„Ако ме познаваш, то познаваш и този мъж – моят мъж. Човекът, който ми носи кафе, е моята скала, понякога муза, друг път повод за ярост 😀 Какво още бих могла да кажа за Рентън без да изпадам в предубедени дълги истории? Когато се запознахме, разбрахме че и двамата обичаме Джо Сатриани, както и че обожаваме да свирим на китара. Това обожение нарастна и сега сме в щастлив брак, благодарение на което имаме повече китари в един дом, отколкото което и да било разумно семейство 👀 В месеца на четвъртата ни годишнина от брака и 9та годишнина заедно, реших че би било добре да ти го представя по-подобаващо. Или още по-добре – да го оставя сам да свърши това отдолу. Ако искаш здраво да се задълбаеш по китарни теми, то мисля, че това четиво ще ти допадне!“ – Нели

Как би описал пътя си на музикант досега – от къде тръгна и как стигна където си сега?

Музикалното ми пътешествие започна, когато бях на 9 или 10 години започнах да обръщам повече внимание на музиката около себе си. Тази, която чувах вкъщи, беше предимно по вкус на баща ми и брат ми. Баща ми пускаше неща като AC/DC, Bon Jovi, Питър Гейбриъл и Genesis – по-“old-school” музика. Брат ми слушаше по-тежки неща като хеви метъл и денс метъл – Pendulum и The Prodigy например. В колата пък чувах парчета, които майка ми харесва. Абсорбирайки цялата тази музика, в главата ми започна да се заражда идеята да се науча да свиря на инструмент. Не знаех обаче кой точно. Идеята ми по скоро беше да имитирам това, което чувах. Тогава отидох на отворен урок по китара, който се случи по време на обяда в училище, и ми се стори забавно. Така започнах и не съм спирал.

Как стигнах до където съм днес е дълга история! Учителят ми по китара в родния ми град беше чудесен човек, но свиреше само блус и казваше на всеки свой ученик, че е брилянтен. Беше ми приятно непрекъснато да чувам, че съм много добър китарист, но знаех, че съм далеч от където исках да бъда.

И така започнах уроци при друг преподавател, който също учеше чичо ми да свири на бас. Към онзи момент този мой учител беше най-добрият китарист, до когото бях седял. Още в началото той ясно ми даде да разбера, че смята свиренето ми за ужасно!… Което беше най-добрата мотивация! Ясно е, че не беше приятно да го чуя, но промяната от това постоянно да получавам похвали ме накара да се стегна и да приемам свиренето по сериозно.

След това следвах в музикален университет, запознах се със съпругата ми, както и с още много чудесни музиканти, които са по-добри от мен, завързах няколко нови приятелства, преместих се в България, и ето ме!

Каква техника използваш за различните си проекти и как избираш в какво оборудване да инвестираш?

Вземете си кафе, нещо за хапване, пуканки може би, защото ще прекараме известно време на този въпрос…

Започнах да свиря на китара, основно за да свиря рок, затова всяка техника, която притежавам, по някакъв начин е полезна за този жанр. Дори и да не я използвам за рок, ми е хубаво да знам, че бих могъл.

Да инвестираш в оборудване всъщност е доста лесно. Има четири фактора, които търся, плюс един “таен”.

  1. Звучи ли добре?
  2. Удобно ли е за ползване?
  3. Изглежда ли добре?
  4. Колко е надеждно? 

А “тайният” фактор е дали аз се чувствам готино, докато го използвам, и кара ли ме да изглеждам добре.

Този начин на мислене ме е насочил към оборудването, което притежавам. Имам много китари, но основните ми са моят персонализиран Warmoth страт и моя Fender American Standard страт (и двете имат хъмбъкер в стил PAF с ниска мощност в бридж позицията). Най-често свиря на тях и съм свикнал със страт позицията и профила на грифа. Те имат също и тремоло, което означава, че мога да правя разни тричкета, с които да разнообразя акордите. Забавно е да свириш парчета на Джо Сатриани на тези китари.

Имам също двойно изрязана куха Gretsch в зелено, която си взех, защото е много красива и беше нещо като сватбен подарък от родителите на съпругата ми. Използвам тази китара за по-тежки стилове, защото в звученето ѝ има една особена чистота и качество. Не е типично да използваш куха китара за метъл, но се получава добре. 

Имам и много добър усилвател и кубе – Victory V30 The Countess MKii (сега просто “The Jack”), който има два канала и пет гейн звука. Свирих на такъв за пръв път на предишната ми работа в магазин за китари в Лондон (привет GG Camden, ако четеш тези думи!). Не можех да спра да свиря, тъй като има огромни възможности за овърдрайв и дисторшън, и все пак звучи неумолимо. Харесва ми да свиря с оборудване, която показва дали свириш добре или зле. Има усилватели, което ти помагат, но този те наказва, ако имаш лош ден, което обожавам! Кубето е Orange 112 със Celestion Vintage 30. И тук – този говорител не прощава.

От време на време използвам и няколко ефекта: wah wah, хубав дилей педал и няколко педала за дисторшън и овърдрайв. Напоследък не използвам овърдрайвовете и дисторшъни особено, защото усилвателят ми е напълно достатъчен. Понякога  използвам педал тип Tubescreamer, но само за да помогна на Gretsch-а, защото адаптерите ѝ са с много ниска мощност.

 Наскоро се сдобих с Two-Notes Captor X, който е много полезен при записи, защото записването на китара е по-бързо и има по-малко постпродукция и обработка после. За записване на каквото и да било използвам Logic Pro X – работи бързо и лесно, а вградените звуци и плъгини са супер.

Имам и акустична Taylor, която използвам предимно за собствено забавление вкъщи.

Честно казано обаче, с цялото оборудване на пазара има ужасно много неща за проучване и изпробване, но купувам само неща, които ще ми помогнат по някакъв начин. 

А как поддържаш оборудването си? 

С много грижа и внимание. Трябват търпение и малко умения, за да можеш да поправяш разни нещица по музикалните си инструменти или усилватели. Правя само базисни неща по моя усилвател, като смяна на лампи,  re-biassing силовите лампи и смяна на някой транзистор, ако е необходимо. Не разбирам много от електроника, затова по-скоро бих занесъл оборудването на някой, който разбира и разпитам за това и онова, ако имам възможност. За китарите ми правя сам всичко, което мога. Например, наскоро трябваше да сложа нов гриф на моя Fender, така че направих изравняването на прагчетата (да ги нагласиш всичките на еднаква височина за лесно свирене), корониране (оформяне на прагчетата във формата на купол) и полиране за гладкост. Не препоръчвам на всеки да го прави, тъй като отнема много време и търпение, а е много лесно да объркаш нещо и да съсипеш китарата. Ако искаш да научиш за тези неща, препоръчвам да видиш “Crimson Custom Guitars” в Youtube. 

Освен ремонтни дейности, почиствам китарите си, сменям им  струните и ги пренастройвам веднъж на около 6 месеца, заради сезонните промени в тръс род-а.

Правя цялата тази поддръжка, защото свиря всеки ден и дори малките промени в оборудването ми са забележими, поради постоянната употреба.

Наскоро започна да стриймваш китара. Какво те вдъхнови да се захванеш с това? 

Нели гледаше много стрийминг, когато бяхме в Лондон и идеята винаги ми е харесвала, но не можех да се видя да го правя поради качеството на звука, което щеше да бъде проблем. 

Нели ми помогна да настроя софтуера за стрийминг, тъй не се оправям дотолкова с компютрите. Когато настроихме всичко, опитах и ми беше много приятно, така че продължих. 

Целта ми е да изградя общност от музиканти, където да общуваме и обменяме опит. Надявам се, че свирейки на китара и споделяйки своите размисли за оборудване и музика, ще вдъхновя и други хора да се присъединят. Винаги имам много мисли и идеи за „китарния тон“. Когато се събудя сутрин, е време за кафе и след това мозъкът ми просто започва да чува музика, рифове и китари, което винаги води до идеи за звука, който търся. Знам, че има много други музиканти, чиято мисъл също тече по този начин (умишлено или не) и много ми се иска и да се запозная с тях и да общуваме. 

Следя няколко музиканти в Youtube и по други платформи и стриймингът на електрическа китара изглежда не е особено популярен. Иска ми се да помогна за популяризирането му.

Как избираш кои на кои песни да направиш кавър или да стриймваш? 

Не мисля за това. Имам много изтеглени подложки и няколко авторски песни, върху които обичам да импровизирам. Много неща от Джо Сатриани са там. Опитвам се да свиря в стил, подобен на неговия от години. Хубаво е просто да изпълнявам неща, които са ми познати. 

А също така и ако хората са споделели в чата, че искат да чуят определена песен, я разглеждам за следващия стрийм. 

Има ли нещо, което ти се иска да знаеше, преди да започнеш да стриймваш? 

Да, колко е трудно да си интересен! Обичам да стриймвам, но понякога, когато  отговарям на въпроси, мисля за тема за дискусия или дори просто да свиря на китарата и набирам звук, се мъча да запълня тишината с нещо интересно. Уча се как да се справям с това и често просто пускам EP-то си на заден план, само за да не се усеща напрежение. 

Освен това, се опитвам да рекламирам, когато се сетя, но е доста трудно да преодолея „синдрома на самозванеца“. Просто не съм напълно сигурен как и къде да рекламирам. Все пак все още експериментирам. 

Как подхождаш към писането на музика? 

През повечето време създаването на песен започва с проста идея, която често е породена от желание да отдадеш почит на конкретен изпълнител или подобно. Например, много харесвам една забавна песен на групата „The Winery Dogs“. Взех прогресията на акордите и темпото и се опитах да ги разчупя, за да създам нещо различно. По-лесно ми е да работя по този начин, защото идеите текат по-свободно.

Когато пиша, искам да постигна определено звучене, но често се увличам в експериментите със звуци и песента остава недовършена, защото съм забравил как звучи останалата ѝ част в главата ми! В резултат, имам папка на десктопа с огромно количество проекти в Logic Pro X, които чакат да бъдат завършени.

Да очакваме ли нова музика скоро?

Планирам да пусна продължение на първото си EP „5“ от 2016 г., но към момента нямам завършени песни. Идеята е да изследвам някои от песните в него и да създам „Част 2“. Първото EP беше инструментално, така че може би в новото ще включа и вокали, които или ще запиша сам или ще поканя някой друг да пее вместо мен.

Бих искал да напиша албум с група в някакъв момент в по-тежък прогресив рок/метъл стил. Напоследък слушам много Tool и свиря техни рифове. Харесвам простотата им, а звукът и историите, които разказват, са толкова различни от всичко, което правят другите. Обичам хумора и сложността в музиката на Франк Запа, така че мисля, че ще е забавно с група да запишем рифове в стила на Tool с барабани, бас и текстове в стила на Запа и импровизационни секции. Може би някой ден… 

Какъв е твоят музикален проект-мечта? 

Обичам да виждам как хората в публиката се усмихват и наслаждават на шоуто, когато свиря. Участия на приятели или на известни музиканти са предизвиквали тази реакция у мен. Спомням си как преди години на концерт на AC/DC всички танцуваха и си прекарваха супер. 

Имах възможността да видя също Ханс Цимер и беше невероятно.Емоционалното въздействие, което имаше върху мен, беше различно от всичко, което някога съм изпитвал. Имаше хумор, тъга, страх и също чувството, че си на върха на света. И то заради музиката и шоуто, случващо се пред нас. 

Мисля, че моят музикален проект-мечта е просто да бъда с други музиканти, които мога да нарека приятели, и да правя хората щастливи. Да накарам публиката да забрави реалния свят за времето, което имаме да свирим за тях. 

Или това, или да заменя Джо Сатриани в Chickenfoot за едно-две турнета!

Гледай стриймовете на Рентън в Twitch от 18:00 часа EET всяка сряда и неделя.
Не пропускай да чуеш и неговия EP „5“ ТУК и го последвай в социалните мрежи:
Twitch
YouTube
Facebook
Instagram

„Запознайте се с Джоаким – китарист, с когото завършихме Бакалавърската си степен по изпълнение на съвременна музика от ICMP. Той е много приятен музикант, чиито мек звук винаги успява да задоволи ушите ми. Включително и по време на последния му изпит за Джаз Магистърска степен, който бях късмтлива да видя в Guildhall School of Music and Drama. Много ме зарадва да чуя неговите аранжименти там и (вявам) също и негови оригинални песни!

Като мен – след като работи и учи в Лондон като музикант, той също се завърна в родната си държава. Така че тези дни можете да го видите да работи като китарист в разнородни проекти, както и преподавател по китара в Норвегия.“ – Нели

Как се запали по китарата?

Израснах в музикална среда. Майка ми свири на пиано и винаги се намираше по някой музикален инструмент вкъщи. Слушахме всичко от джаз до песни на Дисни всеки ден и така бях изложен на много музика още от малък. Докато растях, пеех в местния детски хор (за малко), свирех в духов оркестър 5 години и създадох собствена пънк банда на 12 години, заедно с най-близките ми приятели от училище. Не съм съвсем сигурен защо хванах точно китарата, но през семейството ми и приятели се запознах с различни китаристи и си мислех, че изглеждат много готино. Взех една малка китара с найлонови струни, която се размотаваше из къщи, и майка ми ме научи на три акорда: Ми минор, Ла 7 и Ре мажор. Така започна всичко.

Тъй като имаш магистърска степен в джаз музика, си идеалният човек да попитаме – как би описал джаз музиката на начинаещ музикант?

Това е вероятно най-голямото клише, но джазът е език. Едновременно сложен и прост. Можеш да слушаш джаз за удоволствие или да анализираш музиката до последния детайл. Няма нищо лошо и в двата варианта. Обичам както лесни за слушане неща, така и по-сложен джаз материал. Когато става въпрос за свиренето на джаз, важна е импровизацията и това да осъзнаеш, че трябва да е забавно – не страшно. И все пак, за да импровизираш, трябва да си развил някои умения като добър слух, добро познаване на някоя и друга скала и как тя работи над акордите. Може да е трудно в началото – поне аз мислех така, когато на 14 години опитвах да свиря по джаз стандарти с учителя ми. Затова най-добрият ми съвет е да си търпелив/а и да свириш неща, които наистина харесваш.

Какво оборудване използваш, което е допринесло за това да станеш успешен музикант?

Прекарал съм безброй часове в YouTube и по различни форуми в търсене на перфектния овърдрайв педал, китара или усилвател. И макар да ми е приятно да търся оборудване, се старая да прекарвам повече време в свирене. Обикновено разчитам на добри ми стар Телекастер за повечето изпълнения и се справям с няколко от любимите ми педали и приличен лампов усилвател. Въпросът е да направиш така, че оборудването ти да звучи добре. И все пак, както повечето музиканти, и аз се старая да съм наясно с новите възможности. Намериш ли инструмент, на който ти е приятно да свириш, всичко ще е наред. Винаги можеш да използваш ресурси като YouTube, Logic, лууп педал и т.н., но трябва да гледаш на тези неща като на възможности, а не необходимост, за да се получи добра сесия или да изкараш добър звук.

По време на работата по мюзикъла “Kristina Från Duvemåla” с Bømlo театър, август 2021

Бил си част от няколко групи за събития, както и оригинални такива, а също така си свирил и като сесиен музикант в мюзикъли. Как съчетаваш всички тези роли?

Опитвам се да съм музикален хамелеон. Харесвам различни видове музика и съответно избрах да не се специализирам в строго определен стил и жанр. Някой може да каже, че това звучи ограничаващо, но в колкото повече жанрове се впускам, толкова повече разбирам колко много общи неща имат. В резултат, винаги съм готов да уча нови неща, и също това ме държи винаги заинтригуван. Разнообразните неща, върху които работя в последните години, също така ми отвориха много врати за нови проекти. Преди две години публикувах книга с песни, което ме накара да подобря значително способността си за четене и писане на диаграми с акорди.

Как се сглобява изпълнение за мюзикъл?

С много упорита работа. Обикновено става въпрос за големи продукции и се налага да си търпелив, тъй като нещата не винаги вървят по план. Въвлечени са много хора и макар да идват от различни среди и области на изкуството, всички се стремим към най-добрия възможен резултат. Ако всеки е склонен да излезе малко от зоната си на комфорт, нещата обикновено се получават добре.

През 2016 си издал първия си ЕР с оригинални инструментали “Spring”. Как мина процесът по създаването му?

Това беше финалния ми проект в ICMP. Събрах някои от любимите ми музиканти и отидохме в едно чудесно студио в Далстън, наречено “Blue Studios”, където записахме 5 песни. Беше общо взето двудневна сесия, а аз нямах много опит в студио по това време. Помня, че научих много неща за сесийните изпълнения, заради този проект. Като се има предвид колко малко време имаш в студиото, е много важно да можеш бързо да вземаш решения и да си способен да изсвириш необходимото. Винаги мисля за работата в студиото като резултат от този конкретен момент. Когато днес слушам ЕР-то има много неща, които бих или трябва да променя – но е каквото е, точно отражение на тези два дни в студиото.

Какви качества според теб правят добър музикант?

 Аз лично ценя високо две неща: способността да слушаш и това да си приятен човек. Преди всичко искам да работя с хора, които са добра компания. Освен това, трябва да са способни да свирят навреме и да карат инструментите си да звучат добре. Ако един музикант притежава тези качества, съм сигурен, че има добри шансове да направи кариера в тази индустрия.

С какво би искал да експериментираш в музиката?

Много ми е интересно как хората се въвличат емоционално в музиката, като слушател или изпълнител. Може би е мелодия, която харесваш, или ритъм, който те кара да се движиш. Обикновено хората се затрудняват да опишат тези емоции и ми се струва интересно да науча повече за това в бъдеще.

В момента Джоаким работи върху нов албум със соловия си проект – квартет с него на вокали и китара. Планът е до края на годината да издаде сингъл. Следи профила му в Insgatram @joakimvikanes, за да не го изпуснеш.

„Георги е първият китарист-преподавател, с когото се запознах в България откакто се върнах през 2019. Запознахме се на един блус джем сешън и много ми хареса как успя да вкара красиви мелодии и да постигне красиви тонове на инструмента си. Също ме впечатли и че се беше постарал да си донесе всякакви ефекти за джем сешън, на някои от които от доста време все им хвърлям око, като например Big Sky на Strymon. Писахме си по социалните медии и разбрах, че и той има много сходна нагласа като моята за начин на преподаване и веднага реших, че ще има ценни съвети, които да ви предложи! Прочетете още за него долу.“ – Нели

Как се запали по китарата?

Бях на 14 години, когато нещо ме подтикна да кажа на майка ми: “Искам да ме запишете на китара!”. Беше много внезапно, даже не знам откъде ми дойде. Отговорът гласеше, че ще го направят, обаче трябва да си оправя оценките в училище – и аз се съгласих. Реално се запалих обаче, когато учителят ми по музика в училище ни събра в училищната актова зала и ни изсвири на класическата си китара Asturias от Исак Албенис. Не бях чувал толкова невероятен звук и онемях. После ни каза, че можем да се запишем на уроци по китара при него, и аз пръв се записах. 

Една година посещавах уроци при него, но учехме само класическа китара. Това е масова практика в България, което не смятам за хубаво, предвид че на всеки му се свири нещо различно. Аз обаче никога не чаках уроците, а през цялото време сам опитвах неща, ровех в интернет за информация и прекарвах по 6 часа на ден в упражнения. Така напреднах изключително много.

С дългогодишен опит като китарист и преподавател по китара, как се грижиш за това непрекъснато да развиваш уменията си на китарата?

Гледам нещата да се случват постепенно и естествено – например уча нов акорд и мисля как да го приложа. Като цяло на този етап вече повече изпипвам фразирането и надграждам уменията си за импровизиране, за да мога естествено да бутам импровизацията напред да разказва история – това е главното нещо над което работя. Нещата се получават съвсем естествено заради вътрешното ми желание да се уча на нови неща.

При работата с ученици също понякога се зараждат нови идеи в главата ми как да преподавам по-добре – като например как по-ясно да обяснявам неща като акорди и стръминг. Задавали са ми много готини въпроси, от които ми светва лампата и осъзнавам, че мога да направя нещо по по-добър начин. Това е страхотен начин да се развиваш понеже получаваш и обратна връзка.

Какво ти се иска да знаеше за китарата, преди да се захванеш с изучаването й?

Искаше ми се да знам, че това да свириш по ноти изобщо не е задължително. Класическата китара и това да свириш песни нямат общо, инструмента е различен. Класическата китара има много широк гриф, не е удобно на нея да се свирят парчета или сола. Акустичната китара, което е най-близкото до класическата, има по-тесен гриф и метални струни. На нея всичко звучи страхотно и естествено. При електрическите пък можеш да изкараш толкова много варианти на звука, което също е страхотно. Ще ми се да бях попаднал на учител, който ме беше бутнал в тази посока първоначално. 

Щеше да е чудесно да знаех и малко повече теория в началото. Учил съм се съвсем сам на теорията – за всичките тези години, откакто се занимавам с музика, не съм намерил някой, който да ми я обясни като хората. Сам намествах нещата в главата си с много опити проба-грешка. Като теорията се вкара в една ясна рамка и се покажат ясни примери кое, как и защо – не е кой знае какво. Как да мисля, как да сменям войсинги, как да служа на песента – днес аз преподавам тези неща, защото сякаш не се говори достатъчно за тях.

Какви са някои реалистични цели, които един начинаещ китарист трябва да си постави?

Мисля, че трябва да се започне с нагласата – да си търпелив. При всеки е строго индивидуално, но свиренето на китара отнема време – няма как за един месец да свириш супер която и да е песен. Дори и да научиш акордите правилно, после трябва да оправиш дясната ръка, динамиката, темпо и много други фактори.

Една добра цел е за месец-два да научиш повечето основни акорди в 1-ва [класическа] позиция – до мажор, сол мажор, ла минор и тн. Това отново зависи – някои хора по-лесно ще възприемат като за начало скала от основните като пентатоника, тъй като се помни лесно заради сериозната логика зад нея.

Друго важно при начинаещите е постановката на двете ръце, добре да се контролират дясната ръка и перцето и да не се удря твърде силно. Това са някои неща, които е важно да се овладеят правилно в началото.

Освен че преподаваш китара, ти също работиш като сесиен музикант. Как протича една типична сесия при теб?

Всичко започва с дълъг разговор, в който уточняваме какво точно да представлява записа и предлагам различни варианти. Аз съм и пианист, така че ако се включва и пиано изясняваме и това. Опитвам се да закова в записа нюансът, който се гони. Наслагвам идеи, от които накрая остава най-добрата, която пращам. Ако не се хареса – опитвам с друга. Основното е, че гледам да служа на песента. Техническата част не представлява проблем, понеже знам как да направя записа по правилния начин с тембър, който подхожда на песента и я допълва.

Какво можем да намерим в YouTube канала ти или може би да очакваме скоро?

Започнах да развивам YouTube канала си миналия декември. Реших, че това е естествена стъпка за мен, понеже освен че разбирам от аудио, разбирам и от видео продуциране. Мой приятел ме нави да опитам и ми светна, че е нещо, което бих могъл да правя. Изключително съм доволен от качеството и информацията, която успявам да предам. 

Каналът ми е насочен към всичко музикално. Съдържа много уроци по китара на теми, за които сякаш никой не говори в интернет. Правя също анализи на песни, което е нещо ново за мен, и ми е много приятно. Мисля, че това е много готин формат. Гледам също така да създам каталог с акорди на български песни. Много хора искат например да свирят песни на D2, обаче няма клипове как да свирим дадена тяхна песен, което искам да променя.

Това което можете да очаквате скоро са видеа насочени повече към продукция – как да миксираме и записваме китари. Записах и няколко видеа с един много специален инструмент, в които показвам как звучи. Ще подскажа само че не е китара, а едно невероятно пиано.

Как си избираш темите, по които създаваш клиповете за YouTube?

Има въпроси, които аз съм си задавал като начинаещ и не съм намирал отговорите – по тази логика правя много от видеата. Водя се от неща, за които съм имал дупки в знанията си. Но и просто това, което ме влече в седмицата, в която записвам. Има някои седмици в които ми се свири повече на пиано, а в други – на китара.

Важно за мен е съдържанието ми да е на български – целта ми е да правя видеа за българската аудитория, от които да ти стане хубаво и да научиш нещо, без излишна информация. 

Кой е твоят музикален проект-мечта? 

Мога да кажа, че работя върху него вече година и нещо – моят дебютен солов албум, който ще включва 10 авторски парчета. Вече сме на половината – 5 от песните са готови за запис, а при другите 5 работим върху текста. Ще е по бусо насочен с истински инструменти, аналогово звучене и песни, които надявам се няма да имат срок на годност. Смятам, че ще е нещо страхотно. От много време искам да го направя и вече се доближавам до целта да изкарам албума. Много се радвам, че съм намерил страхотни музиканти, с които да го реализирам. Аз съм главния продуцент, аранжор, китарист и пианист на проекта. Гледам да е направен по световен американски стандарт – като Джон Мейър, Бруно Марс, Чарли Пут, Майкъл Джексън. Надявам се да успея да го направя на същото ниво и да е музика за душата, която резонира и се свързваш с нея. Надявам се да имам концерти, на които да идват почитатели на музиката ми. Това е най-голямото признание за един изпълнител – някой да отдели от парите и времето си да дойде да те гледа. 

Посети уебсайта на Георги ТУК, последвай го в социалните мрежи ТУК и не пропускай да се абонираш за YouTube канала му ТУК.

„Да попадаш на вдъхновяващите хора онлайн е чудесно, нали? Е, Пол е точно един от вдъхновяващите китаристи, които открих в Instagram. Той редовно публикув свои изпълнения на китарата в социалните мрежи, а отношението му към свиренето е заразително! Кара те да искаш да прекараш още повече време с инструмента. Прочети повече за него по-долу, където той споделя някои истории от музикалния му път и не един полезен съвети за китарата.“ – Нели

Какво те доведе до по пътя на кариера в музиката?

Въпреки че не съм роден в музикално семейство, още от малък бях очарован от музиката и музикантите. Родителите ми ме записаха на уроци по пиано и цигулка още на ранна възраст, но тайно повече ме влечеше китарата. Спомням си възхищението си от китаристи като Slash и Prince и техните видеоклипове. Въпреки че съм бил твърде малък да разбера какво се случва в тези видеа, китарата ми се струваше страшно готина. За щастие, успях да убедя родителите си да ми позволят да свиря на китара, докато бях в средното училище. Усетих свободата да творя чрез китарата – нещо, което не можех да почувствам при учителите ми по цигулка и пиано. Казаха ми, че за да създаваш музика, първо трябва да постигнеш майсторско ниво на инструмента. Един от учителите ми по музика в гимназията дори ме посъветва да не кандидатствам за музикални училища, което беше много неприятно. Е, оказва се обаче, че са грешали. Години по-късно учих в консерватория и придобих магистърска степен по Композиране на Музика.

Докато композирах, за съжаление нямах много време да свиря на китара. В продължение на няколко години имах чувството, че пренебрегвам инструмента. Въпреки че използвах китарите си за записи и продуциране, те най-вече седяха в студиото ми и събираха прах. Това ме огорчаваше и си мислех, че трябва да се върна към свиренето. Цитатът „мечът ти е остарял и ръждясал“ от песента Giving Up the Gun на Vampire Weekend ехтеше в главата ми известно време.

Преди около три години счупих 5 кости на дясната ръка и китката си. Процесът на възстановяване беше тежък и загубих много мускулна маса на ръката и рамото. Бях истински притеснен, че ще загубя способността си да свиря на китара. Така че веднага щом получих разрешение да възобновя обичайните си дейности от лекаря ми, взех китарата си, за да започна да свиря отново и да видя докъде мога да стигна. След като възвърнах мобилността на дясната си ръка, започнах активно да ходя на прослушвания за групи и така попаднах в Between Skies.

Каква е историята зад сценичното ти име?

Хм, мисля, че не е особено интересна. Исках да създам леко разграничение между моята сценична персона в социалните мрежи и личния ми живот. Въпреки че всеки с Google може лесно да намери истинските имена на хората, реших, че ще е добре да прибавя още един слой. Известно време бях запален по анимацията Adventure Time и обичах песните на героинята Марселин. Техен автор е карикатуристът Ребека Шугър. Един ден, докато свирех, някой каза: „Сладък тон!“, и моментално ми дойде идеята за името!

Също така не исках запознатите с работата ми като композитор да базират на нея очакванията си за това какво свиря на китарата или каква музика създавам с групата, с която свиря.

На прага си на издаването на дебютното EP Horizons с групата Between Skies. Как протече процесът на създаване на парчетата в него?

О, имаше много емоции! Мисля, че както при всички музиканти, пандемията постави процеса на пауза. Китаристът Томи Скейлс е основният автор на Between Skies. Аз основно допринесох за китарните сола и някои поддържащи рифове. Томи е започнал да пише песните в Horizons още пред формирането на Between Skies. След като групата се събра, се надявахме да запишем и издадем EP-то до 2020 г. За щастие намерихме начин да завършим записването дистанционно по време на карантината. Много сме развълнувани да споделим резултата! EP-то е кратко, но отне доста време да се създаде, а в процеса се родиха страхотни приятелства.

Как се събра групата?

През 2018 г. китаристът Томи Скейлс работи като барман, а басистът Ранпал Чана е бил негов редовен клиент. Те откриват, че и двамата обичат метъла и решават да създадат група. Публикуват няколко обяви и в крайна сметка аз видях една от тях и се явих на прослушване, а не след дълго и вокалиста Оскар Дердериан. Преди пандемията свирехме с бившия ни барабанист Педро Ерера, който напусна по лични причини. Последният ни концерт беше на място, наречено Midway Café, на 10 март 2020 г., денят, в който много щати в САЩ обявиха извънредно положение. Вече барабанистът Едсън Ласерда се присъедини към нас и ще възобновим изпълненията на живо след излизането на Horizons на 3 август.

Има ли определено послание или емоция, които искате да предадете с Horizons на слушателите?

Песните в Horizons  изследват теми като заблудата за величие, която може да се превърне в параноя. Ние доста се интересуваме от различни субкултури, така че може да чуете препратки в някои от текстовете. Но като цяло искахме да създадем нефилтриран метъл албум. Въпреки че всеки от групата слуша различни стилове музика, всички обичаме метъла и особено класическия метъл. Затова искахме да създадем нещо с ново звучене, което е същевременно нашият начин отдадем почит и на тези, които са ни вдъхновили.

Какви ефекти използваш на електрическата си китара? Как ги избираш?

Любимият ми ефект е добър пружинен реверб. Въпреки че имам педали, те са предимно педали за драйв, реверб или дилей. Имам няколко готини ефекта, които мога да използвам, за да създам малко съдържание за Instagram, но истината е че избягвам други ефекти и се опитвам ги създавам с ръцете си. Например, мога да използвам whammy bar или лявата си ръка, за да имитирам лъкатушещият се звук от хорус ефект.

Когато избирам педали, избирам такива, които имат възможно най-малко копчета. Въпреки че оценявам нивото на контрол, което някои педали предлагат, многото опции ме притесняват и се безпокоя, че може да ритна странна настройка на някоя тъмна сцена. Но всичко е личен избор. Някои хора обичат да работят с всички копчета и да регулират всеки параметър. Това също е супер! Аз просто предпочитам простотата.

В продължение на много години свирех напълно без педали. Директно се включвах в усилвател с добър драйв канал и пружинен реверб и това ми стигаше!

С дългогодишен опит като китарист, как се грижиш за това непрекъснато да развиваш уменията си на китарата?

Честно казано, дълги години усещах застой в китарните ми умения. Все исках да правя повече и не бях доволен. Целта ми обаче не беше да стана шредър. Имах чувството, че правя едни и същи неща отново и отново и ми се искаше да видя китарата под различен ъгъл. Счупването на ръката ми беше повратна точка. Когато се появи вероятността никога да не мога да свиря отново или да развивам уменията си поради тази контузия, перспективата ми се промени. Сега съм много добре настроен към упражненията и изпробването на нови неща. Когато се упражняваш, не става дума само за повтаряне на едно и също нещо отново и отново. Трябва да се научиш как точно да тренираш и да се развиваш паралелно с това. Напреднах много по-значително в месеците след травмата, отколкото в годините преди нея. Обичам да си поставям краткосрочни цели като научаване на нова песен или работа по определена техника. С течение на времето краткосрочните цели се натрупват. Клиширано е, но е и вярно.

Сигурен съм, че и други музиканти ще кажат същото, но слушането на различни жанрове музика наистина помага при поставянето на цели и разширяването на усещането ти за това какво е възможно. Не е нужно да ставаш фен на всеки стил, но развиването на уменето за активно слушане и усилието да разбереш музика, която е нова за теб, наистина помага. Имам още много за учене. Живея близо до Музикалния колеж „Бъркли“, така че се чувствам заобиколен от 10 000 китаристи, които са по-добри от мен. А може би те са 10 000 души, от които мога да науча нещо.

Кой е твоят музикален проект-мечта?

О, това е труден въпрос! Като китарист, бих искал да участвам в джем сешън с някой като Thundercat или да свиря с новатор като Ерика Баду. Като метъл китарист бих искал да бъда Nameless Ghoul в групата Ghost и да свиря на един от техните огромни концерти на арена.

След като Between Skies са готови и групата има нов барабанист, Пол е готов да създава нова музика. Той вече е част и от фънк/джаз групата Midnight Motion. Те планират да запишат дебютен EP, така че скоро ще можете да чуете музика и в този жанр от него!

Photo by Nicole Marie Photography

Пол има и куп недовършени електроакустични инструментални парчета, които може да поемат в различни посоки и да зъвършат с по-електронно звучене или да са по-ориентирани към китара. Каквото и да се случи, Пол планира да създаде сет от инструментали като соло проект. Още сега можеш да чуеш част от тях в неговия Instagram!

Последвай Пол и неговите групи тук:
Уебсайт: wearebetweenskies.bandcamp.com
Instagram: @paulsugar.music
@wearebetweenskies
@midnightmotionband
TikTok: @paulsugar.music

„Запознай се с един скъп за мен човек. Някой, който направи преместването от малката ни България до забързания огромен Лондон много по-приятно преживявание. Първият човек на един музикален ум, който срещнах в Обединеното Кралство и човекът, с когото споделих първото си представление с група на сцена – Алекс Фари! Много интелигентен и техничен китарист, който беше голяма мотивация за моето подобрения през първата ми година в университета. Той е бил част от доста разнородни музикални проекти, а пък ако сте любопитни да видите групата, в която свирихме заедно, можете да видите това скъпоценно видео от далечната 2013-та:“ – Нели

Как започна музикалният ти път?

Винаги съм се интересувал от музиката, което според мен се дължи на баща ми. Той винаги забавляваше гостите, свирейки на пиано или китара и пеейки общо взето едни и същи три песни. Ходих на уроци по китара и пиано, но не попаднах на добри учители и така и не постигнах осезаем напредък, докато не навърших 13 години и реших да уча сам. Извадих старата си акустична ¾ китара, намерих таб на Californication от Red Hot Chilli Peppers и така започна всичко.

Бил си част от няколко оригинални групи. Все още ли пишеш музика?

Обичах процеса на писане на музика в група и особено когато намериш някого, с когото сте на една вълна по отношение на това каква музика искате да създадете. Все още се връщам и слушам някои от тези песни! Към момента съм поставил писането на заден план, за да се съсредоточа върху самоусъвършенстването, както на китарата, така и на компютъра. Прекарвам времето си основно в изучаване на нови техники и изследване на технологичната страна на нещата. След като се почувствам по-уверен в тези насоки, ще се върна към по-креативната страна на нещата.

За какво трябва да внимава един музикант, когато пише прог музика?

Намери собственото си звучене и напиши песента за него. Тъй като поргресивната музика дава много свобода, съществуват групи с коренно различни стилове, което по ирония на съдбата пък прави много лесно неусетно да се повлияеш от тях твърде много. Много артисти се опитват да напишат следващата песен на Dream Theater и аз абсолютно бях един от тях. Хубаво е да се черпи от тези влияния, но трябва и да мислиш нестандартно.

Ще споделиш ли интересна история от времето, когато си свирил на круизни кораби?


Свиренето обикновено беше най-малко интересното! Да видиш света определено засенчва това да свириш Бийтълс за 10 възрастни хора в 5:30 вечерта. Забавен момент беше една година, когато свирихме сет на Хелоуин. Всичко беше напълно нормално, докато двама гости, облечени в големи костюми на T Rex с гигантски глави, не започнаха да тичат из залата. Смяхме се толкова много, че трябваше да прекъснем песента!

Какво е нещото за свиренето в група за събития, което би искал да знаеше, когато за пръв път се захвнана с това?


Особено щом става въпрос за група на круизен кораб, която свири три пъти на ден само с един почивен ден на всеки две седмици – никога не можеш да имаш твърде много песни! Уверете се, че всички харесвате песните поне малко. Всеки има парчета, които не обича да свири, и те правят скучните следобедни сетове много по-дълги и тягостни.

Какво оборудване използваш за различните си проекти?

Двете ми основни китари са Fender Strat и Ibanez Jem 7V. Strat-ът е за сериозните неща, а Jem-ът за забавните. Също така използвам Line 6 Helix LT за ефекти. Не мисля, че нещо може да бие аналоговите педали, но за удобство и лесно транспортиране Helix е идеален вариант за китарист на круизен кораб. 

За кратък период от време правеше кавъри на укулеле на поп-пънк мелодии. Планираш ли отново да свириш на укулеле?

След известно време укулелето стана твърде силно за мен и към момента преминавам през дълбок и дълъг процес на възстановяване, за да се захвана отново с този инструмент.

Как се грижиш за непрекъснатото развитие на уменията си на китарата?

Разсейвам се много лесно, така че свиренето на не-музикални упражнения и мотиви ми е много неприятно. Обикновено просто намирам част от песен, която искам да науча и се базира на определена техника, и я разучавам. След като хвана нотите, слагам песента в Audacity и я забавям. Щом вече мога да я свиря чисто на определено темпо, я ускорявам, докато не стигна оригиналното темпо. Това е съвсем проста техника, но ми доставя удоволствие да свиря нещо, което преди ме е затруднявало.

Какъв е твоят музикален проект-мечта?

Или да имам собствена прог метъл група, или да ставна пътуващ китарист на Lady Gaga.

Последвай Алекс в Instagram на @alexfarrymusic.

„Как да представя някой, който е талантлив музикант и артист, има разнообразни умения и познания за вероятно повечето теми, интересни за разговор (е, поне за мен!)? Предполагам, че ще кажа това, което не би могло да е очевидно от въпроси в интервю – Алекс е прекрасен човек и страхотен приятел. Човек, на който може да се разчита, виждащ всеки детайл, както и винаги пълен с идеи. Винаги е радост да работим заедно по някой проект, а скоро сигурно ще видите и още един такъв! Виж последния път, когато работихме заедно ТУК.“ – Нели

Как започна твоят музикален път?

През 1995 г., когато на 4-годишна възраст започнах да свиря на пиано. Подхванах класическата китара на 12, когато направих и първите си стъпки с флейтата и започнах да свиря в местни оркестри. Няколко години по-късно подхванах и електрическата китара и сериозно се заинтересувах от различни съвременни жанрове, което ме мотивира да ги изследвам и на пианото.


Свириш на пиано, китара и флейта. Как владеенето на различни инструменти промени начина, по който възприемаш музиката?

Това, че съм мултиинструменталист, ми позволява да гледам на музиката по по-различен начин. Учи ме да съм отворен за различни възможности и предизвикателства. Позволява ми и да свиря в различен контекст – например заради гъвкавостта на пианото и китарата мога да съм част от поп и рок групи, дуетни концерти и др., докато заради флейтата намирам място и в класически оркестри и джаз биг бендове, което никога не бих могъл, ако свирех само на пиано или китара. Заради пианото знам и много по-задълбочено теорията и как да контролирам хармонията. А поради своята популярност китарата не само е много забавен инструмент, но и ми отваря възможности за преподаване.

Каква е причината да избереш именно тези инструменти?

Започнах с класическото пиано на много ранна възраст по идея на родителите ми. Обаче се заинтересувах сериозно от него едва след като се заех с китарата, заради която открих по-съвременни жанрове. В началото ми дойде съвсем естествено да свиря много неща на пианото по слух – просто ми звучеше добре, когато свирех популярна мелодия върху различни акорди, които естествено можех да хармонизирам на момента. Избрах флейтата, тъй като това е любимият ми звук в оркестъра и семейството на дървените духови инструменти. А още повече се запалих по нея, когато открих колко добре се вписва в съвременния джаз (особено post-bob, латино и модален).

Какво за това да си мултиинструменталист би искал да знаеше, преди да подхавнеш различните инструменти?

Иска ми се да бях възприемал инструментите като по-„равни“. Когато започнах да свиря на китара, я виждах като по-„висш“ инструмент и развих силно чувство на свързаност с нея. След като научих и други инструменти и вече съм наясно с усилията и нагласите, необходими за изучаването им, съм много по-отворен и оценявам всички инструменти във всички жанрове .

С толкова дългогодишен опит като музикант, как се грижиш за непрекъснатото развитие на уменията ти на китарата?

Поставям си цели, като просто се съсредоточавам върху това какъв нов звук от някое ново парче мога да копирам и науча. Вече не искам да съм „лоялен“ само на няколко любими групи или изпълнители и да свързвам стила си на свирене с тях, както правех преди. Постоянно търся ново звучене в нова музика и мисля как мога да го имитирам на китарата. Това важи и при другите два инструмента, на които свиря.

Как протича твоят процес на писане и аранжиране на музика за различни проекти?

Обикновено нямам строго определени стъпки, които следвам, когато пиша или аранжирам. Обикновено започвам с голямата картина на това как бих искал да звучат новите ми аранжименти или композиции, избирам отправна точка и действам.

Коя е любимата ти част от това да си музикант?

Ще кажа вероятно най-голямото клише – да се занимавам целогодишно с нещо, което обичам. А освен това и да научавам нови неща в процеса си на работа и от други музиканти, с които работя постоянно.

Какъв е твоят музикален проект-мечта?

Мащабна музикална колаборация с голям брой мои приятели музиканти, която да покаже уникалните ни музикални способности (независимо от личните ни любими стилове, способности и т.н.) и която да запишем и заснемем.

В момента Алекс работи по кинематографичен оркестрален саундтрак, който включва оркестриране на духови и струнни инструменти, с малко примеси на хармония, взаимствана от модерния джаз. 

Последвайте го в социалните мрежи: facebook.com/alexdannmusic
Разгледайте и уебсайта му: www.alexdan.co.uk

„Запознайте се с човека, който много хора смятаха за мой брат, докато следвахме заедно в университета, както се представи на мен за пръв път – The Count (Графа)! По-късно научих, че той си има и нормално човешко име – Джоузеф 😀 Талантлив китарист с уникален стил, създал страхотни рок и метъл шред инструментали, а наскоро пусна и акустична песен. Мултиинструменталист, учител, композитор… прочетете повече за неговото музикално пътешествие по-долу.“ – Нели

Как започна твоят музикален път?

Започнах да свиря, когато бях на 15. Вдъхнових се от китариста John 5 от групите на Мерилин Менсън и Роб Зомби, но всъщност неговата солова работа беше истинското ми вдъхновение. Той владее китарата до съвършенство и може да свири в много широка гама от стилове. Не възнамерявах да направя това своя кариера, но моментално се пристрастих! Имах късмета да попадна на чудесни преподаватели, които ме вдъхновиха да работя здраво.

Каква е историята зад сценичното ти име The Count (Графа)?

Иска ми се да имах по-интересна история! Алис Купър и Мерилин Менсън имаха голямо влияние върху мен, така че си помислих, че ако ще бъда музикант, то трябва да имам сценично име! Гледах филма „Дракула“ и си помислих: „Графът, това ще свърши работа!“ Ще ми се да можех да кажа, че съм истински граф, живеещ в замък в Трансилвания, но за съжаление не съм!

Вдъхновението за твоя уникален стил от музиката ли идва?

Донякъде да. Силно театралните изпълнители, които вече споменах, със сигурност вдъхновиха това и у мен. Стилът на Джими Хендрикс също ме вдъхновява, дори притежавам реплика на емблематичното му военно яке. Мисля, че това да си музикант, ти позволява да се обличаш малко по необичайно!

През годините си придобил множество квалификации по китара. Какъв съвет би дал на начинаещ китарист, който се чуди дали да избере музиката за формално образование?

Труден въпрос. Радвам се, че придобих всички тези квалификации, тъй като ме накараха да науча неща, които иначе нямаше. А и също някои от учителите ми бяха изключително вдъхновяващи. Но не всички музикални курсове са еднакви, някои включват повече писане на есета и теория на музикалния бизнес – което е супер, ако те интересува – но няма да ти помогне да подобриш уменията си на инструмента. Важно е да разгледаш внимателно учебната програма, преди да се посветиш на който и да било курс.

Освен китара, свириш и на ситар, пиано и мандолина. Ученето на втори инструмент по-лесно ли е от първото или е объркващо?

Със сигурност е много по-лесно! Особено при струнните инструменти. Мандолината например изисква същата техника като китарата, само в по-малък мащаб. При пианото, макар че има много малко общо с китарата, все пак имах предимство вече да съм развил сръчността на пръстите си и да мога да чета музика. Но трябва да отбележа, че не отделям еднакво време на всички инструменти. Китарата и пианото винаги получават повече внимание от останалите.

Планираш ли да научиш и други инструменти?

Запасих се с банджо за занимание по време на пандемията и ми е много интересно! Към момента не планирам да уча други инструменти, все пак часовете в един ден са ограничени! Винаги ми  е интересно да пробвам различни инструменти, научавам много неща, които след това мога да приложа и на китарата. Това е чудесен начин да се откъснеш от познатото.

Досега си продуцирал един албум – More is More, и едно EP – Aqua Hands. Как протича процесът ти на писане?

Много бавно! Често минават няколко месеца от първоначалната идея за песен до завършването ѝ. Голяма част от материала за Aqua Hands всъщност е написан далеч от китарата. Вдъхнових се за голяма част от солата от класическа пиано музика от композитори като Лист и Шопен. Имам огромна колекция от ноти и често вземах част от нещо, което те са написали, и го преработвах, за да пасне на песента. След като се получеше звучене, което ми харесва, преминавах към това да измисля как да го свиря на китара. В повечето случаи беше много трудно, тъй като мотивите изобщо не отговарят на настройката на китарата. Понякога няколко секунди музика ми отнемаха седмици. Въпреки че беше труден и често пъти разочароващ процес, чрез него ми дойдоха идеи, до които трудно щях да достигна, ако пишех само с китара в ръка. Много е лесно да се заприщиш само във вече познатото.

Какво се промени в стила и творческия ти процес между двата проекта?

Между двата проекта има интервал от 5 години, така че много неща! More is More е първият ми опит за писане на музика, така че все още изпробвах много неща. Записах всичко с моя приятел и бивш учител по китара Сам Маккюън в домашното му студио Skull Sound Studios. Той миксира и мастерира целия албум. Научих много, докато го записвах. Някои от песните не са нещо, което бих написал днес, но това е нормално. Албумът ми помогна да разбера какво работи и като цяло беше страхотно преживяване.

При Aqua Hands вече имах собствена техника и пространство за запис, така че всичко беше записано в дома ми. След това моят приятел A-Siege пое продукцията, добавихме много оркестрация и се забавлявахме, виждайки колко екстра можем да направим песните! Някои от тях излязоха съвсем различни от първоначалната идея. Песента Riptide трябваше да бъде рок песен, но в крайна сметка придоби много synth звук в стила на Van Halen! И така стана любимото ми парче в ЕР-то. Понякога е хубаво да дадеш воля на различни идеи – може да доведе до неочаквани страхотни резултати!

Телевизионната легенда Бил Оди участва в песента Stringkiller от първия ти албум. Как се стигна до това?

Бил е добър приятел на баща ми, срещал съм го няколко пъти. Знам, че е голям почитател на класическата рок музика и си помислих, че би било супер да внеса комедийна нотка в песента! Той се включи с удоволствие, което беше страхотно, тъй като превърна песента в нещо уникално и добави малко необходим хумор. Неговата част всъщност беше записана от баща ми в коридор по време на благотворително събитие!

Има ли нещо, с което би искал да експериментираш в музиката, но все още не си имал възможността?

Бих искал да науча повече за оркестрацията и може би да опитам да пиша музика за инструменти, различни от китарата. Направих първите си стъпки в това с парчето Lotus от Aqua Hands, което е написано за ситар. В следващото ми ЕР ще има и две самостоятелни пиеси на пиано.

Поради пандемията The Count към момента работи основно по няколко собствени проекта. Песента Roswell’s Night Out с Dannyjoe Carter от Лас Вегас – която включва много високоскоростно шредене – е вече факт.

Също така той е готов и със следващото си EP, което включва две парчета за китара и две за пиано, които показват нова страна от неговата работа. Междувременно излезе и още едно негово EP с групата The Jupiter Gallery. Последвайте го в социалните мрежи и чуйте повече!

Последвай го в социалните мрежи:
Spotify, iTunes – linktr.ee/thecountguitarist 
Youtube – youtube.com/channel/UCmTGui7BwhA1dEIz4hhha3A 
Instagram – instagram.com/the_countguitar
Website – countjosephbarnes.com

„Благодарение на него бях на няколко готини малки пънк концерти и ще го запомня с това как се наслаждаваше да свири каквото и да било рок и просто да се забавлява през годината ни заедно в университета в Лондон – запознайте се с Том Роулинс! Ето неговата история с негови думи 🙂 „ – Нели

„Аз съм Том, 27-годишен музикант и учител по китара, бас и укулеле, който се влюби в идеята да свири, когато видя Марти Макфлай да изпълнява Джони Б. Гуд в „Завръщане в бъдещето“. Все пак ми отне още няколко години, за да вдигна наистина китарата и да посветя времето си на инструмента, но оттогава съм стигнал от нулата до това да ръководя собствено училище по китара (Medway Guitar School в Кент) и да свиря професионално в кавър групи. Изключително съм горд от това свое развитие.“

Какъв беше, когато за пръв път започна да свириш на китара?

Започнах да свиря на 15 години и макар че можех да изпълня няколко акорда, честно казано нямах представа какво правя. Не можех да си позволя учител, въпреки че исках, и събирах каквато мога информация от онлайн уроци, книги и видеоклипове. Вероятно увереността в способностите ми не е била напълно оправдана, но това погрешно самочувствие ме тласна силно напред, така че не съжалявам, че го е имало.

Ти си основателят на китарно училище Medway Guitar School в Кент. Как реши да направиш свое собствено музикално училище?

По време на годините си в университета осъзнах, че обичам да преподавам. Независимо дали на мои връстници, които свирят на други инструменти, или просто да разяснявам територията на някого – беше ми изключително приятно да виждам как нещо се изяснява в главата на някого и как той или тя се развива като музикант. Гордеех се със себе си и тях, а това чувство е много пристрастяващо. Беше напълно логично за мен, когато напуснах университета, преподаването да стане ключова част от доходите ми като музикант.

Какво прави плавен прехода от това да си китарист към това да учиш другите как да станат китаристи?

Просто трябва да започнеш от някъде. Може първо да опиташ с приятели и семейството си и след това да започнеш да преподаваш срещу малка такса –  не чак толкова малка, че да подбиеш сериозно пазара, но достатъчно, че да е ясно, че си нов преподавател. Никога не забравяй, че ученикът винаги е номер едно. Трябва да си припомняш, че всички сме имали затруднения в различни аспекти от развитието си като китаристи и също че имаме интереси в различни области. Затова преценявам способностите и интересите на учениците си и оформям обучението си около тях. Винаги трябва също да си търпелив и насърчителен и да помагаш на учениците си да намерят собственото си звучене на инструмента. Да се опитваш да създадеш мини версии на себе си е най-бързият начин да откажеш някого да свири.

Какви са някои реалистични цели, които един начинаещ китарист трябва да си постави, когато започва да се учи да свири на китара?

Честно казано колкото по-малка е целта, толкова по-добре. Винаги започвам с няколко основни таблатури, често дори само за една струна. Силно насърчаващо е ученикът да си тръгне от първия урок, вече изпълнил музика. Оттам продължавам да използвам табове, за да развивам координацията и сръчността на учениците си, като същевременно ги запознавам с основните отворени акорди, за да могат да изсвирят проста песен по свой избор. Не е добра идея да се започва веднага с акорди, те са от решаващо значение в ранните етапи на свирене, но първо трябва да се развият увереност и познаване на инструмента, а нищо не е по-добро за това от прости рифове и мелодии чрез таблатури.

Като учител по китара с дългогодишен опит, как продължаваш да развиваш собствените си умения на китарата?

Има изключително много неща, които можеш да направиш. Като професионалист трябва да мислиш и за развитие на доходите. През последните няколко години например аз започнах да работя и върху кавъри, фокусът ми премина много повече върху пеенето и изучаването на песни. Но се фокусирам обикновено върху една или две малки цели. Поддържай целите си семпли, малки и съответстващи на времето, което имаш на разположение за упражнения. Избягвай да се претоварваш. Може да искаш да увеличиш репертоара си и да развиеш техниката, акордите, слуховото си възприятие и ритъма наведнъж, но ако имаш възможност да се посветиш само час на ден на тази цел, няма да постигнеш особен напредък. По-добре е нещата да се случват едно по едно. Например, в момента аз всеки ден работя по едно упражнение за последователно свирене – alternate picking (свиренето ми до момента е по-скоро съсредоточено върху легато и икономично свирене – economy picking) и едно упражнение за разработване на увеличени и умалени ликове по време на импровизация по която и да е част от изучаването ми на песни. 

Музикалната теория плаши много начинаещи музиканти. Как подхождаш към нея с ученици, които се притесняват от теоретичната част на музиката?

Често стигам до извода, че музикалната теорията е по-малко страшна за изучаване за учениците, а по-скоро им е неприятна, защото мислят, че ще навреди на свободата им като изпълнители. Когато изучаваш основите, те често изглеждат просто като куп правила. А това изобщо не е същността на теорията, която е просто обяснение как работи музиката. Правя всичко възможно да обясня това чрез демонстрация, за да покажа как теорията е повлияла на собственото ми свирене и развитие. Обяснявам също и как тези, които не разбират теорията, често попадат в капана на „спазване на правилата“, без дори да го осъзнават. Преподавам теорията много бавно стъпка по стъпка, като винаги проверявам знанията на учениците си и непрекъснато се уверявам, че наистина разбират текущата стъпка, преди да премина към следващата.  

А какво е нещо, което ти си научил от учениците си?

Непрекъснато се уча от учениците си. Дори просто преминаването през основите с тях ме научи на много неща. Като започнеш да преподаваш си мислиш, че тези понятия са ти пределно ясни, но да ги разбираш за себе си е различно от това да ги обясниш на другиго и да отговаряш на неочаквани въпроси. Това може да те накара да мислиш за тях по съвсем различен начин. Със сигурност това помага да ги използваш в свиренето си по нов начин. Основите понякога изглеждат скучни, но дори най-добрите изпълнители са работили върху тях дълго и са се връщали отново и отново, защото да ги познаваш не означава, че няма какво още да научиш за тях.

Има ли нещо, с което би искал да експериментираш в музиката, но все още не си имал възможност?

Иска ми се да намеря време да се упражнявам на клавишни. Въпреки че разбирам теоретично какво се случва и мога да изпълня няколко акорда и скали, мускулната ми памет и техниката ми не са достатъчно развити. Трябва да си взема приличен синтезатор и да се упражнявам. Мисля си, че това ще ми даде различен поглед върху музиката и потенциално ще отвори възможности за бъдещи изпълнения.

Преди карантината, група Slam Dunktion, от която Том е част, е щяла да тръгне по участия. Пандемията възпрепятства това да се случи, но в момента те работят върху видеоклип, така че си оглеждайте за него.

Виж китарното училище на Том:
https://www.onlineguitarschool.org
https://www.medwayguitarschool.co.uk  
Свържи се с него на:
tom.rawlins@medwayguitarschool.co.uk
Последвай го в социалните мрежи на:
https://www.facebook.com/MedwayGuitarSchool
https://www.instagram.com/rawlinsmusic/

„Най-много съм се забарлявала, докато свиря в група, когато бях китарист на британската Tool трибют банда. Имахме най-страхотната публика! Човекът, който беше наш вокал и организатор на всякакви неща по това време – Анди Воца – е човек с много таланти и проекти. Той е бил навсякъде из лондонската рок сцена и си помислих, че ще има интересни истории за споделяне.“ – Нели

Какъв беше, когато за пръв път започна да свириш на китара?

Когато започнах да свиря на китара, бях закръглено несигурно италианско дете с много негативни мисли. Да се науча да свиря беше страхотна терапия за мен, тъй като докато всички други се интересуваха от футбол, аз имах свое нещо.

Каква соло техника би препоръчали на начинаещ китарист?

Да се упражнява с метроном. Това не е техника, но е ключът към всички техники. Обичам легато, заради плавния му звук.

Наскоро издаде EP. Какво представлява?

Да, с моята група Elyn. Нарича се I broke my РС“. Не е концептуален албум. Въплъщава различни етапи от живота ми. По-важното обаче е не какво означава за мен, а какво значи за слушателите.

Как създаде групата Elyn?

Идеята за Elyn се роди след инциидент по време на концерт в Индия. На 4-тата песен в сета кулата от високоговорители от моята страна на сцената се срина, защото тълпата притискаше охраната, което в крайна сметка ги накара да загубят равновесие и да паднат. Когато се върнах в Лондон, започнах да действам по създаването на групата. Плановете ми за в бъдеще са да промотирам групата повече и веднага щом пондемията приключи да опитам да направя евентуално и европейско турне.

Какъв е твоят процес за писане на музика?

Първо пиша текст, без да мисля за мелодията или акордите (chord progression?). Действам по този начин, защото в противен случай се чувствам ограничен при писането на текстове, когато музиката вече е готова.

Свириш като Слаш в трибют група на Guns ‘N’ Roses. Как се случи това?

Свирех. Напуснах групата през 2019 г., за да се съсредоточа изцяло върху Elyn, но все още от време на време свиря с тях. Всичко започна през 2016 г. Срещнах Гавин, певецът в Metalworks (легендарното метъл събитие, което се случваше всяка неделя преди пандемията). Попита ме дали мога да свиря за Guns 2 Roses, ако има нужда от китарист. На Св. Валентин през 2017 ме попита дали мога да свиря с групата, а две седмици по-късно той ме попита и дали мога да се присъединя към групата дългосрочно. Съгласих се, с условието, че ще съм част от групата само за 2 години, тъй като искам да се фокусирам върху оригиналната си музика.

Как се отразява на това постоянно да те сравняват с легенда?

Приемам нещата професионално. Тогава това беше източникът ми на доходи. С удоволствие свирех с групата и ценя приятелството им.

По време на работата си срещал ли сте феномена „поведение на рок звезда“?

Хахахахахахахахахахахахахахахаха. По-често, отколкото някога съм очаквал. Чували ли сте някога израза „каквото се случва в Лас Вегас, си остава в Лас Вегас?“. Това важи и за нещата, които се случват на турне. Предпочитам да не повече за поведението като рок звезда 😀

Вдъхновението за твоя уникален моден стил от музиката ли идва?

Уникален ли е модният ми стил? Предполагам, че Боуи и Принс са най-голямото ми вдъхновение за това.

Какви са музикалните ти цели за 2021 г.?

Искам да поставя групата ми Elyn под светлините на прожекторите.

Кой е най-съкровеният ти спомен с китара в ръка?

Хммм, имам толкова много. Вероятно онзи път, когато в университета свирих песен от групата Extreme и Чарли Грифитс от Haken каза, че няма на къде по-близо до свиренето на Нуно Бетенкорт. Китарна легенда да ме сравни с един от идолите ми – безценно.

Виж убесайта на Анди: andyvozzamusic.com
Последвай Анди в личните му социални канали тук: linktr.ee/andyvozzamusic
Последвай групата Elyn тук: linktr.ee/elynband
Още: siclickstudio.co.uk

„Запознайте се с първият ми вокал в Лондон – Никол ван Нийкерк! Тя е талантлив и много интелигентен човек, родом от Южна Африка. Наскоро Никол публикува страхотната си дебютна книга „Майката на огъня“ (която в момента чета) и исках да ви разкаже за романа и себеизразяването като цяло.“ – Нели

Никол ван Нийкерк е артист и автор от Южна Африка. Нейните занимания включват театър – любовта към който я отвежда да учи в Англия – музика и творческо писане. „Майката на огъня“ е дебютният роман на Никол, който показва увлечението и в историята чрез изследване на семейни отношения, половите роли, културната идентичност и значението на артистичния израз. Към момента Никол живее със съпруга си в Южната Франция.

Ти си артист, развит в множество посоки – музикант, актриса и писател. Как съчетаваш всички тези форми на изкуство?

Ех, благодаря. Опитвам се да ги смесвам органично, тъй като всичките са форми на себеизразяване, идващи от гърлото или устата. В „Майката на огъня“ музиката, писането и театърът играят важна роля в историята и в живота на главната героиня Луиза. Смятам за много важно да изразяваме себе си, но често пред това има пречки. Опитвам се да покажа и част от това в „Майката на огъня“.

Дебютният ти роман „Майката на огъня“ вече е публикуван и е достъпен в цял свят като електронна книга. Как реши, че историята на измислена незаконна дъщеря на Чарлз II е сюжетът, който искаш да проследиш в първата си книга?

Честно казано, не го „реших“. Обичам историята и по-специално периода на реставрация, така че просто започнах да пиша. Обичам да пиша за важни събития по неочакван начин. Избирането на нещо като пожара в Лондон означаваше, че мога да представя събитията по начин, който никой не би очаквал. (Е, може би някой би) Чарлз II има двадесет и осем незаконни деца, така че създаването на образа на Луиза не беше и нещо съвсем изненадващо.

Беше ли измислен целият сюжет, когато започна да пишеш книгата?

Абсолютно не. Това ще прозвучи странно, но понякога просто имам идея за герой, събитие или просто картина в главата си. Започвам да пиша и сякаш героите ме повеждат и историята се пише сама. Понякога е трудно и се чудя защо пиша това или онова, но изведнъж ми хрумва идея и продължавам. Понякога, докато пиша или препрочитам някоя глава, ми идват нови идеи въз основа на нещо, което се е случило в тази или предишна глава. Най-трудното при писането е да се не си позволяваш да съдиш написаното, още докато го пишеш.

Какво те вдъхнови за героите, които създаде – освен тези, които са истински исторически фигури. Измислените герои базирани ли са на реални хора?

Да, героят на Уил Картрайт комбинация от реални личности от периода. Алфонс и Луиза са плод на моето въображение. Няколко души ми споделиха, че в някои отношения с Луиза си приличаме. Осъзнах също и, че Алфонс много прилича на съпруга ми – имайки предвид, че създадох този образ преди да срещна съпруга си, така че това е съвсем случайно. Или може би съдба, в зависимост как гледате на нея. Също така двамата много си приличат и на външен вид. Наистина не знам как се получи така. Хаха

Как постигна впечатляващото ниво на автентичност в книгата – героите и сюжетът звучат толкова реални, че е трудно да се разбере кои части са измислица?

Благодаря! Това е много важно за мен, тъй като обичам да пиша по такъв начин, че хората да не могат да са сигурни дали събитието е реално или не. Някои от случките и персонажите, разбира се, са реални, но тъй като не съм била на място през 1666 г., всичко в книгата е предположение или изцяло измислена от мен ситуация. Не съм сигурна как го постигнах, но вложих наистина много време в проучвания. До толкова, че си мислех, че ако полицията проследява търсенията ми в интернет, може да си помислят, че съм подпалвач. Примери от търсенията ми включваха: „Колко време отнема на някого да умре от задушаване?“, „Дебелата дървесина изгаря ли изцяло?“, „Колко време отнема на една дървена къща да изгори напълно?“ и тн.

На какъв читател би допаднала най-много твоята книга – трябва ли човек да е запознат с епохата, в която се случват събитията, за да разбере историята?

Мисля, че идеалният читател би бил някой, който се интересува от история, но и не само – историята е интересна и сама по себе си. Разбира се, историческата част е важна, но всеки може да се наслади на героите, остроумието и емоционалните моменти.

Така че бих казала някой, който харесва малко по-необичайното. Избрах да публикувам книгата сама, защото повечето агенти и издателства ми казаха, че не могат да издадат книгата ми, защото няма да се хареса на масовия читател. А един дори директно ми каза, че кинагта е странна. Хаха, благодаря. Ще го приема като комплимент. Аз съм нищо, ако не предизвиквам. Досега няколко души, които прочетоха “Майката на огъня”, ми споделиха за изненадата си от това колко лесно разбираема е книгата и че всъщност са започнали да харесват историческия жанр! Това е изключително вдъхновяващо за мен.

Какъв съвет бих дала на начинаещ автор, който иска да се потопи в историческия жанр?

Уау, не съм сигурна дали имам достатъчно опит, за да давам съвети, но бих препоръчала – пишете, пишете, пишете. Не съдете написаното, още докато пишете. Не позволявайте и на негативните мнения на хората да всяват у вас съмнение в себе си. Все пак всичко е субективно. Има пазар за всичко, така че не се опитвайте да се вместите в определен жанр. Пишете и правилната публика ще си дойде. И още нещо важно – работете с добър редактор, на който напълно се доверявате. Препоръчвам Емили Сний – https://www.emilysnee.co.uk/.

Писането на музика и художествена литература са две напълно различни неща, но съществуват ли известни прилики помежду им?

Двете неща са различни, но и двете са създаване на истории. Музиката е просто по-кратка история от романа. И при двете има трудности и деликатности. Не предпочитам едното пред друго. И двете са много лични форми на изразяване. Чрез тях разкриваме частици от душите си и именно това прави изкуството толкова уязвима професия. Подкрепяйте артистите си, ние наистина се нуждаем от това. Казвайте ни, че харесвате изкуството ни, не сме го чували достатъчно.

Кои са най-големите ти вдъхновения по отношение на писането?

Знаех, че идва този голям въпрос! Винаги съм обичала Ан Райс. Тя пише фентъзи, но толкова автентично, че си мислиш „ама разбира се, че вампири и вещици съществуват!“ При историческите романи се възхищавам на Кейт Мос, Филипа Грегъри и Шарлот Бетс. Всички те са силни и много вдъхновяващи писателки. Първият писател, когото заобичах, е южноафриканска писателка, който пише на африкаанс – родния ми език. Тя се казва Франси Филипс. Дъщеря й е една от най-добрите ми приятелки, израснахме заедно в Претория. Все още обичам нейната проза и я чета често. Тя прочете една от моите истории, когато бях дете и въпреки че бях само на тринадесет, ми каза, че несъмнено имам талант. Каза ми също, че съм напълно луда, но това не предмет на разговора ни сега.

Планираш ли други романи – продължение на „Майката на огъня“ или може би съвсем друга история?

Да, разбира се. Винаги пиша нещо, дали ще бъде публикувано, е друга работа. В момента пиша книга за опита на семейството ми, живеещо в рамките на британската имиграционна система. Имахме много трудности и травмиращи преживявания и това отчасти ме вдъхнови да пиша за всички проблеми с идентичността в „Майката на огъня“. Не съм сигурна кога ще романът ще завърша романа. Може да напиша предистория към „Майката на огъня“ в даден момент или може би отделен роман ца някой от другите герой в книгата, но не съм почитател на продълженията, така че такова вероятно няма да има. Харесвам истории, които могат да се четат самостойно и не разчитат на това, човек вече да е запознат с историята.

Дебютният роман на Никол „Майката на огъня“ е тук: https://www.kobo.com/fr/en/ebook/mother-of-the-fire 

Още за нея:
Уебсайт – http://www.nicolevanniekerk.co.uk
Блог: https://nicolesvanniekerk.wordpress.com/ 
Facebook – https://www.facebook.com/NicoleVanNiekerkExpressor
Instagram – https://www.instagram.com/nvanniekerk/  
Twitter – https://twitter.com/NvanNiekerk 
Youtube – https://www.youtube.com/user/ohblondishone