След като разгледахме видовете материали, от които са направени повечето китарни струни в Част I, е време да обърнем внимание и на другите важни характеристики, които трябва да познаваш, за да оборудваш китарата си с най-подходящите струни. Това са дебелината на струната, формата на сърцевината й, покритието и начинът на навиване. Остани до края, за да видиш и препоръки за някои от най-добрите марки струни за китара.

Дебелина

Тази характеристика се отнася до размера на струната в диаметър. Трудно е за вярване, но дори хилядна част от сантиметъра може да има огромна ефект върху звука и усещането на китарата. Дебелината на струните се измерва в 1/1000-на от инч. Когато погледнеш пакет от струни, най-тънката и най-дебелата ще са отбелязани на опаковката. Например надпис „10-46“ би означавал, че най-тънката струна в пакета е размер 10, което е 0,010 инча или 0,254мм в диаметър; а най-дебелата е размер 46, което е 0,046 инча или 1,17 мм в диаметър. 

Ядро на струната

Струнното ядро по същество означава формата на струната на китарата. Има два ключови типа – с кръгла сърцевина и с шестоъгълна сърцевина. Струните с кръгла сърцевина създават по-меки тонове, които звучат чудесно при свиренето на блус или класически рок. От друга страна струни с шестоъгълна сърцевина обикновено са по-силни и по-ярки и звукът от тях е по-модерен и подходящ за съвременното звучене на рок и метъл музиката.

Навиване

Под начин на навиване се има предвид каква е формата на телената обвивка около сърцевината на струната. Най-лесният начин да разбереш разликата е да погледнеш повърхността на струната. Струните с кръгло навиване имат релефна повърхност. Тяхното звучене е ярко и са по-гъвкави, което ги прави стабилен избор за рок, метъл и пръстово свирене. Този вид са също са най-евтини и широко разпространени.

Струните с плоско навиване, както подсказва името, имат плоска повърхност. Те създават по-голямо напрежение върху грифа, което означава по-малко бъзтене и по-плавни преходи. Обаче пък са те са по-трудни за натискане и имат тъмен, тежък тон, което ги прави предпочитани за джаз.
Средният вариант – с полу-кръгло навиване имат леко сплескана повърхност. Те са по-ярки от тези с плоско навиване, но звучат по-твърдо и по-тъмно от тези с кръгло. Те са и най-скъпите от трите вида и може да се затрудниш да ги намериш в близкия музикален магазин.

Покритие

В края на 90 -те марката Elixir направи революция в индустрията, като пусна струни за китара с покритие. Пластмасов полимер около телената обвивка предпазва от пот, окисление и замърсявания.

Има два основни типа покрития, разработени от Elixir и копирани от други марки:

  • Nanoweb: с леко покритие, те не звучат и не се усещат особено различно от марките без покритие
  • Polyweb: с тежко покритие, което им дава по-дълъг живот.
  • Optiweb: най-новото им покритие – най-тънкото и това, което би трябвало да издържа най-дълго.

Струните с покритие издържат поне два пъти по-дълго от тези без, но също така са около два пъти по-скъпи. Също така и не са толкова ярки и имат по-малък състейн (трайността на звука). Кажи ни, ако искаш да се вдълбаем още по тази тема.

Препоръки за марки струни

На пазара има най-различни марки струни и този огромен избор може да обърка всеки. Затова ето няколко изпитани марки струни за всеки от трите основни типа китара:

  • Струни за електрическа китара – Elixir, Ernie Ball Cobalt Slinkies, D’Addario NYXL, Rotosound
  • Струни за акустична китара – Elixir Phosphor Bronze w/Nanoweb Coating, Ernie Ball Earthwood Strings, D’Addario, Martin M170 80/20 Bronze (макар че те се износват за няколко дни)
  • Найлонови и струни за класическа китара – D’Addario Pro-Arté, Godin Nylon Strings, Martin

Ако ти се чете още по темата, разгледай и тези статии тук и тук. Когато си готов/а да започнеш своето китарно пътешествие – присъедини се към Китарното семейство на Нели и се абонирайте за нейния канал в YouTube! Можеш и да се запишеш на урок ТУК – първият е с 50% отстъпка!

ПРОЧЕТИ СЪЩО:
Как да си настроя китарата?
10 идеи за подарък, които всеки китарист би харесал
Какви са различните видове акустични китари?.
Видове електрическа китара според формите на тялото (Част I)
Видове електрическа китара според формите на тялото (Част II)

Снимка на Alexis Baydoun от Unsplash

Избирането на правилните струни за китарата ти е изключително важно. Когато знаеш какви точно да използваш, това може да окаже огромно положително влияние върху свиренето ти, и обратното – неподходящите струни му вредят. Има много различни видове, всеки от които произвежда различно звучене. В тази поредица от две части ще покрием всички основни неща, които трябва да знаеш, за да се сдобиеш с най-подходящите струни.

Звученето на струната зависи от материала, от които е създадена, както и от формата на сърцевината и, с какво е покрита и как се застопорява на магаренцето. В тази първа част ще разгледаме видовете материали.

Най-често срещаните са металните струни от никел, стомана, месинг и/или бронз, както и такива от найлон. В по-редки случаи се намират и струни от:

  • Титан – издръжливи, със ярък тембър
  • Кобалт – светъл тон и широк спектър
  • Хром – топъл тон, но се късат лесно

Стоманата и никелът основно се използват за струни на електрически китари. Обикновено струната на електрическа китара се състои от стоманена тел, покрита с никел, но се намират и такива изцяло от единия или другия материал. Стоманените са издръжливи и най-подходящи за метъл, рок и кънтри. Важно е да се отбележи, че никога не трябва да се слагат на класическа китара. Никога! Класическите китари имат деликатни тела и може да се счупят под напрежението на стоманата. Ако сложиш метални струни, то ти би подложил/а грифа на поне 2 пъти повече напрежение от опъна, от този, за който е предвиден грифът на класическата китара. На струни от никел тоновете са по-топли, богати и плътни. Затова той е популярен сред ритмичните китаристи и е типичен при старовремското звучене на блус и джаз парчета. Спри се на стоманени струни с покритие от никел за златната среда.

Струните от месинг и бронз са вариация на метални струни за акустична китара. Месингът е предпочитан от много музиканти, които искат да изкарат “натурални” тонове от китарата си. Комбинира силен бас на ниските струни и много светъл тон на високите. Но ето и едно предупреждение – месингът се изхабява много по-бързо от останалите материали. Струните с бронзово покритие създават балансиран и по-топъл тон от месинговите, затова са подходящи при по-нежни парчета.

Найлоновите струни обикновено се използват при класически китари и акустични китари за найлонови струни. Напрежението при тях често е ниско, така че може и да се сблъскаш с известна доза бъз-тене, докато свириш. С подходящото тяло, могат да покрият широка гама стилове – от класически през фламенко до джаз и кънтри. Имай предвид обаче, че, тъй като се разтягат повече от останалите, имат нужда и от по-често настройване, особено при първо инсталиране. Също така са и по-чувствителни на атмосферните промени, дължащи се на температура и влажност.

Вече знаеш какво да очакваш от различните видове струни на база на материала, от които са направени. За да избереш обаче най-подходящите струни за твоята китара, трябва също така да внимаваш за техните размер, ядро, покритие и начин на намотаване. Ще разгледаме това във втората част, така че се оглеждайте за нея!

Ако ти се чете още по темата, разгледай и тези статии тук и тук. Когато си готов/а да започнеш своето китарно пътешествие – присъедини се към Китарното семейство на Нели и се абонирайте за нейния канал в YouTube! Можеш и да се запишеш на урок ТУК – първият е с 50% отстъпка!

ПРОЧЕТИ СЪЩО:
Как да си настроя китарата?
10 идеи за подарък, които всеки китарист би харесал
Какви са различните видове акустични китари?.
Видове електрическа китара според формите на тялото (Част I)
Видове електрическа китара според формите на тялото (Част II)

Снимка на Daniel G от Unsplash

Да определим кои са най-добрите марки за акустична китара е много субективно начинание. Важно е обаче да се знаят някои основи разлики, особено от начинаещите китаристи, които искат да си изберат подходящ инструмент.  Ето кои са предпочитаните от Нели марки и техните отличителни характеристики.

Fender

Голяма част от производителите на китари започват с акустични и чак по-късно преминават и към електрически. При Fender случаят е обратния – компанията е пионер при електрическите китари, а акустичните се появяват в портфолиото им много по-късно. Днес обаче легендарната марка предлага разнообразни модели за всякакви жанрове както в класически стил, така и с по-разнообразни форми. Въпреки че не се смятат за производител на акустични китари от висок клас, са много уважавани при моделите за начинаещи.

Всяка акустична китара на Fender е създадена да се свири бързо и гладко на нея. Изработени от висококачествена дървесина от махагон, сапела или смърч, те създават гладък и ясен звук, който звучи отчетливо при записи на живо.

Martin

Основател на Martin е човекът, изобретил първата акустична китара в САЩ, така че  можем да очакваме от марката високо качество – и това съвсем отговаря на реалността. Един от най-старите и най-надеждни производители на китари, Martin предлагат висококачествени инструменти вече близо 200 години. Поколения музиканти във всякакви жанрове – от Джони Кеш до Пол Маккартни и Ед Шийрън –  разчитат на своите китари от марката и тяхното безкомпромисно качество.

Martin са пионери в дредноут и оркестър формите, а звукът им е богат, с деликатен среден диапазон и мощен бас. Трудно е да се намери марка, която предлага по-високо качеството от Martin в по-ниския им ценови клас. Може да са малко по-скъпи от останалите, но пък няма да имаш нужда от друга китара. Вървят и с още едно предимство – компанията поддържа редица екологични политики за производството на продуктите си.

Taylor


Характерната форма на тялото на китарите Тейлър, the  grand auditorium, съчетава силата на дредноут формата с пръстовата прецизност на оркестър или концерт модел. Ако търсиш марка, която съчетава първокласен дървен корпус с динамично звучене и безкомпромисна изработка – китарите Taylor са всичко това.

Най-хубавото на тази марка е, че произвежда китари за всички. Независимо дали имаш ограничен бюджет или си готов да инвестираш повече за китара от висок клас, ще намериш подходящо предложение сред моделите на Taylor. Изпълнители като Тейлър Суифт, Зак Браун и Джейсън Мраз неведнъж са се доверявали именно на тази марка.

Cort

Cort Guitars е южнокорейска компания, която произвежда огромно количество китари. Най-вероятно вече ти се е случвало да свириш на техен модел без да знаеш, тъй като произвеждат китари за по-големи и известни компании. Понеже не рекламират по същия начин, както другите марки, е малко известен факт, че имат също своя собствена марка. 

Ако обаче се поинтересуваш от акустичните китари на Cort, ще намериш богата  гама от инструменти във всички жанрове, форми и ценови диапазони. Струва си да се запознаеш с тази малко позната марка.

Yamaha

Китарите на Yamaha са създадени да издържат дълго време – конструкцията им е достатъчно здрава, за да се запази непокътната дори след дълги години употреба. Звученето им също е толкова добро, че можеш да растеш заедно с инструмента, без той да ограничава развитието ти, което понякога се получава при бюджетните опции за начинаещи китаристи. 

Ще откриеш модел Yamaha подходящ за всички нива, а по-скъпите им китари са особено специални. С функции, които позволяват да свириш на живо с група, иновативна технология на Yamaha позволява to have reverb and chorusing effects to sing straight out of the guitar itself… без да се налага да я включваш!

Ibanez

Ibanez е една от най-надеждните марки китара. Тяхното име е сред първите, които се чуват, стане ли въпрос за китари за начинаещи или любители, а също и за бюджетни китари с найлонови струни. Най-често китарите Ibanez са в традиционните форми дредноут или концерт. За всеки, който иска да притежава висококачествена акустична китара, но няма бюджета за Martin или Taylor, Ibanez е умно решение.

Kremona

Знаеш ли, че един от водещите европейски производители на китари – Kremona, известен със своите класически акустични китари с найлонови струни – е български? Да, наистина! Създадена в България през 1924 г. от майстор-лютиера  Димитър Георгиев, марката Kremona се е утвърдила като предпочитана както за достъпни китари за начинаещи, така и за класически китари от висок клас. Най-популярните модели на марката имат найлонови струни, плътни върхове, гръб и страни, създадени от висококачествен дървен материал, осигуряващ балансиран звук с богати ниски и ясни средни тонове. Китарите Kremona със стоманени струни също са фантастични и идват в разнообразни традиционни форми на тялото.

Ако ти се чете още по темата, разгледай и тези статии тук и тук. Когато си готов/а да започнеш своето китарно пътешествие – присъедини се към Китарното семейство на Нели и се абонирайте за нейния канал в YouTube! Можеш и да се запишеш на урок ТУК – първият е с 50% отстъпка!

ПРОЧЕТИ СЪЩО:
Как да си настроя китарата?
10 идеи за подарък, които всеки китарист би харесал
Какви са различните видове акустични китари?.
Видове електрическа китара според формите на тялото (Част I)
Видове електрическа китара според формите на тялото (Част II)

Когато китарист свири едновременно с перце и пръсти, то това се нарича хибридно свирене. Начинът, по който това се постига, е като перцето се държи по стандартния начин, но и свободните пръсти също се използват за свирене на струните. Въпреки че тази техника е силно обвързана със стиловете кънтри и рокабили, тя може да се използва и във всички останали стилове на китарата.

Кой използва хибридното свирене?

През 80-те години прогресив рок китаристи като Стив Хау популяризират хибридното свирене, но днес то се използва от много музиканти в най-различни жанрове, заради своята скорост и гъвкавост. Гътри Гован и Ерик Джонсън са двама китаристи, които често го използват.

Защо да се научиш да свириш хибридно?

Тази техника две-в-едно ти позволява да се възползваш от възможсотите на пръстовия стил, като в същото време имаш и възможността да преминеш към използването на перце, когато си поискаш. Хибридното свирене също има уникално звучене, в сравнение със свиренето само с пръсти или само с перце.

Естественият въпрос, който идва след всичко това, е – как да свириш хибридно?

Започни скромно

В случай че перцето, което използваш е със стандартен размер, то опитай по-малко с остър връх – с него ще можеш да натискаш струните спокойно и на тясно разстояние, а малкият му размер ще остави достатъчно пространство на другите пръсти, за да могат да се движат и изпълняват различни модели за дрънкане.

Движи пръстите си последователно 

Много музиканти, които свирят пръстово, използват предимно първите три пръста, но тъй като при хибридното свирене показалецът е зает да притиска перцето заедно с палеца, средния и безименния пръст стават главните действащи. Като за начало може да опиташ да движиш пръстите си последователно напред – перце, среден, безименен, повторение; или назад – безименен, среден, перце, повторение.

Ето и още едно лесно упражнение: Оформи отворен акорд ре (D) и се фокусирай върху горните три струни, така че арпежираните акордови тонове, от ниски до високи, да са ла, ре, фа# (A, D, F#). Задай си темпо с метроном. Опитай да повтаряш арпежа от трета до първа струна за един такт. После опитай същото в обратен ред. Когато това ти стане лесно, забави темпото и изпълнявай нотите на триоли – три ноти в удар.

Включи кутрето

След като усвоиш упражненията от горния параграф, вложи малко време и в малкото пръстче, защото определено ще ти е полезно. Опитай да арпержираш нагоре и надолу по същия отворен акорд ре (D), но този път изсвири четвъртата струна с перцето, след което средния, безименния и кутрето свирят съответно трета, втора и първа струна.

За да се раздвижиш съвсем, опитай в 6/8 следното: Изсвири отворената струна ре (D) с перцето, изсвири ла (A) на трета струна със средния пръст, натисни ре (D) на втора струна с безименния пръст и след това натисни фа# (F#) на най-горната струна с малкото пръстче.

Не го повтаряй, а се върни в обратен ред, докато не стигнеш до отворената струна ре (D), след което отново дай нагоре. Продължи да повтаряш упражнението нагоре и надолу.

Опитай тази схема с различни акорди с цел след време да превключваш плавно от акорд към акорд.

Финални думи

Успееш ли да го правиш уверено, то значи имаш един силен старт в хибридното свирене и милион песни, с които да го пробваш. Да свириш както с пръсти, така и с перце, ще ти отвори нова вселена от възможности, така че давай смело и намери следващото си вдъхновение.

Ако ти се чете още по темата, разгледай и тези статии тук и тук. Когато си готов/а да започнеш своето китарно пътешествие – присъедини се към Китарното семейство на Нели и се абонирайте за нейния канал в YouTube! Можеш и да се запишеш на урок ТУК – първият е с 50% отстъпка!

Снимка: freestocks от Unsplash

ПРОЧЕТИ СЪЩО:
Какво представлява класическата китара?
Какви са различните видове акустични китари?
Флажолети – какво представляват и как да ги изпълниш

Когато поемеш по пътя на музиката и се учиш да свириш на даден инструмент, рано или късно стигаш до момент, в който искаш да запишеш свиренето си. Има много опции за софтуер за звукозапис и кой е подходящ за теб, зависи от целта ти. За да ти помогнем, събрахме по-долу най-добрия безплатен софтуер, както и най-добрите професионални опции.

Безплатен звукозаписен софтуер

1. Audacity 

Audacity е безплатен софтуер, идеален за начинаещи, тъй като произвежда висококачествен звук, има много ефекти, плъгини и функции за редактиране. Програмата е интуитивна и лесна за ползване и след като посвикнеш с нея, можеш да запишеш най-различни видове аудио. Дава възможност за произвеждане на аудио със студийно качество, ако разполагаш и със съответния хардуер за запис на висококачествен звук.

2. Pro Tools First

Pro Tools е страхотен инструмент за миксиране, но не е евтин. Хубавото е, че съществува и Pro Tools First – безплатната версия с ограничен достъп. При нея възможностите са ограничени, но е идеален вариант за певци, автори на песни и музиканти, които тепърва започват с ограничен бюджет и искат да пробват един от най-добрите звукозаписни софтуери изобщо.

3. Garageband

Garageband върви безплатно с всеки Мас компютър и може да покрие повечето звукозаписни нужди. Програмата е по-мощна, отколкото човек би очаквал от безплатен софтуер, и е идеален център за всяко бюджетно домашно студио. Знаеш как Apple умеят да прави нещата красиви, като същевременно имат и висока функционалност – GarageBand е пример за точно това.

4. Ocenaudio

Ocenaudio е друг безплатен софтуер за звукозапис, който има много чудесни функции за редактиране на аудио. Отначало е малко по-труден за разбиране, но след като свикнеш с начина на работа, е изключително интуитивен. Програмата също така разполага с опростен интерфейс и богата библиотека.

5. Traverso  

Traverso има лесен за използване интерфейс, съчетан с иновативни преки пътища за мишка и клавиатура, които помагат да работиш наистина бързо. Разработена е за начинаещи, за да могат лесно да се учат и да започнат да записват музика още с отваряне на програмата за пръв път. Клавишните комбинации на Traverso, ефективният потребителски интерфейс и интуитивното управление отличават този софтуер сред останалите.

Професионален звукозаписен софтуер

1. Ableton Live 10

Един от най-обичаните софтуери за звукозапис на пазара. Хубавото е, че има дълъг безплатен пробен период (90 дни!), за да решиш дали е програмата за теб. През това време ще разполагаш с много повече функции, отколкото са ти необходими за малък проект. Най-силната отличителна характеристика на Ableton е разнообразието от опции, които предлага, и изобилието от семпли – повече от 5000 звука и 57 ефекта. Като цяло това е надежден избор за домашни продуценти от всички нива, но е особено добър за начинаещи, които искат да експериментират.

2. Avid Pro Tools 12

Avid Pro Tools 12 е още един чудесен софтуер, които би свършил работа на повечето музиканти. Обработката на звука с него е лесна, бърза и добра. Това е един от най-мощните софтуерни продукти, предлагани на пазара, за запис на музика, миксиране, редактиране и композиране. Съдържа разнообразни виртуални инструменти, включително барабани, пиано, синтезатор и други. Имай предвид обаче, че е необходима мощна компютърна система, която да поддържа тази програма. 

3. Logic Pro X

Apple има две програми за запис на аудио: Garageband, която вече споменахме, и Logic Pro. Logic Pro е също толкова удобна за ползване като Garageband, но надгражда с чудесни вградени плъгини, които предоставят богат набор от инструменти. В комбинация с интуитивния MIDI и аудио редактор и мощния редактор на семпли, Logic Pro X постига перфектен баланс между функционалност и лекота на използване. Ако си започнал с Garageband и ти е харесало, ще се влюбиш в Logic Pro X.  

4. Image-Line FL Studio 20

FL Studio е много добра програма, която се отличава с мощните си, професионални собствени плъгини. Комбинацията от функционалност, цена и потребителски интерфейс е подходяща както за начинаещи, така и за професионалисти. Предоставяйки всичко, което всяка друга програма от този списък има, но със свой уникален начин на работа.

5. Cubase

Cubase съществува от дълго време и е популярен и до днес, защото е иновативна, надеждна и стабилна опция. Въпреки че не е най-лесният софтуер за използване веднага, след период на разучаване ще можеш с лекота да се възползваш от впечатляващия брой функции, които предлага.

Ако ти се чете още по темата, разгледай и тези статии тук и тук. Когато си готов/а да започнеш своето китарно пътешествие – присъедини се към Китарното семейство на Нели и се абонирайте за нейния канал в YouTube! Можеш и да се запишеш на урок ТУК – първият е с 50% отстъпка!

Снимка на Kelly Sikkema от Unsplash

Лало де Пилар е фламенко китарист от световна класа, който започва музикалния си път с първото си изпълнение още на шест годишна възраст в родния си град Луго, Испания. Повече от четири десетилетия Лало се изявява като корепетитор и соло изпълнител. Част е от турнета по целия свят до началото на 2000-те.

Оттогава Лало живее в Хюстън, Тексас, където композира музика за филми и телевизия. Лало не само е връчвал награди за най-добра музика във филма на филмовия и видео фестивал The Gulf Coast Film, но и е участвал няколко пъти в самия фестивал. Близо седем години той също така преподава китара и музика и изнася лекции за тънкостите на фламенкото в Университета “Сейнт Томас.

Лало цени испанското си наследство и обича фламенкото. Затова продължава да разширява границите на това красиво изкуство, като създава уникален репертоар, който отразява неговата култура, енергия, творчество и страст.

Като самоук артист, постигнал такова високо ниво на майсторството на китарата – кое беше най-голямото предизвикателство?

Най-предизвикателно беше, когато бях дете и се налагаше да се упражнявам дълги  часове ежедневно. Беше хубаво и продуктивно предизвикателство. Винаги съм бил много ученолюбив, затова учих усърдно. Въпреки че понякога ми ставаше много самотно, аз бях вдъхновен. Много се радвам, че го направих.

Как би описал какво е фламенко китарата на някой, който я хваща за първи път?

Бих я описал като инструмент, който може да те отведе на места, които дори не си мечтал, че можеш да посетиш. А също и като най-добрата форма на дисциплина, която може да бъде придобита на инструмент.

Какво е нещо за фламенко китарата, което би искал да знаеше, когато започна да я изучаваш за пръв път?

Иска ми се да знаех, че това ще е началото на вечен начин на живот. Може би щеше да ме накара да уча още по-усърдно. Беше прекрасно време и преживяване и се научих как да бъда дисциплиниран, правейки нещо, което дълбоко обичам. Много се радвам, че прекарах всички тези години, усъвършенствайки занаята си.

С години опит като музикант зад гърба си, как си поставяш цели за непрекъснатото развитие на своите умения на китарата?

Въпреки че поставянето на цели е много хубаво нещо, вече не си поставям такива. Преминах този етап от музикалната си кариера и практика. Въпреки това, като опитен професионален музикант, си поставям за цел например да организирам репетициите и репертоара на бъдещ концерт.

Всеки ден упражнявам скали, за да поддържам силата и издръжливостта си. Това ще правя и до края на живота си. Работя усърдно и по композиции, за да ги усъвършенствам. Вече нямам определена цел за нещо, което искам да уча или практикувам. Това се дължи и на факта, че всичко, което правя, е много вдъхновяващо за мен самия.

След няколко години опит нещата естествено си дойдоха на мястото заради всичко, което научих поради огромната си дисциплина.

А какви са някои реалистични цели, които начинаещ фламенко китарист трябва да си постави?

Техниката е отлично място за начало. И все пак всичко зависи от индивида. Аз обикновено започвам с преподаването на скали за начинаещи. Обикновената До скала е чудесен пример. След това преминавам към упражнения за арпеджирано свирене, свирене с палец и техниката алзапуа (alzapua). Някои упражнения за арпежи са отлични за изграждане на силно и безупречно тремоло.

Докато преподавам тези техники, също уча ученика да работи върху компас (compás) ритъма. За фламеко китаристите е изключително важно – compás  е основата на всичко във фламенкото.

Как протича процесът ти на писане на музика за филми и телевизия?

Започвам като питам продуцента и/или режисьора да ми разкаже за проекта. Докато те говорят или започвам да композирам в главата си, и/или тихо да свиря на китарата си. Обикновено така се появява нещо дори и да е начална идея.

Преподаваш и в университета “Сейнт Томас”. Как подходи към създаването на вашата учебна програма?

Преподавах на щат в UST в продължение на седем години. Въпреки че бях поканен да се върна да преподавам в UST, времето ми там приключи, когато Пол Кристофиак за съжаление почина. Имах много прекрасни моменти, докато бях там, и Пол направи дните ми в университета много приятни.

Учебната ми програма всъщност идва още от времената, когато бях малко момче. През годините просто доразвих и усъвършенствах начина, по който учих за първи път. Затова ми е много лесно да се позова на вътрешната си учебна програма, когато имам нужда.

Какъв е твоят музикален проект-мечта?

Да композирам за оркестър, да свиря с него и да го дирижирам. Това би било обобщение на цялата ми музикална кариера. Пожелайте ми късмет!

В момента Лало e в процес на създаване на курс на база на това, което е научил и развивал през цялата си музикална кариера. Насъбраният му опит по естествен начин ще се оформи под формата на книга, CD или и двете. Очаквайте и завръщането на Лало в звукозаписното студио, където той ще записва и продуцира разнообразна музика, която е композирал през годините.

Свържете се с Лало в LinkedIn на https://www.linkedin.com/in/lalodepilar/ и се абонирайте за неговия YouTube канал тук.

Ако свириш на китара от известно време, вероятно си наясно какво представляват флажолетите – онези високи, наподобяващи звън на камбанка ноти. Със сигурност си ги чувал/а в песни на групи като U2, Metallica, Led Zeppelin, The Beatles и много други. Ако вече флажолетите са част от репертоара ти – чети надолу и си припомни основите. Ако пък това е първият ти досег с темата – приготви се да научиш още една чудесна техника.

Флажолетите се възпроизвеждат всъщност всеки път, когато изпълниш нота. През повечето време обаче не ги чуваш. Онова, което чуваш, е основния тон (понякога наричано първи флажолет). Основният тон е най-силният произведен звук, който обаче е е придружен от няколко флажолети. Когато някоя струна е натисната, тя създава вибрации от моста на китарата към нулевото прагче и по този начин се създават много други обертонове – или флажолети – в резултат на по-къси честоти по грифа. Има различни начини за изпълняване на флажолети на китара. Съществуват естествени такива – които се създават естествено на грифа, както и изкуствени такива. Вторият вид използва техники, които позволяват свирене на флажолети, независимо къде се намираш на грифа.

Естествени флажолети и изкуствени флажолети

Естествените флажолети, известни още като „флажолети на отворена струна”, се свирят на отворена струна, докато изкуствените флажолети се получанат, когато изпълняваш флажолет върху натисната струна. Въпреки че всички флажолети всъщност са изкуствени, последната техника е тази, която обикновено се нарича „свирене на изкуствен флажолет“.

Естествени флажолети

Най-лесният начин за създаване на флажолет е чрез използването на естествени флажолети, които се срещат на различни места по грифа. Най-често срещаните и характерни такива са разположени на 12-ото, 7-ото и 5-ото прагче.

Естествените флажолети се създават, като струната вибрира на части. Например, половината от дължината на фракцията води до флажолет на 12-ото прагче, една трета от дължината създава флажолет на 7-ото прагче, четвърт от дължина на 5-ото и т.н.

Ето и един интересен факт: Когато свириш флажолет, ти свириш или същата нота като отворената струна, или същата нота като прагчето, над която я свириш. Например, когато свириш флажолет на 12-то прагче на струната ‘ла’, получаваш същата нота като тази, ако просто натиснеш 12то прагче. Флажолет на 5-то прагче пък ти носи същата нота като отворената струна, но 2 окави по-висока. И последно – флажолет на 7-мо прагче ти носи същата нота като нотата на 7-мо прагче, но 1 октава по-висока. 

Ето няколко неща, за които да внимаваш, когато ги изпълняваш: за да създадеш флажолет, трябва много леко да натиснеш струната на 5-та, 7-ма или 12-та позиция (или която и да е друга позиция, с която искаш да експериментираш). Трябва да поставиш пръста си над металната част на прагчето – това ще произведе най-отчетливо звучащ флажолет. За начинаещите може да е по-лесно първо да натиснат струната и след това леко да докоснат струната с върха на пръста си на 5-ото, 7-ото или 12-ото прагче. Друг вариант е да поставиш пръста си първо върху струната – тогава флажолетът ще се чуе по-ясно, ако веднага след като изсвириш струната премахнеш пръста си.

Освен естествените флажолети, които са донякъде ограничени, можеш да използваш и изкуствени такива, които позволяват да произведеш този характерен висок звук където и да е на китарата. Ето 3 вида изкуствени флажолети, които можеш да изпълниш:

Флажолет с докосване

Просто притисни струна на едно от прагчетата. Постави показалеца на дясната си ръка (за китаристи с десен захват) върху нотата дванадесет прагчета над притиснатата нота, сякаш ще изпълниш тази нота. Пръстът ти трябва да е над металната пластина. Когато тези две условия са изпълнени, използвай палеца или перце и изсвири струната – тогава ще чуеш чуеш флажолета на нотата. Получава се нота една октава по-висока от натиснатата на грифа.

Флажолет с потупване (tap-ване)

Представлява общо взето същото като горното, до частта с „натисни струната“. Трябва да натиснеш струната, след което да потупаш прагчето с дванадесет по-високо от нотата, която е натисната. Постарай се пръстът ти бързо да докосне струната точно над съответния метален праг и да се махне.

Флажолет с щипване (pinch harmonics)

Тази техника определено е най-трудната от изброените тук. Получава се най-добре, като държиш перцето така, че по-малка част от него се подава и да има по-малко разстояние между края му и палеца ти. Трябва да се стремиш да удариш струната с перцето, като почти едновременно докоснеш струната с палеца си.Това ще създаде онзи „писък“ на китарата, известен като флажолет с щипване.

Флажолетите са още една техника, която можеш да добавиш към инструментариума си от китарни умения. Да успееш да ги изпълниш по правилния начин определено отнема време и практика, но пък е възможност да направиш свиренето си още по-разнообразно. Препоръчително е да опиташ всички изброени тук техники за изпълняване на флажолети на китарата, за да разбереш кои от тях ти допадат най-много.

Ако ти се чете още по темата, разгледай и тези статии тук и тук. Когато си готов/а да започнеш своето китарно пътешествие – присъедини се към Китарното семейство на Нели и се абонирайте за нейния канал в YouTube! Можеш и да се запишеш на урок ТУК – първият е с 50% отстъпка!

Не звучи ли страхотно да си от онези китаристи, които могат просто да се появят и да започнат да свирят? Без ноти, без акорди, без предварителни репетиции… Изглежда като магия как могат да изсвирят всяка песен – дори която чуват за първи път. Но не се безпокой – не ти трябват никакви суперсили, за да можеш да си способен/на на това. Истината е, че всъщност техните тренирани пръсти са съчетани с добре обучени уши. Чети надолу, за да разбереш защо ушите ти са ключът към тази привидно магическа способност и как да започнеш да ги тренираш.

Какво е ученето по слух?

Под това разбираме процесът на изучаване на музикално произведение без разписани материали. Тази техника произхожда от традицията на народната музика, където мелодиите рядко са се записвали и хората са ги предавали от уста на уста – учили са ги чрез слушане и възпроизвеждане по слух.

Имаш ли нужда от отличен музикален слух, за да свириш по слух?

Отличният музикален слух е способността да чуеш тон и веднага да разбереш коя е нотата. Изглежда, че е нещо, с което си роден и или го имаш, или не (въпреки че някои хора твърдят, че можете да се научи). Каквато и да е истината, наличието на отличен музикален слух е голяма рядкост и не е нужно, за да свириш по слух или да създаваш страхотна музика.

Е, след като изяснихме това, ето ги четирите области, в които трябва да развиваш слуха си, които ще те превърнат в китариста на мечтите ти.

1. Височина на нотите

Тренирането на това умение се състои в това да чуеш ноти и да разпознаеш как те са свързани помежду си. Първата стъпка е да усъвършенстваш усещането за „височина“ на звука. Това се нарича просто “тренировка на ухото”. След като се научиш да разпознаваш отделните тонове, най-важното е да се научиш да чуваш относителната височина. Най-популярния метод за това е интервалната тренировка на слуха, чрез която ще усвоиш да разпознаваш колко близко или далеч са нотите една от друга.

2.  Ритъм

Много китаристи тренират единствено своя усета за височина, но да можеш да идентифицираш ритми и ритмични модели е също толкова важно. Ако ще правиш кавър на песен или ще свириш в определен стил, то да свириш с точния мотив за дрънкане в точното темпо има голямо значение за публиката. С овладяването на ритъма можеш дори умишлено да се отклоняваш от него и да вложиш креативността си в изпълнението. А също така и в джем сешъните ще можеш да се заиграеш по-добре с барабаниста като си ‘подавате 4’ – това става, когато се редувате да свирите соло всеки 4 такта.

3. Ефекти

Можеш ли да тренираш слуха си да разпознава и това? Да, разбира се, и трябва. Настроиш ли ушите си да разпознават аудио ефекти ще откриеш цял нов свят. Ще можеш много по-точно да разбираш какво точно се случва в едно музикално произведение и да използваш тези знания и при собственото си свирене и писане.

4. Писане на музика

Преди да кажеш, че писането на музика не е упражнение за слух, имай предвид следното – песента е структурата, която обединява всички предишни точки. Научи тази структура и ще знаеш какво да правиш по-нататък – независимо дали това е да пишеш собствена песен, или да разучаваш чужда.

Повечето песни са съставени от определени части (интро, куплет, припев, бридж и др.) и имат някои основни елементи (ноти, ритми, хармонии и др.). Чрез изучаването на музикалната структура на песните и това какво следва какво, като по магия ще знаеш какво да правиш, дори ако си имаш работа с песен, която чуваш за пръв път!

Заключение

Те може да не се плъзгат по грифа и да натискат струните или педал, но ушите ти са също толкова важни, колкото пръстите, ако искаш да станеш най-добрия китарист, който можеш да бъдеш. Започни да ги тренираш още днес!

Ако ти се чете още по темата, разгледай и тези статии тук, тук и тук. Когато си готов/а да започнеш своето китарно пътешествие – присъедини се към Китарното семейство на Нели и се абонирайте за нейния канал в YouTube! Можеш и да се запишеш на урок ТУК – първият е с 50% отстъпка!

Ако искаш да развиеш уменията си на китарата отвъд дрънкането на акомпаниращи акорди, то пръстовото свирене е чудесен начин да внесеш разнообразие в изпълненията си. Тази техника е подходяща както при акустичната китара, така и при електрическата. Със звученето си, наподобяващо пиано (тъй като изпълняваш едновременно и басовите и мелодичните части), е идеална за моментите, когато свириш без други музиканти.

Какво представлява

Под „пръстово свирене на китара“ се разбира техниката, при която удряш струните директно с върховете на пръстите си, с нокти или със специални перца, които се прикрепват за пръстите. Другата стандартна техника за удряне на струните е с перце- удряне на отделните ноти или удряне на всички струни в акорди с перце.

Разлика между дрънкането и пръстовото свирене

Основната разлика между дрънкането и пръстовото свирене е, че първото е много проста китарна техника, при която всички струни се удрят с пръст или перце в посока нагоре и/или надолу. Това е идеално за начинаещите китаристи, които искат да свирят прости акорди и песни.

При пръстовото свирене на китара струните се удрят с върховете на пръстите на доминиращата ръка (или дясната ръка за повечето китаристи), което в началото е много по-предизвикателно от дрънкането, тъй като трябва да се развие независимостта на пръстите и на двете ръце.

Още характеристики

Основната цел при пръстовото свирене е да се оркестрира музиката – или да се обединят басовите линии, мелодичните линии и акордите в едно. Всичко за класическата китара би следвало да се изпълнява чрез пръстово свирене на найлонови струни, но през последните няколко десетилетия много майстори на китарата приспособяват пръстовото свирене и към стоманените струни и дори при електрическата китара. Все още тази техника се използва най-често при фолк музиката и класическата китара, но може да се адаптира за всеки стил.

По същество пръстовото свирене включва бързо свирене, движение по грифа и използване на всички струни. Ако развиеш уменията си в този стил, то други стилове като например блуграса, ще ти станат много по-лесни. Но всеки, който реши да научи тази техника, трябва да е подготвен да прекара немалко изтощителни часове в подобряване на независимостта на пръстите си.

Ако си свикнал да дрънкаш, вероятно ще ти е доста трудно в началото, така че преди да започнеш да упражняваш пръстовото свирене, имай предвид следното – дори най-предизвикателния аранжимент за пръстово свирене, в който и да било музикален стил, се състои от три основни движения. Палецът може да удари струна, останалите пръсти могат да ударят струна или палецът и друг пръст могат да ударят струни едновременно (движение, наречено „щипване“/ „pinch“). Това е! След като научиш тези основни движения, с практиката и времето става все по-лесно да изпълняваш сложни парчета, а свиренето ти ще е много по-богато.

Ето едно парче, което не е най-лесното, но не е и твърде трудно като за първи опит с тази техника: Falling Slowly от Glen Hansard и Marketa Irglova.

А ако искаш да започнеш по класическия начин – разгледай „Giuliani Studies“. Това са технически упражнения за пръстовото свирене, които съществуват от толкова дълго, че вече са достъпни безплатно! Съдържат акорди и техники, използвани и до днес.

За още информация, съвети и трикове те каним да се присъединиш към Китарното семейство на Нели и да се абонираш за нейния канал в YouTube! А ако вече ти се иска да се впуснеш в света на китарата (или укулелето), можеш да се запишеш за урок ТУК – първият е с отстъпка от 50%!

Пътя на всеки китарист започва с решение с какъв тип китара иска да подхване и това не е лесен избор. Разбира се, можеш да започнеш с който и да било вид китара и след като научиш основите да решиш коя най-много ти допада. Винаги е добре обаче да знаеш предварително с какво си имаш работа. Вече покрихме повечето видове акустична и електрическа китара, така че сега е време да разгледаме и класическата.

Повечето китаристи започват с акустична или класическа китара, тъй като те са по-щадящи за пръстите и не е необходима допълнителна техника като усилвател, за да се чува звука. Често пъти те са и по-евтини от електрическите китари.

За някои начинаещи китаристи (както и напреднали) е трудно да направят разликата между акустична и класическа китара. 

Класическа китара

Акустична китара

Eто основните разлики между двете:

1. Гриф

Грифът на класическата китара е много по-широк от този на акустичната. Често класическите китари също нямат маркери за прагчетата по грифа.

2. Форма на тялото

Акустичните китари често имат дредноут форма, която е значително по-голяма от тази на класическата китара. При класическите китари изрязването, което дава достъп до по-високите прагчета, се среща рядко.

3. Магаренце

При стандартна класическа китара струните са завързани на възел около магаренцето, за да се закрепят на място. За разлика от тях, магаренцето на акустичната китара има клинчета, които държат струните на място.

4. Струни

И двата вида гореспоменати китари всъщност са акустични, просто едната има найлонови струни (класическата), а другата стоманени (акустичната), поради което съвременните акустични китари често се наричат и „акустични с метални струни“. Найлоновите струни на класическа китара са много по-дебели и по-меки от стоманените. Някои китари с найлонови струни също не се смятат за “класически”, но изпадането в такива детайли е напълно различна тема. Кажи, ако би искал/а да прочетеш статия на тази тема.

5. Ключове

Механиката на настройване на класическа китара е доста различна от тази при акустичната китара. Обикновено при класическа китара ключовете са пластмасови и метални, докато при акустична  – са изцяло метални.

6. Цена

Класическите китари често са малко по-евтини от акустичните, което е и причината много начинаещи китаристи да започват първо именно с класическа китара.

Най-добрият вариант, когато си избираш китара, е да пробваш колкото се може повече опции и да разбереш коя е най-подходяща за теб и музиката, която обичаш. Отдели си време за по-продължителен престой в близкия музикален магазин или помоли своите приятели-китаристи да изсвириш по един акорд на техните китари. И не се безпокой – наистина съществуват хиляди китари, но ще успееш да почувстваш кои от тях са подходящи за теб.

Ако искаш да прочетеш наистина задълбочен анализ на класическите китари, виж тук.

Изпуснахме ли нещо важно? Винаги можеш да ни допълниш и зададеш въпрос, ако нещо е останало неясно – в коментарите долу или в групата на нашето Китарно семейство. Стани част от него ТУК и сподели на каква китара свириш!