“Кой беше първият ми учител по електрическа китара? Запознайте се с Александра Зернер! Честно казано, не мисля, че има нужда от представяне, но ще ви споделя коя е тя за мен. Освен че ме научи как да държа перцето правилно в тийнейджърските ми години, тя също е огромно вдъхновение за мен. Виртуозен музикант и китарист, тя е създател на красива музика, както и чудесен човек. Александра е истинско вдъхновение и ценя нейната непрестанна подкрепа в развитието ми на китарата. Ценя всеки разговор, който провеждам с нея и вярвам, че ще научите много от интервюто с нея.” – Нели
Ще те върна много назад – как започна музикалният ти път?
Когато бях малка, имах три мечти що се касае професия – учен, пилот и музикант. Музиката винаги е имала специално място в обкръжението ми, а и фактът, че братовчедка ми започна да свири на китара, когато бях на 7, повлияха към развитието ми в музикална посока. Започнах точно преди да навърша 8. Първите 3-4 години свирех на класическа китара, но душата ми копнееше за рок и метъл и така на 12-годишна възраст преминах на електрическа китара. Няколко години по-късно изпитах нужда от по-обширно музикално развитие и започнах да свиря на пиано, после и на бас, взимах уроци по барабани, а години по-късно започнах да свиря и на мандолина, а след това и на флейта. До ден днешен имам огромно желание да свиря на много инструменти, но за жалост нито времето, нито силите ми стигат.
Пред какви предизвикателства си се изправяла като музикант, започнал кариерата си в България?
Зная, че това ще прозвучи обезкуражаващо за музикантите в България, но моят личен опит, от позицията на човек, който не е бил привилигерован, е че това винаги е била една дълга и тежка борба, изпълнена с фрустрация и разбити мечти и множество моменти, в които съм била на ръба да се откажа. Свирила съм с много групи и музиканти и рано или късно човек стига до затръшната врата, зад която единствено „по-равните“ имат достъп. Има и немалко презрение от страна на артисти и компании от големите западни държави, когато разберат, че дадена група или музикант са от България. Това, което е по-страшното обаче е, че когато един български музикант успее да се постави на международна сцена, атаките и неприязънта, която търпи, идват преди всичко от хора в България, а такова нещо е в състояние да доведе един неутвърден артист до срив. Особено тежко се изживява това, когато става дума за жените в тази среда, тъй като те често стават жертви на прекомерно патриархално и патронизиращо отношение, а това е пагубно за самочувствието на един артист. Затова и се радвам, че се преместих отново в Чехия, където голяма част от тези проблеми отсъстват.
Как би описала прог жанра на начинаещ музикант, който търси себе си и се опитва да се ориентира сред морето от жанрове?
Прогресив рокът и метълът са преди всичко свободата човек да използва всякакви музикални подходи, за да изрази себе си, дори и когато те не присъстват в дефиницията на рока и метъла. Първоначално се е появил терминът прогресив поп за да опише смелите и колоритни творби на хора като Дейвид Боуи, по-късните албуми на Бийтълс, началото на Йес, Дженезис, Джетро Тъл и др. За много хора тези стилове биха били дори равносилни на еклектика, особено прогът от 60-те и 70-те години, когато слушателят е изложен на комплексен микс от класически и джаз подходи, съчетани с инструментална виртуозност и концептуални албуми с композиции, достигащи дължина до 20 мин, а и повече. Накратко – ако един музикант намира стиловете за ограничаващи креативността му, но все пак гравитира около рока и метъла, то прогът е полето за изява.
Имаш четири албума зад гърба си – 9 Stories, Aspects, Opus 1880 и Silhouette. Какво представлява всеки от тях като част от творческия ти път?
Всеки от албумите ми отразява интересите ми и душевното ми състояние в дадения момент. „9 Stories“ е един музикален прочит на няколко книги и филми, които много ме впечатлиха тогава и всички те имат нещо общо в сюжетите си, поради което този албум все пак е концептуален, макар и да не изглежда така на пръв поглед. В него доминира т.нар. неокласически шред, поради което този албум все още се радва на най-голяма почит. Прогресив елементите в него не са на толкова преден план, тъй като се страхувах, че това би лимитирало публиката. За добро или зло, се оказах права, защото със всеки следващ албум, в който комплексността надделяваше над шреда, губех от старата си публика, но пък печелех нова.
„Aspects” е базиран на астрология и описва мои лични изживявания в любовен план. В известен смисъл би могъл да се тълкува като сборник с музикални портрети на архетипи. Бих казала, че е по-мрачен и по-тежък от „9 Stories“, а също така е и доста по-прог. Той е също така и развихряне на 8-струнната китара, с която се сдобих накрая на записите на „9 Stories“ което е и причина за по-твърдото звучене.
„Opus 1880” е албум, който планирах много време, но ме беше страх да започна, тъй като ми се видя твърде смел и грандиозен проект. Работих по него 2 години и половина и платих огромна цена за това, не само във финансов план, но и здравословно. Той е и една авангардна идея да се направи саундтрак към книга и като такъв, е доста шарен и в него човек може да чуе всичко от акустични балади примесени със западно-европейски фолк, до комплексни композиции и ниски метъл рифове. Работих по книгата успоредно с писателя Слав Георгиев, като аз развих основната концепция, сюжета, локациите и героите, а Слав написа всичко това по един страхотен начин, добавяйки купища интересни детайли, за които дори не бях помисляла.
Този албум е планиран да бъде част от фантастична трилогия адресираща интересни философски идеи, като отново има елементи, базирани на лични изживявания.
Писах текстовете на песните успоредно с книгата, за да бъдат синхронизирани максимално. Композирането на музиката вървеше заедно с тях, което го правеше по-тежко от обикновено, тъй като човек има ясно задание за всяка композиция, което малко или много го прави сходно с писането на музика за филми.
“Silhouette” е нещо, което първоначално дори не мислех да издавам. Планувах да бъде едно парче, което да е около 20-30 мин. и да бъде нещо като музикална самотерапия. Причината е, че още от дете развих хронична депресия и тревожност, а по-късно и пост-травматичен синдром, което е до голяма степен свързано с втория въпрос, но и с домашно насилие, на което бях изложена дълго време. Исках да изразя всичко това с музика, но мислех, че би било твърде натоварващо и мрачно за публиката ми, затова го пуснах само на няколко от най-верните си фенове и те бяха във възторг и ме стимулираха да го довърша и да го издам, така че това е нещо, което дължа на тях.
Обичайно как протича процесът ти на писане на музика?
Най-хубавите ми идеи идват, когато съм в едно особено състояние, което беше много добре описано в една от любимите ми книги като „релаксирано внимание“. Стив Вай нарича това състояние „ултра зона“, източната философия го нарича „състояние на Дзен“, науката го дефинира като „алфа ниво“ заради спецификата на честотата на мозъчните вълни. Твърди се, че в този диапазон се постига оптимална връзка между рациото и подсъзнанието, поради което се пораждат креативни импулси и иновативни решения.
Поради дългогодишните ми занимания с музика, тези идеи идват в сравнително готов вариант – мелодии заедно с хармония и ритъм – от мен остава да ги транслирам възможно най-бързо и точно под формата на запис, който впоследствие да използвам, за да рафинирам композицията и да я доведа до завършен вид. Понякога идеите идват недовършени и аз се изкушавам да ги форсирам и довърша използвайки знанията си, но това никога не води до добър резултат, затова с времето се научих да оставям музата да дойде сама отново, когато пожелае. Чувала съм много композиции на големи артисти, където е чуваемо къде музата си е отишла и човек е насилил вдъхновението. При работа с продуценти и срокове това е разбираемо, но именно свободата е едно от предимставата на независимия артист.
А как се променят стила и творческия ти процес с времето?
От първия ми албум досега съм се променила много и като човек, и като музикант и това неизбежно води и до промени в творчеството ми. В „9 Stories“ имах някаква нужда да се доказвам – все пак това щеше да бъде първата ми визитка пред света и имах нужда „да блесна“. След „Aspects“ все по-малко имах желание да се съобразявам с актуални тенденции в китарния свят и започнах да залагам изцяло на композицията и какво искам да кажа с нея. Затова и днес се чувствам напълно откъсната от модерните китарни герои. Може би просто остарявам.
Как повлия на начина ти на работа началото на пандемията?
Тъй като работя в домашното си студио, пандемията реално не ми се е отразила негативно в професионален план. Все пак, основната ми дейност са уроците, видеата за YouTube и студийните записи за различни артисти и групи. В последните години преосмислям погледа си върху свиренето на живо и не съм убедена, че вече имам същия стимул да го правя така, както преди. В днешно време издаването на музика и концертирането стана много неблагодарно занимание.
Върху какво работиш към момента?
Работя върху сингъл с певицата Мая Шайнинг, с която работих в „Silhouette“. Песента е интересна прог балада, която ще бъде издадена съвсем скоро и възнамерявам да направя лимитирана серия дискове и плочи, отново с crowdfunding кампания, както подходих с последните два албума.
Останало ли е нещо, с което тепърва би искала да експериментираш в музиката?
Има огромно количество неща, с които бих искала да експериментирам и смятам, че това е чудесно, защото ако човек няма такъв порив, то креативният му път е с
Бих искала да свиря на още много инструменти, бих искала да овладея повече композиционни похвати и стилове, да прогресирам в оркестрацията. Това са само нещата, за които се сещам в момента и не мисля, че някога този списък ще има край, което е оптимистично.
Последвай Александра Зернер тук:
Website
Bandcamp
YouTube
Facebook
Instagram
Заглавна снимка на публикацията: Цветелена Костова