Китарист на месеца: Питър Гранес

“Сещаш ли се за онези моменти, в които намираш някой вдъхновяващ човек онлайн? Е, запознай се с Питър! Срещнах го в Instagram и свиренето му, както и албумите му, наистина ме впечатлиха! Всеки път, когато видя нещо от него да изскача в социалните ми мрежи, ме вдъхновява да свиря и да чета на прима виста неща за класическа китара  ❤️ Страхотно е да намеря вдъхновяващ класически музикант и поне по мои впечатления – направо си е рядкост. Така че, ако искаш да се потопиш в света на класическата китара, прочети интервюто по-долу ? – Нели

Как би описал музикалният си път до сега – от къде тръгна и къде си днес?

Не знам кога точно започнах да искам да стана професионален музикант, но мисля че винаги съм имал естествена връзка с китарата. Започнах да я изучавам на 9 години в музикално училище и се упражнявах всеки ден от самото начало. В момента, в който осъзнах, че свиренето ми е на състезателно ниво, започнах да си мисля да го превърна в кариера. Бил съм на 15 или 16. Влязох в програмата за млади таланти на музикалния университет в Щутгарт, където по-късно учих и за бакалавър, и всичко беше много последователно чак до завършването ми преди няколко години.

Научих много по време на следването си и непрекъснато се вдъхновявах от учителите и състудентите си, но никого не е трябвало някой да ме мотивира или държи за ръка, за да се упражнявам, да си науча репертоара или да завърша някой запис. Колкото повече учех, толкова повече се опитвах да разчитам на себе си. Рядко по време на следването научаваш как да градиш кариера – това правя в момента. Изпълнявам концерти, опитвам се да създавам интересни програми, упражнявам се, оформям репертоара си, организирам програмата си, записвам, правя транскрипции и преподавам.

Как би описал класическата китара на начинаещ музикант, който открива себе си и се опитва да се ориентира в морето от жанрове?

Мисля, че този жанр е много важен, въпреки че е относително непозната ниша в музикалния космос. Можем да разделим жанра на две секции: музика, която оригинално е композирана за китара, и такава, която е адаптирана за китара.

Оригиналните композиции варират от романтични през виртуозни авангардни композиции от миналия век до енергична модерна музика и вдъхновени от фолклора парчета в духа на фламенко или южноамерикански ритми.

Музиката, адаптирана за китара, може да е всякаква, но най-популярните адаптации са от музика, писана за лютня, цигулка, виолончело или клавесин.

Снимка: Alex Wunsch

Учил си музика в няколко различни институции в различни страни (Германия, Испания, Холандия). Как се отрази това на свиренето ти – различава ли се подходът към изучаването на музика в зависимост от страната?

Това е много хубав въпрос. Избрах да уча на тези места заради учителите там: Йоханес Монно в Щутгарт, Зоран Дукич в Барселона и Хага. Учителите ми определено имат най-голямо влияние върху свиренето ми. Но със сигурност забелязах, че на музиката се гледа по различен начин в тези страни. Китарата очевидно е по-популярна в Испания, отколкото на други места, където съм учил, а концертната атмосфера в Хага е много по-спокойна, отколкото в Германия например, където всеки концерт е много официален.

Наскоро издаде албума си OSTINATO. Как премина процеса по създаването му?

За мен е много важно да намирам програми, които имат по-дълбоко значение, освен да са просто добре звучащи парчета. В този случай търсех репертоар, който изследва остинато структурата (= повтарящи се мотиви) по различни начини. Исках да изследвам вариациите, които идват от повторението, а не монотонността. Така че събрах куп по-известни и по-малко известни парчета и ги превърнах в LP, който вече е наличен за слушане.

През 2017 излиза дебютният ти албум Portrait през 2017 г. Какво се промени във стила и творческия ти процес между двата проекта?

Първият ми албум беше най-вече за преживяването на това какво е да издадеш собствен диск. Вместо да го направя сам, аз наех няколко чудесни професионалисти като звуков инженер, фотограф, дизайнер и продуцентска компания и записах широка гама репертоар, за да покрия възможно най-пълно спектъра на работата си. Научи ме на много по отношение на процеса и от време на време все още работя с тези хора.

Снимка: Lei Huang

След като си участвал в множество международни състезания по китара и си спечелил не малко от тях, на какво те научи светът на музикалните състезания?

Състезанията могат да са чудесен инструмент, ако знаеш как да ги използваш правилно. Което означава: да научиш до съвършенство репертоара си и да го изпълняваш под най-трудните обстоятелства и огромно напрежение.

За да постигнеш това, трябва да се упражняваш много, да слушаш критика, да научаваш за силните и слабите си страни като изпълнител, да променяш репертоара си, докато парчето не ти приляга идеално, и да преодолееш много разочароващи резултати от конкурси, като това да трябва да се откажеш или да изпълниш нещо не както подобава. След няколко трудни състезания може да е достатъчно просто да имаш няколко награди. Но дори и без това, страхотна награда е да станеш по-осъзнат и стабилен изпълнител.

Кое е най-запомнящото се преживяване от музикалната ти кариера досега?

Да свиря в чужбина и да бъда разпознат от хора, които са идвали на мои концерти и са ме чували да свиря. Много е сюрреалистично и трогващо.

Кой е твоят музикален проект-мечта?

Следващият!

Последвай Питър:
Уебсайт
Facebook
Instagram
YouTube

Заглавна снимка: Reiner Pfisterer

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *