко готино, бих искал да продължа тази динамика“. Тези първи преживявания оставиха дълбоко впечатление у мен. Родителите ми също ми пускаха класически композиции от Бетовен, Бах, Брамс и Моцарт. Все още си спомням как „дирижирах“ оркестъра в средата на хола като дете.
Учил си музика в различни институции в различни страни – Пуерто Рико и САЩ. Как се отрази това на свиренето ти, различен ли е подходът към изучаването на музика в зависимост от държавата?
Уау, има много компоненти на този въпрос. Това, че съм роден в Пуерто Рико, ме изложи на много културни влияния, много преди дори да започна да уча. Запознаваш се с латино и афро-латинските ритми просто защото си там, преди да отидеш в която и да е институция.
Що се отнася до университета там, завърших класическо обучение. По онова време това беше единствената налична степен по китара. Това, което учих, беше коренно различно от съвременната музика, но ми даде възможност да бъда част от класически хор, и да уча малко за дирижирането и оркестрацията. Така предобих усещането за хармония на класическата музика, рубато времето и други елементи, които все още присъстват в музиката ми. Освен това имах късмета да имам учител, който от време на време ни представяше боса и джаз изпълнители.
Когато се преместих в Калифорния, абсолютно всичко беше различно! Дори имената на нотите! Вече не бяха до, ре, ми, а C, D, E. Трябваше ми доста време, за да се адаптирам към разликите. Тук бях изложен повече на джаз хармония и джаз фюжън и започнах да работя повече върху по-сложни ритмични идеи.
Ти си автор и издател на книгата “Напреднали Ритмични Понякия за Китара: Задълбочено Проучване на Метричната Модулация, Полиритмите и Полиметрите” („Advanced Rhythmic Concepts for Guitar: An in-depth study on Metric Modulation, Polyrythms and Polymeters“), която днес се използва като ресурс в музикални бакалавърски програми. Как би описал тази сложна материя на китарист, който тъкмо се задълбава в нея? Какво те привлече към темата?
Всичко това са инструменти, които разширяват способността ни да изразяваме себе си чрез музиката. Точно както когато научаваме много други аспекти на музиката, тези концепции могат да ни отведат на места, които не сме смятали за възможни преди. Могат да ни помогна тда акцентираме върху цялата гама от емоции, когато се комбинират с хармоничния аспект на нещата.
Какво ме вдъхнови? …Това е една недостатъчно изучавана и пренебрегвана част от музиката… Има огромен интерес към хармонията, модалното свирене, четворните гласове и т.н. По отношение на ритъма обаче, повечето музика попада в това, което е ритмичният еквивалент на композиране само с мажорна скала. Това твърдение идва от искрена тъга за пропуснати възможности. Има многото творби, които не съществуват и продължават да се губят поради недооценяването на тези безценни ресурси. Това е образ, който често се появява в мислите ми.
След като осъзнах, че голяма причина те да не бъдат изучавани е страхът от сложността им, необходимостта от улесняването на тези концепции стана очевидна. Ето защо реших да напиша книгата. След 6 години работа най-накрая имаше нещо конкретно, което можех да споделя с хората, които също имат интерес към темата. Ако наистина обичаш нещо, искаш то да продължи, така че правиш всичко възможно да го предадеш, да го запазиш живо.
Освен тази книга, какви заглавия публикува твоето издателство Violet Anamnesis Publications, как ги подбирате?
Въпреки че имаме поредица за начинаещи, в момента книгите ни са наръчници за напреднали. Например: Изкуството да Съчетаваш Скали (The Art of Weaving Scales) от соло изпълнителя Хуан Антонио, която е написана за китаристи. Напреднала Координация за Барабани (Advanced Drumming Coordination) от Ray Rojo, който е бил на турне с Felix Martin и Nili Brosh, както и серията Аналитичен Подход (Analytical Approach) от Lang Zhao от Resonance Project. Това са наистина невероятни книги и ви каня да ги разгледате!
Избрани са въз основа на комбинация от уникалност, иновация в начина, по който обясняват, и дали са теми, които се обсъждат често.
Работил си с различни известни музиканти като Марко Минеман, Джордан Рудес, Мохини Дей и други. На какво те научи процеса на работа с такива успешни имена?
Скромност. Когато работя с тези легендарни музиканти, аз високо ценя тяхната щедрост. Мисля, че много хора биха се изненадали колко скромни са всъщност. Освен това беше освежаващо да видя как в края на деня основният фокус винаги е музиката. Среда, в която има споделена любов към музиката, е всичко, което някога съм желал да постигна. Музиканти, служещи на музиката. Това е и винаги ще бъде предпочитаната от мен работна среда. Мисля, че се затвърди в класическото училище. Когато си част от хор, индивидуалната ти партия е важен компонент. Когато обаче чуеш обединените текстури на акордите, веднага разбираш, че не става въпрос за теб. Става дума за нещо по-голямо. Затова диригентът обикновено сигнализира на отделни части да се коригират, за да се създаде цялостният ефект.
Стигнахме до един от любимите ни въпроси: как обикновено протича процесът ти на писане?
По отношение на идеите наистина варира от композиция до композиция. Понякога ще имам мелодия в главата си, която по-късно се оркестрира. Друг път ще пея ритмична структура, която се превръща в основна тема, след като в пеенето ми започнат да се появяват тонове. Понякога свиренето на мелодия с акорди на китарата си също по-късно се превръща в тема.
Що се отнася до записването на идеите, винаги първо записвам всичко в Сибелиус и продължавам оттам. Обикновено пиша партии за китара, бас и клавиши, заедно с нотация за барабаните. След това импортирам всичко в Logic, за да добият музикантите представа за отделните части. След това започвам процеса на запис.
Какво е нещото, с което би искал да експериментираш в музиката?
Определено бих искал да направя албум с оркестър. Винаги е било моя мечта. Използването на по-редки инструменти е още нещо, което ме интригува.
Върху какво работиш в момента?
Пускането на албума ми Existential Paranoia на 14 октомври. Много се вълнувам за този проект, тъй като това е първият ми солов албум. Нищо не може да се сравни с това да издадеш собствена музика, както си си я представял, с точните хора, които да изпълняват всяка песен.
Последвай Жан в социалните мрежи:
Уебсайт
Instagram
YouTube
Bandcamp
TikTok