Ако свириш на китара от известно време, вероятно си наясно какво представляват флажолетите – онези високи, наподобяващи звън на камбанка ноти. Със сигурност си ги чувал/а в песни на групи като U2, Metallica, Led Zeppelin, The Beatles и много други. Ако вече флажолетите са част от репертоара ти – чети надолу и си припомни основите. Ако пък това е първият ти досег с темата – приготви се да научиш още една чудесна техника.
Флажолетите се възпроизвеждат всъщност всеки път, когато изпълниш нота. През повечето време обаче не ги чуваш. Онова, което чуваш, е основния тон (понякога наричано първи флажолет). Основният тон е най-силният произведен звук, който обаче е е придружен от няколко флажолети. Когато някоя струна е натисната, тя създава вибрации от моста на китарата към нулевото прагче и по този начин се създават много други обертонове – или флажолети – в резултат на по-къси честоти по грифа. Има различни начини за изпълняване на флажолети на китара. Съществуват естествени такива – които се създават естествено на грифа, както и изкуствени такива. Вторият вид използва техники, които позволяват свирене на флажолети, независимо къде се намираш на грифа.
Естествени флажолети и изкуствени флажолети
Естествените флажолети, известни още като „флажолети на отворена струна”, се свирят на отворена струна, докато изкуствените флажолети се получанат, когато изпълняваш флажолет върху натисната струна. Въпреки че всички флажолети всъщност са изкуствени, последната техника е тази, която обикновено се нарича „свирене на изкуствен флажолет“.
Естествени флажолети
Най-лесният начин за създаване на флажолет е чрез използването на естествени флажолети, които се срещат на различни места по грифа. Най-често срещаните и характерни такива са разположени на 12-ото, 7-ото и 5-ото прагче.
Естествените флажолети се създават, като струната вибрира на части. Например, половината от дължината на фракцията води до флажолет на 12-ото прагче, една трета от дължината създава флажолет на 7-ото прагче, четвърт от дължина на 5-ото и т.н.
Ето и един интересен факт: Когато свириш флажолет, ти свириш или същата нота като отворената струна, или същата нота като прагчето, над която я свириш. Например, когато свириш флажолет на 12-то прагче на струната ‘ла’, получаваш същата нота като тази, ако просто натиснеш 12то прагче. Флажолет на 5-то прагче пък ти носи същата нота като отворената струна, но 2 окави по-висока. И последно – флажолет на 7-мо прагче ти носи същата нота като нотата на 7-мо прагче, но 1 октава по-висока.
Ето няколко неща, за които да внимаваш, когато ги изпълняваш: за да създадеш флажолет, трябва много леко да натиснеш струната на 5-та, 7-ма или 12-та позиция (или която и да е друга позиция, с която искаш да експериментираш). Трябва да поставиш пръста си над металната част на прагчето – това ще произведе най-отчетливо звучащ флажолет. За начинаещите може да е по-лесно първо да натиснат струната и след това леко да докоснат струната с върха на пръста си на 5-ото, 7-ото или 12-ото прагче. Друг вариант е да поставиш пръста си първо върху струната – тогава флажолетът ще се чуе по-ясно, ако веднага след като изсвириш струната премахнеш пръста си.
Освен естествените флажолети, които са донякъде ограничени, можеш да използваш и изкуствени такива, които позволяват да произведеш този характерен висок звук където и да е на китарата. Ето 3 вида изкуствени флажолети, които можеш да изпълниш:
Флажолет с докосване
Просто притисни струна на едно от прагчетата. Постави показалеца на дясната си ръка (за китаристи с десен захват) върху нотата дванадесет прагчета над притиснатата нота, сякаш ще изпълниш тази нота. Пръстът ти трябва да е над металната пластина. Когато тези две условия са изпълнени, използвай палеца или перце и изсвири струната – тогава ще чуеш чуеш флажолета на нотата. Получава се нота една октава по-висока от натиснатата на грифа.
Флажолет с потупване (tap-ване)
Представлява общо взето същото като горното, до частта с „натисни струната“. Трябва да натиснеш струната, след което да потупаш прагчето с дванадесет по-високо от нотата, която е натисната. Постарай се пръстът ти бързо да докосне струната точно над съответния метален праг и да се махне.
Флажолет с щипване (pinch harmonics)
Тази техника определено е най-трудната от изброените тук. Получава се най-добре, като държиш перцето така, че по-малка част от него се подава и да има по-малко разстояние между края му и палеца ти. Трябва да се стремиш да удариш струната с перцето, като почти едновременно докоснеш струната с палеца си.Това ще създаде онзи „писък“ на китарата, известен като флажолет с щипване.
Флажолетите са още една техника, която можеш да добавиш към инструментариума си от китарни умения. Да успееш да ги изпълниш по правилния начин определено отнема време и практика, но пък е възможност да направиш свиренето си още по-разнообразно. Препоръчително е да опиташ всички изброени тук техники за изпълняване на флажолети на китарата, за да разбереш кои от тях ти допадат най-много.
Ако ти се чете още по темата, разгледай и тези статии тук и тук. Когато си готов/а да започнеш своето китарно пътешествие – присъедини се към Китарното семейство на Нели и се абонирайте за нейния канал в YouTube! Можеш и да се запишеш на урок ТУК – първият е с 50% отстъпка!