„Запознайте се с човека, който много хора смятаха за мой брат, докато следвахме заедно в университета, както се представи на мен за пръв път – The Count (Графа)! По-късно научих, че той си има и нормално човешко име – Джоузеф ? Талантлив китарист с уникален стил, създал страхотни рок и метъл шред инструментали, а наскоро пусна и акустична песен. Мултиинструменталист, учител, композитор… прочетете повече за неговото музикално пътешествие по-долу.“ – Нели
Как започна твоят музикален път?
Започнах да свиря, когато бях на 15. Вдъхнових се от китариста John 5 от групите на Мерилин Менсън и Роб Зомби, но всъщност неговата солова работа беше истинското ми вдъхновение. Той владее китарата до съвършенство и може да свири в много широка гама от стилове. Не възнамерявах да направя това своя кариера, но моментално се пристрастих! Имах късмета да попадна на чудесни преподаватели, които ме вдъхновиха да работя здраво.
Каква е историята зад сценичното ти име The Count (Графа)?
Иска ми се да имах по-интересна история! Алис Купър и Мерилин Менсън имаха голямо влияние върху мен, така че си помислих, че ако ще бъда музикант, то трябва да имам сценично име! Гледах филма „Дракула“ и си помислих: „Графът, това ще свърши работа!“ Ще ми се да можех да кажа, че съм истински граф, живеещ в замък в Трансилвания, но за съжаление не съм!
Вдъхновението за твоя уникален стил от музиката ли идва?
Донякъде да. Силно театралните изпълнители, които вече споменах, със сигурност вдъхновиха това и у мен. Стилът на Джими Хендрикс също ме вдъхновява, дори притежавам реплика на емблематичното му военно яке. Мисля, че това да си музикант, ти позволява да се обличаш малко по необичайно!
През годините си придобил множество квалификации по китара. Какъв съвет би дал на начинаещ китарист, който се чуди дали да избере музиката за формално образование?
Труден въпрос. Радвам се, че придобих всички тези квалификации, тъй като ме накараха да науча неща, които иначе нямаше. А и също някои от учителите ми бяха изключително вдъхновяващи. Но не всички музикални курсове са еднакви, някои включват повече писане на есета и теория на музикалния бизнес – което е супер, ако те интересува – но няма да ти помогне да подобриш уменията си на инструмента. Важно е да разгледаш внимателно учебната програма, преди да се посветиш на който и да било курс.
Освен китара, свириш и на ситар, пиано и мандолина. Ученето на втори инструмент по-лесно ли е от първото или е объркващо?
Със сигурност е много по-лесно! Особено при струнните инструменти. Мандолината например изисква същата техника като китарата, само в по-малък мащаб. При пианото, макар че има много малко общо с китарата, все пак имах предимство вече да съм развил сръчността на пръстите си и да мога да чета музика. Но трябва да отбележа, че не отделям еднакво време на всички инструменти. Китарата и пианото винаги получават повече внимание от останалите.
Планираш ли да научиш и други инструменти?
Запасих се с банджо за занимание по време на пандемията и ми е много интересно! Към момента не планирам да уча други инструменти, все пак часовете в един ден са ограничени! Винаги ми е интересно да пробвам различни инструменти, научавам много неща, които след това мога да приложа и на китарата. Това е чудесен начин да се откъснеш от познатото.
Досега си продуцирал един албум – More is More, и едно EP – Aqua Hands. Как протича процесът ти на писане?
Много бавно! Често минават няколко месеца от първоначалната идея за песен до завършването ѝ. Голяма част от материала за Aqua Hands всъщност е написан далеч от китарата. Вдъхнових се за голяма част от солата от класическа пиано музика от композитори като Лист и Шопен. Имам огромна колекция от ноти и често вземах част от нещо, което те са написали, и го преработвах, за да пасне на песента. След като се получеше звучене, което ми харесва, преминавах към това да измисля как да го свиря на китара. В повечето случаи беше много трудно, тъй като мотивите изобщо не отговарят на настройката на китарата. Понякога няколко секунди музика ми отнемаха седмици. Въпреки че беше труден и често пъти разочароващ процес, чрез него ми дойдоха идеи, до които трудно щях да достигна, ако пишех само с китара в ръка. Много е лесно да се заприщиш само във вече познатото.
Какво се промени в стила и творческия ти процес между двата проекта?
Между двата проекта има интервал от 5 години, така че много неща! More is More е първият ми опит за писане на музика, така че все още изпробвах много неща. Записах всичко с моя приятел и бивш учител по китара Сам Маккюън в домашното му студио Skull Sound Studios. Той миксира и мастерира целия албум. Научих много, докато го записвах. Някои от песните не са нещо, което бих написал днес, но това е нормално. Албумът ми помогна да разбера какво работи и като цяло беше страхотно преживяване.
При Aqua Hands вече имах собствена техника и пространство за запис, така че всичко беше записано в дома ми. След това моят приятел A-Siege пое продукцията, добавихме много оркестрация и се забавлявахме, виждайки колко екстра можем да направим песните! Някои от тях излязоха съвсем различни от първоначалната идея. Песента Riptide трябваше да бъде рок песен, но в крайна сметка придоби много synth звук в стила на Van Halen! И така стана любимото ми парче в ЕР-то. Понякога е хубаво да дадеш воля на различни идеи – може да доведе до неочаквани страхотни резултати!
Телевизионната легенда Бил Оди участва в песента Stringkiller от първия ти албум. Как се стигна до това?
Бил е добър приятел на баща ми, срещал съм го няколко пъти. Знам, че е голям почитател на класическата рок музика и си помислих, че би било супер да внеса комедийна нотка в песента! Той се включи с удоволствие, което беше страхотно, тъй като превърна песента в нещо уникално и добави малко необходим хумор. Неговата част всъщност беше записана от баща ми в коридор по време на благотворително събитие!
Има ли нещо, с което би искал да експериментираш в музиката, но все още не си имал възможността?
Бих искал да науча повече за оркестрацията и може би да опитам да пиша музика за инструменти, различни от китарата. Направих първите си стъпки в това с парчето Lotus от Aqua Hands, което е написано за ситар. В следващото ми ЕР ще има и две самостоятелни пиеси на пиано.
Поради пандемията The Count към момента работи основно по няколко собствени проекта. Песента Roswell’s Night Out с Dannyjoe Carter от Лас Вегас – която включва много високоскоростно шредене – е вече факт.
Също така той е готов и със следващото си EP, което включва две парчета за китара и две за пиано, които показват нова страна от неговата работа. Междувременно излезе и още едно негово EP с групата The Jupiter Gallery. Последвайте го в социалните мрежи и чуйте повече!
Последвай го в социалните мрежи:
Spotify, iTunes – linktr.ee/thecountguitarist
Youtube – youtube.com/channel/UCmTGui7BwhA1dEIz4hhha3A
Instagram – instagram.com/the_countguitar
Website – countjosephbarnes.com