“Запознайте се с първият ми вокал в Лондон – Никол ван Нийкерк! Тя е талантлив и много интелигентен човек, родом от Южна Африка. Наскоро Никол публикува страхотната си дебютна книга “Майката на огъня” (която в момента чета) и исках да ви разкаже за романа и себеизразяването като цяло.” – Нели
Никол ван Нийкерк е артист и автор от Южна Африка. Нейните занимания включват театър – любовта към който я отвежда да учи в Англия – музика и творческо писане. „Майката на огъня“ е дебютният роман на Никол, който показва увлечението и в историята чрез изследване на семейни отношения, половите роли, културната идентичност и значението на артистичния израз. Към момента Никол живее със съпруга си в Южната Франция.
Ти си артист, развит в множество посоки – музикант, актриса и писател. Как съчетаваш всички тези форми на изкуство?
Ех, благодаря. Опитвам се да ги смесвам органично, тъй като всичките са форми на себеизразяване, идващи от гърлото или устата. В „Майката на огъня“ музиката, писането и театърът играят важна роля в историята и в живота на главната героиня Луиза. Смятам за много важно да изразяваме себе си, но често пред това има пречки. Опитвам се да покажа и част от това в „Майката на огъня“.
Дебютният ти роман „Майката на огъня“ вече е публикуван и е достъпен в цял свят като електронна книга. Как реши, че историята на измислена незаконна дъщеря на Чарлз II е сюжетът, който искаш да проследиш в първата си книга?
Честно казано, не го „реших“. Обичам историята и по-специално периода на реставрация, така че просто започнах да пиша. Обичам да пиша за важни събития по неочакван начин. Избирането на нещо като пожара в Лондон означаваше, че мога да представя събитията по начин, който никой не би очаквал. (Е, може би някой би) Чарлз II има двадесет и осем незаконни деца, така че създаването на образа на Луиза не беше и нещо съвсем изненадващо.
Беше ли измислен целият сюжет, когато започна да пишеш книгата?
Абсолютно не. Това ще прозвучи странно, но понякога просто имам идея за герой, събитие или просто картина в главата си. Започвам да пиша и сякаш героите ме повеждат и историята се пише сама. Понякога е трудно и се чудя защо пиша това или онова, но изведнъж ми хрумва идея и продължавам. Понякога, докато пиша или препрочитам някоя глава, ми идват нови идеи въз основа на нещо, което се е случило в тази или предишна глава. Най-трудното при писането е да се не си позволяваш да съдиш написаното, още докато го пишеш.
Какво те вдъхнови за героите, които създаде – освен тези, които са истински исторически фигури. Измислените герои базирани ли са на реални хора?
Да, героят на Уил Картрайт комбинация от реални личности от периода. Алфонс и Луиза са плод на моето въображение. Няколко души ми споделиха, че в някои отношения с Луиза си приличаме. Осъзнах също и, че Алфонс много прилича на съпруга ми – имайки предвид, че създадох този образ преди да срещна съпруга си, така че това е съвсем случайно. Или може би съдба, в зависимост как гледате на нея. Също така двамата много си приличат и на външен вид. Наистина не знам как се получи така. Хаха
Как постигна впечатляващото ниво на автентичност в книгата – героите и сюжетът звучат толкова реални, че е трудно да се разбере кои части са измислица?
Благодаря! Това е много важно за мен, тъй като обичам да пиша по такъв начин, че хората да не могат да са сигурни дали събитието е реално или не. Някои от случките и персонажите, разбира се, са реални, но тъй като не съм била на място през 1666 г., всичко в книгата е предположение или изцяло измислена от мен ситуация. Не съм сигурна как го постигнах, но вложих наистина много време в проучвания. До толкова, че си мислех, че ако полицията проследява търсенията ми в интернет, може да си помислят, че съм подпалвач. Примери от търсенията ми включваха: „Колко време отнема на някого да умре от задушаване?“, „Дебелата дървесина изгаря ли изцяло?“, „Колко време отнема на една дървена къща да изгори напълно?“ и тн.
На какъв читател би допаднала най-много твоята книга – трябва ли човек да е запознат с епохата, в която се случват събитията, за да разбере историята?
Мисля, че идеалният читател би бил някой, който се интересува от история, но и не само – историята е интересна и сама по себе си. Разбира се, историческата част е важна, но всеки може да се наслади на героите, остроумието и емоционалните моменти.
Така че бих казала някой, който харесва малко по-необичайното. Избрах да публикувам книгата сама, защото повечето агенти и издателства ми казаха, че не могат да издадат книгата ми, защото няма да се хареса на масовия читател. А един дори директно ми каза, че кинагта е странна. Хаха, благодаря. Ще го приема като комплимент. Аз съм нищо, ако не предизвиквам. Досега няколко души, които прочетоха “Майката на огъня”, ми споделиха за изненадата си от това колко лесно разбираема е книгата и че всъщност са започнали да харесват историческия жанр! Това е изключително вдъхновяващо за мен.
Какъв съвет бих дала на начинаещ автор, който иска да се потопи в историческия жанр?
Уау, не съм сигурна дали имам достатъчно опит, за да давам съвети, но бих препоръчала – пишете, пишете, пишете. Не съдете написаното, още докато пишете. Не позволявайте и на негативните мнения на хората да всяват у вас съмнение в себе си. Все пак всичко е субективно. Има пазар за всичко, така че не се опитвайте да се вместите в определен жанр. Пишете и правилната публика ще си дойде. И още нещо важно – работете с добър редактор, на който напълно се доверявате. Препоръчвам Емили Сний – https://www.emilysnee.co.uk/.
Писането на музика и художествена литература са две напълно различни неща, но съществуват ли известни прилики помежду им?
Двете неща са различни, но и двете са създаване на истории. Музиката е просто по-кратка история от романа. И при двете има трудности и деликатности. Не предпочитам едното пред друго. И двете са много лични форми на изразяване. Чрез тях разкриваме частици от душите си и именно това прави изкуството толкова уязвима професия. Подкрепяйте артистите си, ние наистина се нуждаем от това. Казвайте ни, че харесвате изкуството ни, не сме го чували достатъчно.
Кои са най-големите ти вдъхновения по отношение на писането?
Знаех, че идва този голям въпрос! Винаги съм обичала Ан Райс. Тя пише фентъзи, но толкова автентично, че си мислиш „ама разбира се, че вампири и вещици съществуват!“ При историческите романи се възхищавам на Кейт Мос, Филипа Грегъри и Шарлот Бетс. Всички те са силни и много вдъхновяващи писателки. Първият писател, когото заобичах, е южноафриканска писателка, който пише на африкаанс – родния ми език. Тя се казва Франси Филипс. Дъщеря й е една от най-добрите ми приятелки, израснахме заедно в Претория. Все още обичам нейната проза и я чета често. Тя прочете една от моите истории, когато бях дете и въпреки че бях само на тринадесет, ми каза, че несъмнено имам талант. Каза ми също, че съм напълно луда, но това не предмет на разговора ни сега.
Планираш ли други романи – продължение на „Майката на огъня“ или може би съвсем друга история?
Да, разбира се. Винаги пиша нещо, дали ще бъде публикувано, е друга работа. В момента пиша книга за опита на семейството ми, живеещо в рамките на британската имиграционна система. Имахме много трудности и травмиращи преживявания и това отчасти ме вдъхнови да пиша за всички проблеми с идентичността в „Майката на огъня“. Не съм сигурна кога ще романът ще завърша романа. Може да напиша предистория към „Майката на огъня“ в даден момент или може би отделен роман ца някой от другите герой в книгата, но не съм почитател на продълженията, така че такова вероятно няма да има. Харесвам истории, които могат да се четат самостойно и не разчитат на това, човек вече да е запознат с историята.
Дебютният роман на Никол „Майката на огъня“ е тук: https://www.kobo.com/fr/en/ebook/mother-of-the-fire
Още за нея:
Уебсайт – http://www.nicolevanniekerk.co.uk/
Блог: https://nicolesvanniekerk.wordpress.com/
Facebook – https://www.facebook.com/NicoleVanNiekerkExpressor
Instagram – https://www.instagram.com/nvanniekerk/
Twitter – https://twitter.com/NvanNiekerk
Youtube – https://www.youtube.com/user/ohblondishone