Първият досег с джаз музика може да бъде объркващ както за начинаещите музиканти, така и за всеки слушател. Структурата на джаза обикновено е по-сложна от другите популярни форми на музика. Той има импровизационен характер – състои се от множество мелодии и ритми, които се случват заедно. Това може да бъде трудно за следене от слушатели, свикнали с по-структурирани и предвидими музикални форми. Обаче точно нещата, които правят джаза объркващ в началото, му печелят верни почитатели за цял живот.
Броят на музикантите в джаз ансамбъл може да варира от двама до 20. Освен по размер, ансамблите се различават също по стил и инструментариум. Всички те имат обаче три общи елемента: импровизация, синкопация и блу ноти.
Импровизацията е сърцето на джаза. Тя се случва, когато музикантът последва момент на вдъхновение в неизследвана територия и композира, докато свири. Импровизирането изисква много умения, добро ухо и сериозна концентрация. То също така изисква и желанието за експерименти, така че никога не е твърде рано да започнете! Комуникацията между импровизиращи музиканти е известна като „модел на повикване и отговор“. Започва се с това, че солист – пеейки или свирейки – прави „повикване“, а останалите участници възпроизвеждат „отговор“. Чрез този начин на импровизация, можеш да се забавляваш и с другите членове на ансамбъла, особено когато джамите!
Синкопацията представлява преместване на акцента на ритъма на песен към слаби или неударени тактове и ноти. Опитните музиканти могат да синкопират по-малки деноминации от ноти, като разделят нестандартните ритми на осмини и 16-тини в удар. Синкопацията се появява в джаза тогава, когато два ритъма се изпълняват един срещу друг. Тя също се появява често в латино музиката, както и по-съвременни танцувални ритми. От това идва „суинга“ в джаза – онова, което кара слушателите да искат да потупват с крак в такт или да танцуват. Но нека да не се бърка със „суинг-ването“ на ноти, което всъщност означава да промениш дължината им, като задържиш някои по-дълго и направиш други по-къси.
Блу нотите се получават, когато музикант свири или преминава през скала, понижавайки някои от нотите (свирейки ги половин стъпка по-ниско). Блус скалата е минорна пентатоника с добавена понижена 5та степен (или тритон, или блу нота): Ето например как минорната пентатоника в ла: ла, до, ре, ми, сол, се превръща в блус скала в ла: ла, до, ре, ми♭, ми, сол.
Както и да подходите към слушането на джаз, най-добре не опитвате да чуете всичко наведнъж. Фокусирайте се върху нещата едно по едно. В джаза често пъти не се използва само една скала за цяла песен. Възможно е, но често се добавят ноти, които са извън нея. Това се получава, защото повечето джаз песни имат акорди, които не се вписват само в една скала. Така че при изпълняването на джаз, често вместо скали се използват арпежи. Друга опция е да се използва скалата, която най-добре отговаря на песента, плюс някои хроматични ноти около нея. Ако се потопим дори още по-дълбоко, понякога вместо естествения мажор или минор, джаз песен може да се върти около класическите ладове – Йонийски, Дорийски, Фригийски, Лидийски, Миксолидийски, Еолийски, Локрийски, така че ни кажете ако искате още информация на тази тематика.
Ако искате да се научите да да свирите джаз музика – не бързайте. Да се научиш да импровизираш е подобно на това да научиш нов език. Научаването на модели, форми на акорди, тоналности, последователности и хармонии, е необходим инстументариум, за да можеш да импровизираш свободно.
Прочетете повече за джаза и неговата история ТУК и се присъединете към Китарното семейство на Нели за БЕЗПЛАТНИ съвети, упражнения и уроци по китара ТУК. Чуйте също кавър на Уес Монтгомъри, който Нели изсвири преди да започне да учи в университета ТУК!