„Запознайте се с човека, който много хора смятаха за мой брат, докато следвахме заедно в университета, както се представи на мен за пръв път – The Count (Графа)! По-късно научих, че той си има и нормално човешко име – Джоузеф 😀 Талантлив китарист с уникален стил, създал страхотни рок и метъл шред инструментали, а наскоро пусна и акустична песен. Мултиинструменталист, учител, композитор… прочетете повече за неговото музикално пътешествие по-долу.“ – Нели

Как започна твоят музикален път?

Започнах да свиря, когато бях на 15. Вдъхнових се от китариста John 5 от групите на Мерилин Менсън и Роб Зомби, но всъщност неговата солова работа беше истинското ми вдъхновение. Той владее китарата до съвършенство и може да свири в много широка гама от стилове. Не възнамерявах да направя това своя кариера, но моментално се пристрастих! Имах късмета да попадна на чудесни преподаватели, които ме вдъхновиха да работя здраво.

Каква е историята зад сценичното ти име The Count (Графа)?

Иска ми се да имах по-интересна история! Алис Купър и Мерилин Менсън имаха голямо влияние върху мен, така че си помислих, че ако ще бъда музикант, то трябва да имам сценично име! Гледах филма „Дракула“ и си помислих: „Графът, това ще свърши работа!“ Ще ми се да можех да кажа, че съм истински граф, живеещ в замък в Трансилвания, но за съжаление не съм!

Вдъхновението за твоя уникален стил от музиката ли идва?

Донякъде да. Силно театралните изпълнители, които вече споменах, със сигурност вдъхновиха това и у мен. Стилът на Джими Хендрикс също ме вдъхновява, дори притежавам реплика на емблематичното му военно яке. Мисля, че това да си музикант, ти позволява да се обличаш малко по необичайно!

През годините си придобил множество квалификации по китара. Какъв съвет би дал на начинаещ китарист, който се чуди дали да избере музиката за формално образование?

Труден въпрос. Радвам се, че придобих всички тези квалификации, тъй като ме накараха да науча неща, които иначе нямаше. А и също някои от учителите ми бяха изключително вдъхновяващи. Но не всички музикални курсове са еднакви, някои включват повече писане на есета и теория на музикалния бизнес – което е супер, ако те интересува – но няма да ти помогне да подобриш уменията си на инструмента. Важно е да разгледаш внимателно учебната програма, преди да се посветиш на който и да било курс.

Освен китара, свириш и на ситар, пиано и мандолина. Ученето на втори инструмент по-лесно ли е от първото или е объркващо?

Със сигурност е много по-лесно! Особено при струнните инструменти. Мандолината например изисква същата техника като китарата, само в по-малък мащаб. При пианото, макар че има много малко общо с китарата, все пак имах предимство вече да съм развил сръчността на пръстите си и да мога да чета музика. Но трябва да отбележа, че не отделям еднакво време на всички инструменти. Китарата и пианото винаги получават повече внимание от останалите.

Планираш ли да научиш и други инструменти?

Запасих се с банджо за занимание по време на пандемията и ми е много интересно! Към момента не планирам да уча други инструменти, все пак часовете в един ден са ограничени! Винаги ми  е интересно да пробвам различни инструменти, научавам много неща, които след това мога да приложа и на китарата. Това е чудесен начин да се откъснеш от познатото.

Досега си продуцирал един албум – More is More, и едно EP – Aqua Hands. Как протича процесът ти на писане?

Много бавно! Често минават няколко месеца от първоначалната идея за песен до завършването ѝ. Голяма част от материала за Aqua Hands всъщност е написан далеч от китарата. Вдъхнових се за голяма част от солата от класическа пиано музика от композитори като Лист и Шопен. Имам огромна колекция от ноти и често вземах част от нещо, което те са написали, и го преработвах, за да пасне на песента. След като се получеше звучене, което ми харесва, преминавах към това да измисля как да го свиря на китара. В повечето случаи беше много трудно, тъй като мотивите изобщо не отговарят на настройката на китарата. Понякога няколко секунди музика ми отнемаха седмици. Въпреки че беше труден и често пъти разочароващ процес, чрез него ми дойдоха идеи, до които трудно щях да достигна, ако пишех само с китара в ръка. Много е лесно да се заприщиш само във вече познатото.

Какво се промени в стила и творческия ти процес между двата проекта?

Между двата проекта има интервал от 5 години, така че много неща! More is More е първият ми опит за писане на музика, така че все още изпробвах много неща. Записах всичко с моя приятел и бивш учител по китара Сам Маккюън в домашното му студио Skull Sound Studios. Той миксира и мастерира целия албум. Научих много, докато го записвах. Някои от песните не са нещо, което бих написал днес, но това е нормално. Албумът ми помогна да разбера какво работи и като цяло беше страхотно преживяване.

При Aqua Hands вече имах собствена техника и пространство за запис, така че всичко беше записано в дома ми. След това моят приятел A-Siege пое продукцията, добавихме много оркестрация и се забавлявахме, виждайки колко екстра можем да направим песните! Някои от тях излязоха съвсем различни от първоначалната идея. Песента Riptide трябваше да бъде рок песен, но в крайна сметка придоби много synth звук в стила на Van Halen! И така стана любимото ми парче в ЕР-то. Понякога е хубаво да дадеш воля на различни идеи – може да доведе до неочаквани страхотни резултати!

Телевизионната легенда Бил Оди участва в песента Stringkiller от първия ти албум. Как се стигна до това?

Бил е добър приятел на баща ми, срещал съм го няколко пъти. Знам, че е голям почитател на класическата рок музика и си помислих, че би било супер да внеса комедийна нотка в песента! Той се включи с удоволствие, което беше страхотно, тъй като превърна песента в нещо уникално и добави малко необходим хумор. Неговата част всъщност беше записана от баща ми в коридор по време на благотворително събитие!

Има ли нещо, с което би искал да експериментираш в музиката, но все още не си имал възможността?

Бих искал да науча повече за оркестрацията и може би да опитам да пиша музика за инструменти, различни от китарата. Направих първите си стъпки в това с парчето Lotus от Aqua Hands, което е написано за ситар. В следващото ми ЕР ще има и две самостоятелни пиеси на пиано.

Поради пандемията The Count към момента работи основно по няколко собствени проекта. Песента Roswell’s Night Out с Dannyjoe Carter от Лас Вегас – която включва много високоскоростно шредене – е вече факт.

Също така той е готов и със следващото си EP, което включва две парчета за китара и две за пиано, които показват нова страна от неговата работа. Междувременно излезе и още едно негово EP с групата The Jupiter Gallery. Последвайте го в социалните мрежи и чуйте повече!

Последвай го в социалните мрежи:
Spotify, iTunes – linktr.ee/thecountguitarist 
Youtube – youtube.com/channel/UCmTGui7BwhA1dEIz4hhha3A 
Instagram – instagram.com/the_countguitar
Website – countjosephbarnes.com

„Благодарение на него бях на няколко готини малки пънк концерти и ще го запомня с това как се наслаждаваше да свири каквото и да било рок и просто да се забавлява през годината ни заедно в университета в Лондон – запознайте се с Том Роулинс! Ето неговата история с негови думи 🙂 „ – Нели

„Аз съм Том, 27-годишен музикант и учител по китара, бас и укулеле, който се влюби в идеята да свири, когато видя Марти Макфлай да изпълнява Джони Б. Гуд в „Завръщане в бъдещето“. Все пак ми отне още няколко години, за да вдигна наистина китарата и да посветя времето си на инструмента, но оттогава съм стигнал от нулата до това да ръководя собствено училище по китара (Medway Guitar School в Кент) и да свиря професионално в кавър групи. Изключително съм горд от това свое развитие.“

Какъв беше, когато за пръв път започна да свириш на китара?

Започнах да свиря на 15 години и макар че можех да изпълня няколко акорда, честно казано нямах представа какво правя. Не можех да си позволя учител, въпреки че исках, и събирах каквато мога информация от онлайн уроци, книги и видеоклипове. Вероятно увереността в способностите ми не е била напълно оправдана, но това погрешно самочувствие ме тласна силно напред, така че не съжалявам, че го е имало.

Ти си основателят на китарно училище Medway Guitar School в Кент. Как реши да направиш свое собствено музикално училище?

По време на годините си в университета осъзнах, че обичам да преподавам. Независимо дали на мои връстници, които свирят на други инструменти, или просто да разяснявам територията на някого – беше ми изключително приятно да виждам как нещо се изяснява в главата на някого и как той или тя се развива като музикант. Гордеех се със себе си и тях, а това чувство е много пристрастяващо. Беше напълно логично за мен, когато напуснах университета, преподаването да стане ключова част от доходите ми като музикант.

Какво прави плавен прехода от това да си китарист към това да учиш другите как да станат китаристи?

Просто трябва да започнеш от някъде. Може първо да опиташ с приятели и семейството си и след това да започнеш да преподаваш срещу малка такса –  не чак толкова малка, че да подбиеш сериозно пазара, но достатъчно, че да е ясно, че си нов преподавател. Никога не забравяй, че ученикът винаги е номер едно. Трябва да си припомняш, че всички сме имали затруднения в различни аспекти от развитието си като китаристи и също че имаме интереси в различни области. Затова преценявам способностите и интересите на учениците си и оформям обучението си около тях. Винаги трябва също да си търпелив и насърчителен и да помагаш на учениците си да намерят собственото си звучене на инструмента. Да се опитваш да създадеш мини версии на себе си е най-бързият начин да откажеш някого да свири.

Какви са някои реалистични цели, които един начинаещ китарист трябва да си постави, когато започва да се учи да свири на китара?

Честно казано колкото по-малка е целта, толкова по-добре. Винаги започвам с няколко основни таблатури, често дори само за една струна. Силно насърчаващо е ученикът да си тръгне от първия урок, вече изпълнил музика. Оттам продължавам да използвам табове, за да развивам координацията и сръчността на учениците си, като същевременно ги запознавам с основните отворени акорди, за да могат да изсвирят проста песен по свой избор. Не е добра идея да се започва веднага с акорди, те са от решаващо значение в ранните етапи на свирене, но първо трябва да се развият увереност и познаване на инструмента, а нищо не е по-добро за това от прости рифове и мелодии чрез таблатури.

Като учител по китара с дългогодишен опит, как продължаваш да развиваш собствените си умения на китарата?

Има изключително много неща, които можеш да направиш. Като професионалист трябва да мислиш и за развитие на доходите. През последните няколко години например аз започнах да работя и върху кавъри, фокусът ми премина много повече върху пеенето и изучаването на песни. Но се фокусирам обикновено върху една или две малки цели. Поддържай целите си семпли, малки и съответстващи на времето, което имаш на разположение за упражнения. Избягвай да се претоварваш. Може да искаш да увеличиш репертоара си и да развиеш техниката, акордите, слуховото си възприятие и ритъма наведнъж, но ако имаш възможност да се посветиш само час на ден на тази цел, няма да постигнеш особен напредък. По-добре е нещата да се случват едно по едно. Например, в момента аз всеки ден работя по едно упражнение за последователно свирене – alternate picking (свиренето ми до момента е по-скоро съсредоточено върху легато и икономично свирене – economy picking) и едно упражнение за разработване на увеличени и умалени ликове по време на импровизация по която и да е част от изучаването ми на песни. 

Музикалната теория плаши много начинаещи музиканти. Как подхождаш към нея с ученици, които се притесняват от теоретичната част на музиката?

Често стигам до извода, че музикалната теорията е по-малко страшна за изучаване за учениците, а по-скоро им е неприятна, защото мислят, че ще навреди на свободата им като изпълнители. Когато изучаваш основите, те често изглеждат просто като куп правила. А това изобщо не е същността на теорията, която е просто обяснение как работи музиката. Правя всичко възможно да обясня това чрез демонстрация, за да покажа как теорията е повлияла на собственото ми свирене и развитие. Обяснявам също и как тези, които не разбират теорията, често попадат в капана на „спазване на правилата“, без дори да го осъзнават. Преподавам теорията много бавно стъпка по стъпка, като винаги проверявам знанията на учениците си и непрекъснато се уверявам, че наистина разбират текущата стъпка, преди да премина към следващата.  

А какво е нещо, което ти си научил от учениците си?

Непрекъснато се уча от учениците си. Дори просто преминаването през основите с тях ме научи на много неща. Като започнеш да преподаваш си мислиш, че тези понятия са ти пределно ясни, но да ги разбираш за себе си е различно от това да ги обясниш на другиго и да отговаряш на неочаквани въпроси. Това може да те накара да мислиш за тях по съвсем различен начин. Със сигурност това помага да ги използваш в свиренето си по нов начин. Основите понякога изглеждат скучни, но дори най-добрите изпълнители са работили върху тях дълго и са се връщали отново и отново, защото да ги познаваш не означава, че няма какво още да научиш за тях.

Има ли нещо, с което би искал да експериментираш в музиката, но все още не си имал възможност?

Иска ми се да намеря време да се упражнявам на клавишни. Въпреки че разбирам теоретично какво се случва и мога да изпълня няколко акорда и скали, мускулната ми памет и техниката ми не са достатъчно развити. Трябва да си взема приличен синтезатор и да се упражнявам. Мисля си, че това ще ми даде различен поглед върху музиката и потенциално ще отвори възможности за бъдещи изпълнения.

Преди карантината, група Slam Dunktion, от която Том е част, е щяла да тръгне по участия. Пандемията възпрепятства това да се случи, но в момента те работят върху видеоклип, така че си оглеждайте за него.

Виж китарното училище на Том:
https://www.onlineguitarschool.org
https://www.medwayguitarschool.co.uk  
Свържи се с него на:
tom.rawlins@medwayguitarschool.co.uk
Последвай го в социалните мрежи на:
https://www.facebook.com/MedwayGuitarSchool
https://www.instagram.com/rawlinsmusic/

„Най-много съм се забарлявала, докато свиря в група, когато бях китарист на британската Tool трибют банда. Имахме най-страхотната публика! Човекът, който беше наш вокал и организатор на всякакви неща по това време – Анди Воца – е човек с много таланти и проекти. Той е бил навсякъде из лондонската рок сцена и си помислих, че ще има интересни истории за споделяне.“ – Нели

Какъв беше, когато за пръв път започна да свириш на китара?

Когато започнах да свиря на китара, бях закръглено несигурно италианско дете с много негативни мисли. Да се науча да свиря беше страхотна терапия за мен, тъй като докато всички други се интересуваха от футбол, аз имах свое нещо.

Каква соло техника би препоръчали на начинаещ китарист?

Да се упражнява с метроном. Това не е техника, но е ключът към всички техники. Обичам легато, заради плавния му звук.

Наскоро издаде EP. Какво представлява?

Да, с моята група Elyn. Нарича се I broke my РС“. Не е концептуален албум. Въплъщава различни етапи от живота ми. По-важното обаче е не какво означава за мен, а какво значи за слушателите.

Как създаде групата Elyn?

Идеята за Elyn се роди след инциидент по време на концерт в Индия. На 4-тата песен в сета кулата от високоговорители от моята страна на сцената се срина, защото тълпата притискаше охраната, което в крайна сметка ги накара да загубят равновесие и да паднат. Когато се върнах в Лондон, започнах да действам по създаването на групата. Плановете ми за в бъдеще са да промотирам групата повече и веднага щом пондемията приключи да опитам да направя евентуално и европейско турне.

Какъв е твоят процес за писане на музика?

Първо пиша текст, без да мисля за мелодията или акордите (chord progression?). Действам по този начин, защото в противен случай се чувствам ограничен при писането на текстове, когато музиката вече е готова.

Свириш като Слаш в трибют група на Guns ‘N’ Roses. Как се случи това?

Свирех. Напуснах групата през 2019 г., за да се съсредоточа изцяло върху Elyn, но все още от време на време свиря с тях. Всичко започна през 2016 г. Срещнах Гавин, певецът в Metalworks (легендарното метъл събитие, което се случваше всяка неделя преди пандемията). Попита ме дали мога да свиря за Guns 2 Roses, ако има нужда от китарист. На Св. Валентин през 2017 ме попита дали мога да свиря с групата, а две седмици по-късно той ме попита и дали мога да се присъединя към групата дългосрочно. Съгласих се, с условието, че ще съм част от групата само за 2 години, тъй като искам да се фокусирам върху оригиналната си музика.

Как се отразява на това постоянно да те сравняват с легенда?

Приемам нещата професионално. Тогава това беше източникът ми на доходи. С удоволствие свирех с групата и ценя приятелството им.

По време на работата си срещал ли сте феномена „поведение на рок звезда“?

Хахахахахахахахахахахахахахахаха. По-често, отколкото някога съм очаквал. Чували ли сте някога израза „каквото се случва в Лас Вегас, си остава в Лас Вегас?“. Това важи и за нещата, които се случват на турне. Предпочитам да не повече за поведението като рок звезда 😀

Вдъхновението за твоя уникален моден стил от музиката ли идва?

Уникален ли е модният ми стил? Предполагам, че Боуи и Принс са най-голямото ми вдъхновение за това.

Какви са музикалните ти цели за 2021 г.?

Искам да поставя групата ми Elyn под светлините на прожекторите.

Кой е най-съкровеният ти спомен с китара в ръка?

Хммм, имам толкова много. Вероятно онзи път, когато в университета свирих песен от групата Extreme и Чарли Грифитс от Haken каза, че няма на къде по-близо до свиренето на Нуно Бетенкорт. Китарна легенда да ме сравни с един от идолите ми – безценно.

Виж убесайта на Анди: andyvozzamusic.com
Последвай Анди в личните му социални канали тук: linktr.ee/andyvozzamusic
Последвай групата Elyn тук: linktr.ee/elynband
Още: siclickstudio.co.uk

„Запознайте се с първият ми вокал в Лондон – Никол ван Нийкерк! Тя е талантлив и много интелигентен човек, родом от Южна Африка. Наскоро Никол публикува страхотната си дебютна книга „Майката на огъня“ (която в момента чета) и исках да ви разкаже за романа и себеизразяването като цяло.“ – Нели

Никол ван Нийкерк е артист и автор от Южна Африка. Нейните занимания включват театър – любовта към който я отвежда да учи в Англия – музика и творческо писане. „Майката на огъня“ е дебютният роман на Никол, който показва увлечението и в историята чрез изследване на семейни отношения, половите роли, културната идентичност и значението на артистичния израз. Към момента Никол живее със съпруга си в Южната Франция.

Ти си артист, развит в множество посоки – музикант, актриса и писател. Как съчетаваш всички тези форми на изкуство?

Ех, благодаря. Опитвам се да ги смесвам органично, тъй като всичките са форми на себеизразяване, идващи от гърлото или устата. В „Майката на огъня“ музиката, писането и театърът играят важна роля в историята и в живота на главната героиня Луиза. Смятам за много важно да изразяваме себе си, но често пред това има пречки. Опитвам се да покажа и част от това в „Майката на огъня“.

Дебютният ти роман „Майката на огъня“ вече е публикуван и е достъпен в цял свят като електронна книга. Как реши, че историята на измислена незаконна дъщеря на Чарлз II е сюжетът, който искаш да проследиш в първата си книга?

Честно казано, не го „реших“. Обичам историята и по-специално периода на реставрация, така че просто започнах да пиша. Обичам да пиша за важни събития по неочакван начин. Избирането на нещо като пожара в Лондон означаваше, че мога да представя събитията по начин, който никой не би очаквал. (Е, може би някой би) Чарлз II има двадесет и осем незаконни деца, така че създаването на образа на Луиза не беше и нещо съвсем изненадващо.

Беше ли измислен целият сюжет, когато започна да пишеш книгата?

Абсолютно не. Това ще прозвучи странно, но понякога просто имам идея за герой, събитие или просто картина в главата си. Започвам да пиша и сякаш героите ме повеждат и историята се пише сама. Понякога е трудно и се чудя защо пиша това или онова, но изведнъж ми хрумва идея и продължавам. Понякога, докато пиша или препрочитам някоя глава, ми идват нови идеи въз основа на нещо, което се е случило в тази или предишна глава. Най-трудното при писането е да се не си позволяваш да съдиш написаното, още докато го пишеш.

Какво те вдъхнови за героите, които създаде – освен тези, които са истински исторически фигури. Измислените герои базирани ли са на реални хора?

Да, героят на Уил Картрайт комбинация от реални личности от периода. Алфонс и Луиза са плод на моето въображение. Няколко души ми споделиха, че в някои отношения с Луиза си приличаме. Осъзнах също и, че Алфонс много прилича на съпруга ми – имайки предвид, че създадох този образ преди да срещна съпруга си, така че това е съвсем случайно. Или може би съдба, в зависимост как гледате на нея. Също така двамата много си приличат и на външен вид. Наистина не знам как се получи така. Хаха

Как постигна впечатляващото ниво на автентичност в книгата – героите и сюжетът звучат толкова реални, че е трудно да се разбере кои части са измислица?

Благодаря! Това е много важно за мен, тъй като обичам да пиша по такъв начин, че хората да не могат да са сигурни дали събитието е реално или не. Някои от случките и персонажите, разбира се, са реални, но тъй като не съм била на място през 1666 г., всичко в книгата е предположение или изцяло измислена от мен ситуация. Не съм сигурна как го постигнах, но вложих наистина много време в проучвания. До толкова, че си мислех, че ако полицията проследява търсенията ми в интернет, може да си помислят, че съм подпалвач. Примери от търсенията ми включваха: „Колко време отнема на някого да умре от задушаване?“, „Дебелата дървесина изгаря ли изцяло?“, „Колко време отнема на една дървена къща да изгори напълно?“ и тн.

На какъв читател би допаднала най-много твоята книга – трябва ли човек да е запознат с епохата, в която се случват събитията, за да разбере историята?

Мисля, че идеалният читател би бил някой, който се интересува от история, но и не само – историята е интересна и сама по себе си. Разбира се, историческата част е важна, но всеки може да се наслади на героите, остроумието и емоционалните моменти.

Така че бих казала някой, който харесва малко по-необичайното. Избрах да публикувам книгата сама, защото повечето агенти и издателства ми казаха, че не могат да издадат книгата ми, защото няма да се хареса на масовия читател. А един дори директно ми каза, че кинагта е странна. Хаха, благодаря. Ще го приема като комплимент. Аз съм нищо, ако не предизвиквам. Досега няколко души, които прочетоха “Майката на огъня”, ми споделиха за изненадата си от това колко лесно разбираема е книгата и че всъщност са започнали да харесват историческия жанр! Това е изключително вдъхновяващо за мен.

Какъв съвет бих дала на начинаещ автор, който иска да се потопи в историческия жанр?

Уау, не съм сигурна дали имам достатъчно опит, за да давам съвети, но бих препоръчала – пишете, пишете, пишете. Не съдете написаното, още докато пишете. Не позволявайте и на негативните мнения на хората да всяват у вас съмнение в себе си. Все пак всичко е субективно. Има пазар за всичко, така че не се опитвайте да се вместите в определен жанр. Пишете и правилната публика ще си дойде. И още нещо важно – работете с добър редактор, на който напълно се доверявате. Препоръчвам Емили Сний – https://www.emilysnee.co.uk/.

Писането на музика и художествена литература са две напълно различни неща, но съществуват ли известни прилики помежду им?

Двете неща са различни, но и двете са създаване на истории. Музиката е просто по-кратка история от романа. И при двете има трудности и деликатности. Не предпочитам едното пред друго. И двете са много лични форми на изразяване. Чрез тях разкриваме частици от душите си и именно това прави изкуството толкова уязвима професия. Подкрепяйте артистите си, ние наистина се нуждаем от това. Казвайте ни, че харесвате изкуството ни, не сме го чували достатъчно.

Кои са най-големите ти вдъхновения по отношение на писането?

Знаех, че идва този голям въпрос! Винаги съм обичала Ан Райс. Тя пише фентъзи, но толкова автентично, че си мислиш „ама разбира се, че вампири и вещици съществуват!“ При историческите романи се възхищавам на Кейт Мос, Филипа Грегъри и Шарлот Бетс. Всички те са силни и много вдъхновяващи писателки. Първият писател, когото заобичах, е южноафриканска писателка, който пише на африкаанс – родния ми език. Тя се казва Франси Филипс. Дъщеря й е една от най-добрите ми приятелки, израснахме заедно в Претория. Все още обичам нейната проза и я чета често. Тя прочете една от моите истории, когато бях дете и въпреки че бях само на тринадесет, ми каза, че несъмнено имам талант. Каза ми също, че съм напълно луда, но това не предмет на разговора ни сега.

Планираш ли други романи – продължение на „Майката на огъня“ или може би съвсем друга история?

Да, разбира се. Винаги пиша нещо, дали ще бъде публикувано, е друга работа. В момента пиша книга за опита на семейството ми, живеещо в рамките на британската имиграционна система. Имахме много трудности и травмиращи преживявания и това отчасти ме вдъхнови да пиша за всички проблеми с идентичността в „Майката на огъня“. Не съм сигурна кога ще романът ще завърша романа. Може да напиша предистория към „Майката на огъня“ в даден момент или може би отделен роман ца някой от другите герой в книгата, но не съм почитател на продълженията, така че такова вероятно няма да има. Харесвам истории, които могат да се четат самостойно и не разчитат на това, човек вече да е запознат с историята.

Дебютният роман на Никол „Майката на огъня“ е тук: https://www.kobo.com/fr/en/ebook/mother-of-the-fire 

Още за нея:
Уебсайт – http://www.nicolevanniekerk.co.uk
Блог: https://nicolesvanniekerk.wordpress.com/ 
Facebook – https://www.facebook.com/NicoleVanNiekerkExpressor
Instagram – https://www.instagram.com/nvanniekerk/  
Twitter – https://twitter.com/NvanNiekerk 
Youtube – https://www.youtube.com/user/ohblondishone 

Снимка: Giuseppe Caggiano

„Знаете ли какво ме смути, когато се преместих за първи път в Лондон? Че всъщност не познавах никого! Но пък това беше и някак вълнуващо по онова време поради някаква причина! Но един от първите хора, които срещнах в курса си и с които отидох да се видим в пъб-а и да разгледам централен Лондон, беше Джузепе. Един от китаристите, на когото се възхищавах в курса си, и този, който можеше да свири както най-трудните неща от Металика, така и по-сложен джаз. А всички китаристи знаят, че това е страхотно умение! В края на нашите 4 години университет той беше преминал през много музикални проекти и беше написал страхотно EP! Което (тате, ако четеш това, моля прескочи тази част и отиди направо към интервюто) баща ми толкова много хареса, че му го дадох и му купих още няколко CD-та за рождения ден този месец 🙂 Стига толкова увъртания, ето някои от мислите и съветите на Джузепе за джаза и мисловния процес при музиката.“ – Нели

Какво те накара да избереш да се занимаваш именно с джаз музика?

Случи се съвсем естествено. Не си спомням деня, в който съм решил: „От сега нататък ще свиря само джаз“. Предполагам, че се заинтересувах от хармониите, мелодиите и ритмите, които се използват в този вид музика. А те са толкова много! Джазът има дълга история!

Как би описал джаз музиката на стартиращ музикант, който чува джаз за първи път?

„Свобода” е думата, която бих избрал. Джазът е свобода. Да, има правила (на хартия) за това как се озвучава акорд, каква скала работи с какъв акорд и т.н. Но в края на деня, като импровизатор, сам трябва да избереш какво и как да свириш.

Кое е най-основното умение за джаз китара, което би препоръчал на начинаещ да усвои?

Не мисля, че има такова. Да можеш да свириш джаз китара включва множество различни умения. Ако трябва все пак да избера едно, щях да започна с овладяване на хармонията от мелодичния минор (както акорди, така и гами – те са едно и също). Мелодичен минор е звук, който повечето хора свързват именно с джаз музиката. (Напр. не свирете G13, сложете повишена 11-та степен там! (хаха) – Не свирете лидийски, свирете увеличен лидийски, не свирете G-7, а Gmin maj7 и т.н.)

Кои са най-големите ти вдъхновения?

Не би било честно, ако не поставя Пат Матини на първо място в списъка си. Той е човекът, който наистина ме е разплаквал няколко пъти. Заради него се влюбих в джаза. Трябва да спомена и Джон Скофийлд, Стив Суалоу, Кийт Джарет, Чарли Хадън, Майкъл Брекър, Лайл Мейс, Бил Фрисел, Кърт Розенвинкел. Учих и с Джон Паричели, китарист от Лондон… Имам толкова много! Всички имат различни стилове, но обичам всеки от тях и много други.

Снимка: Ben Pembery

Как си поставяш цели, за да развиваш непрекъснато уменията си на китарата?

Трудно е. Трябва да си много аналитичен. Да си наясно с нещата, в които не си добър. Например, ако не можеш да свириш в 7, тогава свири именно в 7. Ако не можеш да изпълняваш Eb хармоничен мажор в прагчетата 1 до 4 – тогава се упражнявай върху това. Важното е – даже е от решаващо значение – да прекарваш време с инструмента си.

Как подхождаш към аранжирането на джаз песни?

Зависи от това, за какво аранжираш. Ако искаш да реаранжираш песен, мелодията не трябва да се пипа, в противен случай хората не могат да разпознаят песента! Какво остава? Хармония и ритми.

Мислиш ли за теорията, когато пишеш музика?

Не, никога. Емоциите и чувствата са най-важното. Бих свирил акорд До мажор в продължение на 45 минути, ако това означава нещо за мен.

Как се пише цял албум?

Композирането на нова музика никога не е лесно. Лесно да напишеш каквото и да било, но е предизвикателство да напишеш нещо, което е важно в живота ти. Композирането на музика ми е като домашно. Знам, че трябва да отделя 2 часа от деня си, за да го правя. Така че сядам и започвам да свиря акорди или мелодия… така се започва. Никога не подхождам чрез логика – записвам на Sibelius (програма за писане на партитури) и след това го нося със себе си на репетиция.

Снимка: Ben Pembery

Какви са съветите ти за импровизиране?

Не става въпрос само за възпроизвеждане на правилните ноти с правилния акорд, а за познаване на историята на музиката, както и на различните стилове музика. Начинът, по който подхождаш към Giant Steps, може да е съвсем различен от свиренето на мелодия от… Yellojackets! Важно е да имаш речника да импровизираш в различни стилове, така че да знаеш как да свириш в различен контекст и след това да направиш този речник свой собствен.

Какво е нещо, с което би искал да експериментираш в музиката?

Просто обичам да свиря. Обичам да го правя с различни ансамбли. Някои дни ми се иска да свиря в дует с контрабас, други дни ми е приятно да свиря в трио с барабанист или в квинтет с пиано и валдхорна. Наистина зависи. Всъщност не експериментирам много. Харесва ми чистия звук от китара. Това ми е достатъчно за момента.

Към момента Джузепе пише нова музика и мисли да запише албум с квартет и пиано. Той също така преподава и уроци, можете да се свържете с него на info@giuseppepucciarelli.com.

Чуйте предишните му три албума: 

2017 – Shall We Say It Is Worth [ https://ampl.ink/N9LJR  ] 
2019 – Feel Free To Feel Free – [ www.ampl.ink/VDyBe ]
2020 – Tunes We Like [ www.ampl.ink/aKmDp

Можете да закупите дисковете тук – https://giuseppepucciarelli.bandcamp.com/  или като пишете на info@giuseppepucciarelli.com.

Намерете го още на:

Уебсайт: https://www.giuseppepucciarelli.com/
Instagram: htps://www.instagram.com/pucciarellistraightahead/
Facebook: https://www.facebook.com/PucciarelliMusic/ 

„Оооо! Каква страхотна синя китара! Това PRS ли е? “ – си помислих, когато за пръв път видях Клер на сцената на джем сешън в университета ми в Лондон. Изглеждаше едновременно уверена, както и вглъбена в собствения си музикален свят на сцената и това ми хареса! Въпреки че не бяхме в същия випуск в университета, имах възможността да я опозная добре през годините и е много приятен събеседник. Знам, че е заета с много групи – оригинални, кавър групи, концерти и турнета… и какво ли още не?! По време на един наш неотдавнашен разговор ми каза, че се е съсредоточила върху записването с новия си усилвател и работи върху ново звучене, но също така пуска и нови видеоклипове в YouTube. Такъв многостранен китарист определено има полезна информация, която да сподели с вас 🙂 “ – Нели

Какво те накара да станеш рок музикант?

Музиката е даденост в живота ми – винаги съм обичала да имам музика около себе си. Родителите ми също са музиканти – баща ми свири на китара, а майка ми е пианистка, така че постоянно бях заобиколена от музика у дома. Когато бях на 8 или 9 години, открих електрическата китара и се влюбих също и в музиката, която върви заедно с нея – която е предимно рок и блус. Всъщност си спомням точния момент, в който реших, че искам да бъда конкретно рок музикант – учех в ICMP Лондон и всяка седмица трябваше да изпълняваме песен заедно с останалите студенти. Свирихме песен на групата Extreme, защото тази седмица жанрът бе рок музика. Това беше първият път, когато изпълних тежка рок песен на сцена с други музиканти и усещането, което получих този ден… Пристрастих се към него! Това беше моментът, в който реших, че именно това искам да правя.

Какво би посъветвала за постигането на страхотен рок звук?

Намирам за важно да имаш оборудване, което е чувствително към това, което изпълняваш – което означава да притежаваш модерни усилватели, не непременно всички, но някои от тях. Когато свириш на тях, като изпълнител често не можеш наистина да чуеш какво се случва. Звукът е силно компресиран и за това усилвателят не реагира много добре на различната динамика. Така че аз използвам (особено при китарата) усилватели, които са много ударни и чувствителни, което означава, че можеш лесно да контролираш количеството дисторшън (distortion) само от начина, по който свириш. Без значение колко силно свирите, някои модерни усилватели не реагират достатъчно на динамиката на китариста. Преди използвах усилвател на Marshall, но сега използвам Invaders Amplification и усилвателят, който имам сега, е идеален за рок – много ударен и чувствителен.

Как създаваш своя собствен уникален звук?

Това, което според мен създава уникалното звучене, е не да се опитваш да разработиш нещо, което никога досега не е правено досега. Ключът всъщност е в това просто да направиш разбор на своите влияния – китаристи, групи и всеки аспект на китарата, който харесваш, като техника или каквото и да било – и просто да вземеш това и да го приложиш към изпълнението си. Ако черпиш вдъхновение само от един китарист или един музикален стил – накрая ще звучиш като копие на някой друг. За да намериш своя собствен звук, имаш нужда от различни влияния. Вземи най-доброто от всеки музикант, който харесваш, и в крайна сметка тази комбинация ще звучи като теб. Така че дори първоначално да копираш аспекти от други музиканти, тайната е просто да копираш не само няколко души, а много хора, и да не вземаш всичко от тях – а само това, което предпочиташ. Отнема време, но коктейл от влияния е начинът за постигане на свое собствено уникално звучене.

Какви са твоите съвети за запис на изпълнение на китара?

Радвам се, че питате, защото наскоро надграждах своите умения в записването. Откакто работя с новия си усилвател – най-добрият, който съм притежавала, се опитвам да постигна да звучи толкова добре, колкото на живо, и на запис. Чудесен съвет, който имам за всеки, който записва или се опитва да запише лампов усилвател вкъщи, е да си вземе лоуд бокс (load box), вместо да  използва традиционния начин за запис на усилвател, чрез микрофон пред кубето. Към момента използвам програма, която симулира кубе, така че записвам ламповия си усилвател и той отива направо в лоуд бокса и след това в компютъра. Така кубето и звука на микрофона се симулират директно в моя компютър. Това е страхотно, защото можете да се записвате без звук. Чудесно е, защото когато искате да запишете лампов усилвател, обикновено трябва да го усилите бая, защото в противен случай усилвателят ви не дава 100%. Което е приемливо в студио, но у дома не винаги е възможно. Получих този съвет от приятел, който работи в студио. Всъщност имам видео с демонстрация на звука, който успях да получа по този начин – можете да го видите тук.

Каква техника би препоръчала на начинаещи рок музиканти?

Първо, не се опитвайте да копирате никой друг. Ако видите друг музикант, използващ определена техника, не се чувствайте задължени и вие да я ползвате. Да се ​​научиш да свириш на китара е безкраен процес – има толкова много техники. Според мен трябва да работите само върху нещата, които искате да ползвате в  своето свирене или писане на песни или харесвате от артистична гледна точка. Например, ако искате да бъдете страхотен блус китарист, вероятно не е нужно да работите твърде много върху последователното (алтърнет) свирене и да свирите много бързо. Днес особено е много трудно, защото виждаме какво правят всички останали в социалните мрежи и е много лесно да си помислим, че ако определен човек успява, като свири по определен начин, то ние също трябва да направим същото. Мисленето по този начин е загуба на време – трябва да прекарвате времето си в работа върху това, което наистина искате да свирите. Ако преследвате успеха, като правите това, което работи за други хора, в крайна сметка няма да бъдете себе си, което не върши работа в дългосрочен план. А това е дългосрочно занимание.

Каква е формулата ти за страхотно соло?

Това, което се опитвам да правя, когато пиша соло, е да направя соло секцията като песен в песента. Харесва ми, когато солата имат структура като песен. Ако пиша соло върху чуждо парче или вече написан backing track – винаги следя динамиката на парчето, с което работя. Когато създавате напрежение – а има много начини да създадете напрежение за соло – един вариант е да добавите скорост. Така че аз свиря по-бързо, когато искам да създам напрежение. В случай, че пиша backing track или е моя песен, пиша хармонията зад солото вече с мисълта за соло. Наличието на соло също е чудесен начин да подготвите слушателя за преход. Така че създаването на соло зависи от това къде е отправната точка и колко креативност можеш да си позволиш, в зависимост от това за кого пишеш. Страхотно соло според мен е такова соло, което допринася към песента и предава емоцията, която искаш. Все пак сърцето на музиката, китарата и писането на сола е да знаеш каква техника или звук да използваш, за да предизвикаш определена емоция у слушателя.

Как подхождаш към сътрудничеството с други музиканти?

Сътрудничеството, особено онлайн, е нещо, което много обичам да правя. Харесва ми фактът, че сега е толкова лесно да работиш с хора от цял свят и го правя често тази година, тъй като музикалната индустрия на живо сега си почива. Дано не за дълго. Тази година записах неща за хора в Израел, Швейцария, Лондон, Америка и т.н. и е страхотно. Относно моя подход – добре е да сте наясно от самото начало какво очаквате един от друг. Харесва ми, когато всеки може да добави своя творчески поглед, но в зависимост от проекта това варира. Вярвам, че създаването на музика с други музиканти е най-същественото нещо, дори ако сте соло изпълнител, защото все пак ще работите с инструменталисти, продуценти и други. Сътрудничеството също е обогатяващо преживяване, от което можеш да научиш много, така че го правя възможно най-често.

Какво е нещо, с което би искала да експериментираш в музиката?

Нещо, с което винаги съм искала да експериментирам и 2020 ми даде шанс, е да опитам да пиша и за други инструменти. До преди няколко месеца пишех почти единствено за китара, тъй като все пак съм китарист, но винаги съм искал да пиша и за барабани, бас и клавиши. Наскоро си взех и бас, за да мога да пиша на китарата, и съм щастлива, че имам времето да го правя. Невероятно полезно е, ако знаеш нещо повече и за барабаните или други инструменти, за да можеш да общуваш с музикантите и да знаеш точно какво да поискаш. Така че бих препоръчала да научите и още инструменти, за улеснение на общуването с други музиканти. В момента искам да мога сама да създам цялостна инструментална песен.

Към момента Клер е в процес на записване на видеоклипове за нейния YouTube канал, така че можете да очаквате много нови неща там. Тя все още работи с групите, с които е работила преди пандемията, а също така има и специален проект с мистериозна група – през следващите няколко месеца тя ще го разкрие! В момента Клер се мести в друг музикален град в Европа и можете да направите предположение кой е той и да я последвате в социалните мрежи, за да видите дали сте били прави:

YouTube: www.youtube.com/c/clairegenoud
Instagramwww.instagram.com/clairegenoud/
Websitewww.clairegenoud.com

„Как мога да започна да преподавам, така че когато завърша, вече да имам набрана инерция?“ – беше въпросът, който се въртеше в ума ми през последната ми година в университета. Е, Алекс Брус беше първият човек, който ми помогна по пътя ми към това да стана успешен учител по китара. Бях част от неговата компания Bruce Music, която по това време осигуряваше уроци по китара и пиано за ученици от всички възрасти и способности в Лондон. Така бързо се събрах с първите си ученици чрез него. Разбрах, че откакто напуснах Лондон, още хора са се присъединили към екипа му, който вече обхваща 12 инструмента и 5 британски града! И с неговия дух да бъде винаги ангажиран, достъпен, приятелски настроен и забавен, помислих, че ще има полезни съвети, които да сподели тук.“ – Нели

Как би описал пътя си на музикант досега – от къде тръгна и къде си сега?

Започнах да свиря на китара, когато бях на 14. Това бързо премина далеч отвъд просто хоби и се превърна в нещото, което искам да правя с живота си. Бил съм в различни групи, писал съм песни, учил съм и т.н. И наистина се наслаждавах на всичко това. Но нещото, което ми донесе най-голям успех, е управлението на компанията.

Какво те накара да създадеш своята агенция, в която свързваш преподаватели по китара и ученици?

Винаги държа да подчертая, че Bruce Music не е една от онези безлики, гигантски агенции, към които може да се присъедини всеки желаещ преподавател. Срещам се лично с учителите, имам определени стандарти и винаги държа на личното обслужване. Създадох агенцията през 2013 г. – исках преподавателска работа да допълва доходите ми докато уча. Въпреки че няколко компании ме поеха и ми дадоха преподавателска работа, ми стана ясно, че ще трябва да създам собствена компания, за да имам повече контрол над привличането на по-голям брой ученици. Работих особено усилено в началото, създавайки компанията, и донякъде може да се каже, че пренебрегвах университетските си задължения. Положителният аспект на това обаче беше, че когато завършиш, вече имах сигурен доход.

Как комбинираш ученик с правилния учител и обратно?

Голяма част от това се свежда до местоположението, тъй като учителят трябва да бъде местен, за да може лесно да стига до дома на ученика. Тъй като екипът се разраства, обикновено имаме няколко такива учители на разположение, а не само един. Така се стига до въпроса кой учител може да предложи на ученика желания график. Също така вземам предвид и стила – дали ученикът обича джаз, метъл, или класическа китара и дали това прави по-подходящ конкретен учител? И също – стиловете на обучение. Често родителите ни уведомяват за учителите и преподавателските подходи, на които техните деца досега са реагирали добре. Това допълнително ни дава възможност да ги свържем с най-подходящия учител.

Какъв съвет би дал на ученик, който иска сам да намери най-подходящия учител?

Опитайте се да говорите с потенциалния бъдещ преподаватели по телефона, тъй като така ще получите добра представа дали си пасвате. Най-просто казано – харесвате ли го? Разбирате ли се с него или нея? Всеки ученик има свои собствени притеснения – за някои това е местоположението, цената, графикът или квалификацията на учителя. Моят съвет би бил да се търси баланс между всички тези неща. Ако някой от тези аспекти ви създава неудобство, вероятно не е правилният човек.

Чрез своята агенция имаш представа за това как много учители по музика се справят със ситуацията в света в момента. Как беше преминаването към само онлайн уроците за теб и учителите в твоята агенция?

Нещата вървят много добре в това отношение. Винаги работя усилено, за да дам на всеки ученик или родител индивидуализиран комуникация, администратор и обслужване, и мисля, че този подход помогна на учениците да останат с нас и да опитат онлайн уроци. По-голямата част от заслугата трябва да отдам на екипа, тъй като много от тях наистина поеха инициатива в набавянето на нов софтуер, усърдно адаптиране и планиране на уроците и проявиха огромен ентусиазъм в трудните моменти. Фактът, че толкова много ученици останаха неотлъчно с тях, е свидетелство за страхотните взаимоотношения, което вече бяха изградили и колко добри са учителите.

Ефективни ли са онлайн уроците за вашите учители и ученици?

Като цяло, да. Разбира се, за онлайн уроците е необходима специална подготовка, но с усърдието на учителите и упоритата работа на учениците, повечето се наслаждават на продължаването на своите уроци. За мнозина те представляваха рутина и структура, креативен начин за прекарване на време и през карантината и дори, честно казано, просто нещо приятно за правене! Желанието на учителите и учениците да се адаптират към технологиите е от решаващо значение. Тези, които намират онлайн уроците си за толкова приятни, колкото и присъствените такива (а често също за по-удобни – понеже не е нужно да пътуват до учителя… или да подреждат преди учителят да ги посети!) не са малко.

Какви други промени трябваше да приложите?

Най-голяма беше корекцията при подхода. Защото, например, когато учител и ученик/родител са съгласни как/кога/дали да преминат към онлайн уроци, или да се върнат към присъствените, то тогава всичко е чудесно. Но в случаите, когато някой от тях не вижда нещата по същия начин, е необходим внимателен подход. Разбира се, никой не трябва да бъде притискан да работи по начин, който да го кара да се чувства неудобно. Но от друга страна, обслужването на клиентите и предоставянето на учениците на това, което искат, е в основата на бизнеса. Балансирането е много важно! Септември беше добър в този смисъл, тъй като за мнозина това беше важен етап – тъй като много хора планираха да се върнат към нормалните уроци.

Кой е най-голямото ти музикално вдъхновение и влияние?

Прекарвам толкова много време в мислене, обвързано с китарата, че обичам да слушам неща без никакви китари в тях. Любимата ми група е Mammal Hands – нещо като модерно джаз трио от Норич, Великобритания. Но най-голямото ми влияние е соловата работа на Джон Фрушианте. Между 2001 и 2009 г. той издаде 10 албума, всеки от които винаги ще обичам повече от всичко останало.

Кое е любимата ти дейност с китара в ръка?

Подобно на много китаристи, и аз обичам да импровизирам соло над поддържащи песни! Но също обичам да свиря self-accompanying, chord melody, в полу-импровизиран стил, тъй като това е като тест за уменията, способностите и креативността, който е наистина предизвикателен, но успешен при наличието на концентрация. И точно това го прави увлекателно и забавно.

Разрастването на бизнеса дава възможност на Алекс да се впусне и други творчески пътища и той вече постига известен успех като писател на комедия и драма. Към момента е в разговори с различни телевизии и радиостанции.

Можете да се свържете с Алекс на: alex@brucemusic.co.uk
Вижте и убесайта на Bruce Music:
https://brucemusic.co.uk/

Някога чудили ли сте се какво е необходимо, за да бъдеш китарист на пълен работен ден? Е, за мен беше онлайн бизнес курс и общност от съмишленици-музиканти, които целят да превърнат мечтите си в работа на пълен работен ден. И ето тук е Филип – той е част от такава общност и да виждам неговия напредък и нещата, които споделя, ми помага в моя собствен път като музикант. Той обича джаз, но подобно на мен може да намери нещо хубаво във всякакъв тип музика – от класическа, през пънк и фолк, до хип-хоп! С впечатляващия си опит в свиренето на китара, пеенето и писането на песни от 70-те години насам, помислих, че ще има чудесни съвети, които да сподели с вас. Eто ги по-долу! 🙂 “ – Нели

Кой е най-важният урок, който научи по пътя си на музикант?

По ирония на съдбата, връзките с хората са най-ценният аспект от това да си музикант. Комуникацията е урок, който научавам отново и отново, защото по същество съм почти напълно изолиран от други музиканти и публиката си.

При дългогодишен опит на музикант като твоя, как си поставяш цели за продължаващото развитие на китарните си умения?

С лист хартия и химикал, след като се замисля над това какво искам да мога да правя, въз основа на това, което чувам и/или научавам от менторите си. Използвам дневник, в който записвам всяка минута, в която се упражнявам, както и какво точно упражнявам (темпо, композиция и тн.), за да следя  напредъка си и да не се отклонявам от целта.

Какви са някои реалистични цели, които един начинаещ трябва да си постави, когато за пръв път започва да свири на китара?

Да избере песен (или три), която иска да може да изпълнява. След което да изслуша записи на тези песни от колкото повече различни изпълнения намери и да реши коя версия иска да имитира. Цел номер едно трябва да бъде способността да свири това, което чува.

Как би казал, че протича едно самостоятелно продуктивно упражнение на китарата, без участието на учител?

Напредък дължа именно на продуктивни самостоятелни упражнения. Понякога разликата е много малка. Ето как протича една моя типична сесия: първо загрявам; след това преминавам през технически упражнения с една нота (като скали или арпежио); следва упражняване на компиране (изпълняване на акорди като съпровод); и накрая (използвайки поне половината от времето, което съм отделил за упражняване), се посвещавам на изграждането на репертоар  – упражнявам песните, върху които работя, както и научаването на нови неща по слух (транскрибиране), почти винаги с метроном или backing track, за да гарантирам, че свиря в такт. Доверявам се на процеса, решавам какво ще упражнявам и вярвам, че ако отделя достатъчно време, ще ставам малко по-добър всяка седмица.

Какъв съвет би дал за направата на добър график за упражнения?

Решете колко време имате на разположение за упражнения всеки ден, в който ще се упражнявате. Разделете това наполовина и използвайте първата за загряване и практикуване на технически упражнения. Втората използвайте за изграждане на репертоар, изучаване на нови песни и подобряване на вече познатите (или просто освежаване на паметта, ако не ги изпълнявате достатъчно често). Последователността е от ключово значение – полагайте усилия да практикувате с еднаква продължителност от време всеки път и също един и същ брой пъти всяка седмица. Вярвам, че един час на ден 5 дни в седмицата е много по-ефективно, отколкото 5 часа един ден в седмицата, защото отнема време нещата да уседнат в ухото, пръстите и сърцето. Аз лично постигам много добри резултати, когато си записвам колко точно време се упражнявам.

Освен китарата, вие също свирите на барабани. Ученето на второ инструмент по-лесно ли е от първия или е объркващо?

По-лесно е да научиш втори инструмент, защото вече знаеш определени песни и си развил определена музикалност от свиренето на първия инструмент. Това, което е трудно, е да станеш наистина виртуоз на повече от един инструмент, защото техниката, от която се нуждаеш, за да развиеш някакъв вид майсторство, изисква значителен времеви ангажимент. Време, което ще трябва да откраднеш от практикуването на единия инструмент, за да подобриш другия.

Кой съвет ти помогна най-много с развитието ти като музикант?

Планирай успех, но планирай с успеха. С други думи, развий уменията си, така че когато имаш възможност за изява, да бъдеш възможно най-подготвен, но имай предвид, че може никога да не изградиш достатъчно голяма аудитория, която да ти позволи дори скромен начин на живот, осланяйки се на свиренето на музика.

Кои са най-големите ти музикални вдъхновения и влияния?

Баща ми е най-голямото ми музикално вдъхновение и влияние. Той е имал кратка кариера преди да се родя и я е изоставил, за да тръгне по друг път. Мисля, че останах с музиката, защото той ме запали по нея, и никога няма да се откажа, защото част от мен иска той да не е спирал да свири. Той се наслаждаваше на живота си като университетски професор, обикаляше света, изграждаше отношения с колегите си, пишейки с тях и представяйки статии по математика. Винаги казва, че математиката е също толкова предизвикателна и удовлетворяваща творческия дух, колкото и импровизирането на джаз.

Какъв е мечтаният ти музикален проект?

Пеене и свирене с група, която прави импровизирани колективни изпълнения (джем) в редица стилове (блус, рок, джаз и др.). Бих желал с групата също да пишем заедно (аранжиране и/или композиране) оригинални и популярни песни, както и да правим изпълнения на живо, които да записваме.

В момента Филип е процес на запис на солови акустични изпълнения на живо на незаписани оригинални песни. Можете да видите тези изпълнения като видеоклипове в профилите му в социалните мрежи:

YouTube: https://www.youtube.com/user/PhilipQsongwriter1
Facebook: https://www.facebook.com/PhilipQuintasMusic/
Patreon: https://www.patreon.com/philipquintasvideosongs

… и да оставите коментар, с който да му помогнете да определи в какъв ред да създаде версии с група на парчетата.

Ако искате да чуете как звучат изпълнения на Филип с група, можете да чуете негови EP и CD тук: https://philipquintas.bandcamp.com или в iTunes или Spotify.

„Той прилича на Доктора!“ Това беше първата мисъл, която ми мина през главата, когато за пръв път се срещнах с Аарън 😀 Причината вероятно е, че тогава бях обсебена от сериала „Doctor Who“, но също така и заради неговия стил и готин британски акцент. След като го опознах по-добре, разбрах, че той е наистина страхотен човек, който се грижи за хората около себе си. Това качество много ми помогна, когато живеех в Лондон. В университета участвахме заедно в звукозаписен лейбъл, управляван от студентите. Всеки път, когато разговарях с него след това, дори и да бяха минали много месеци, се чувствах, че мога да разчитам на него – да ме изслуша и да сподели находчиви прозрения и решения. Като колега преподавател по китара знам, че Аарън знае полезни съвети, които може да сподели тук (и в личните си уроци и YouTube канала си), така че сега ще го оставя  сам да ви разкаже своята история.“ – Нели

Как започна пътя ти на музикант?

Когато за пръв път хванах китара на 14-годишна възраст. Получих я като подарък за 12-тата ми Коледа, но не свирих две години. Един ден мой приятел ми дойде на гости и ми показа разни неща на китарата и не съм се откъсвал от нея от тогава!

Кое е най-голямото предизвикателство, пред което си се изправял, за да стигнеш където си днес като музикант?

Да се изградя като име. Да станеш достатъчно добър е едно, но да срещнеш правилните хора и да напрдеваш чрез това, кого срещаш, е друго. Нужда е голяма доза късмет, но и просто да си активен винаги, когато можеш.

Как се справи с това?

Като си уреждах участия. Също и като отидох в музикален колеж и университет.

Как пишеш музка?

Променливо е, но започва с чувството за нещо, което се случва в живота ми. Навхърлям текст и да наслагвам акорди върху него. Преди да започна да записвам има груба представа за песента в главата си и колкото повече мисля за нея, толкова повече я избистрям. След като почувствам, че имам достатъчно материал, преминавам към записване.

Освен че свириш, ти също преподаваш. Какъв е подходът ти към учениците?

Зависи до голяма степен от ученика и защо иска да учи – дали е заради училище, за себе си или в най-лошия случай – защото родителите му са го принудили. Никога не знаеш кой ще е следващият ученик, така че трябва да се адаптираш. Личността, способностите, желанието да се упражнява – всички тези особености на учениците имат огромно значение. С начинаещите имам изпитан метод, който работи в 99% от случаите. Въпреки това, с напредването на нещата, ученикът може да има собствени идеи за това как иска да върви обучението, така че вземам това предвид, доколкото е възможно.

А какъв урок си научил ти от своите ученици?

Как да разнообразя музикалните си предпочитания! Преподавам на много тийнейджъри, а наближавам средата на 30-те, така че нашите вкусове обикновено варират драстично!

Какви са някои предимства и недостатъци при преподаването на китара лично в сравнение с преподаването на китара в YouTube?

YouTube може да бъде много полезен, но зависи. Както при всичко в живота, да си в стаята с друг човек е по-полезно както физически, така и психически. Въпреки това, има някои много добри преподаватели в YouTube, които обясняват много добре, снимат под добри ъгли, така че пръстите се виждат ясно и наистина са интверстирани в това да помогнат на хората да учат китара. YouTube е чудесен за ученици, които вече са на определено ниво, и е от огромна полза, ако не сте в състояние да си позволите уроци. Иска ми се да съществуваше, когато се учех – сега е толкова лесно да намериш информация. Макар че трябва да се внимава, защото има и много лоша, неясна информация. Препоръчвам поне в началото да посетите уроци, за да избегнете формирането на лоши навици. Но ако можете да си го позволите и дългосрочно – инвестирайте в уроци с учител.

Какво можем да намерим/очакваме на YouTube канала ти?

Уроци по китара! А също и някои песни. Създавам уроци предимно за начинаещи до средно напреднали. Ще намерите например три видоеклипа с песни, които имат само по един акорд в тях, така че ако търсите наистина лесни песни и нямате претенции кои са точно, може да ви допадне. Все още развивам стила си, но мисля, че видеоклиповете ми към момента се получават много добре. В секцията с коментари за някои от тях има положителна обратна връзка, което е страхотно, защото това е смисъла на преподаването в YouTube – да помагам на желаещите да учат, а обратната връзка е това, което ми дава мотивация да продължавам!

Коя е любимата ти част от това да си музикант?

Да свиря на живо и да накарам публиката да се чувства част от нещо. Участия, където можеш просто да си себе си и да се забавляваш. Особено обичам следобедните концерти (бих правил и сутрешни, ако съществуваха!),  на открито през лятото и подобни.

Кои са най-големите ти музикални вдъхновения и влияния?

Еха. Много труден въпрос, но имена, които ми хрумват са Queen, Muse и Nickel Creek. Всеки, който умее да пише страхотна музика.

Кой е любимият ти китарен трик?

Pinch Harmonics.

Освен всичко споменато в интервюто, Аарън пее и свири в акустичен дует, на име The Records. Вижте тяхното соул/мотоун/поп изпълнение ТУК

Намерете Аарън също и в:
Instagram: @aaronsguitars
Facebook:
facebook.com/aaronsguitars1
YouTube: ТУК

 

„Знаете ли кое е едно от най-големите предимства на Instagram? Че събира хора с подобни интереси! Карлос е едно от познанствата, които направих там, за което съм наистина благодарна. Той е изключително приятески настроен и мил човек, пълен с истории и винаги налиния за интересен разговор. Вероятно това е и една от многото причини, поради които той обича да създава музика. Родом от Венецуела, той се мести в Чили заедно с брат си в търсене на по-добър начин на живот. Освен че са автори на песни, заедно с брат му са част от страхотна рок група, наречена Arkazul. Може и да не разбирам всичките текстове на песните им, но обичам звука на музиката им! Карлос е човек, който е отдаден на това постоянно да развива уменията си и обича също да споделя знанията си. Прочетете интервюто с него, където се крият няколко страхотни съвета и още.“ – Нели

Какъв съвет, би си дал, когато за пръв път започна да свириш на китара?

Мисля, че би звучал нещо като: „Ще бъде трудно, но ще ти харесва. Не спирай да се упражняваш, всеки ден е важен. Понякога ще се чувстваш, че не напредваш, но ще видиш резултатите рано или късно. Не се отказвай.“

Кое е най-трудното нещо, което трябваше да преодолееш по пътя си на музикант?

Може би фактът, че да си музикант, е като табу и всички винаги ти казват, че имаш нужда от „истинска работа“ и, че „с музика няма да стигнеш до никъде“. Eто ме обаче, аз все още свиря, работя, ставам все по-добър с всеки изминал ден и създавам нова музика с групата си.

Как преодоля тези негативни нагласи на околните?

Това е нещо, с което се научаваш да живееш. Спираш да слушаш какво казват хората и се фокусираш върху това, което наистина искаш. Когато направиш това, можеш да си сигурен, че всичко ще върви по-добре.

Как протича творческият ти процес, когато пишеш музика?

Мисля, че всеки музикант, автор на песни, и изобщо артист е различен. При мен понякога мелодията просто ми идва в главата и аз вземам китарата и започвам да свиря, но не винаги е така. Понякога  вземам лист хартия и започвам да пиша текст, след което това добавям мелодия или просто вземам китарата си и свиря различни акорди и ако ми хареса дадена комбинация, работя над идеята. Когато създам нещо, което наистина харесвам, отивам при другите музиканти в групата ми и им показвам какво съм измислил.

Какво бих препоръчал на китарист, който иска за пише музика за пръв път?

На първо място, трябва да знаете какъв тип музика искате да създавате. Може би харесвате метъл, но пък искате да свирите поп, което би означавало, че също трябва да слушате поп музика, за да знаете как звучи. Знаейки към какво се стремите, ще можете да започнете да пишете. Няма да кажа, че първата песен ще бъде невероятна, но ако не започнете, никога няма да се развиете.

Какви са някои от предимствата на това да свириш в група?

Труден въпрос. Не е същото да свериш сам вкъщи с backing track. Едно от предимствата на свиренето в група е, че развива много както като музикант, така и изобщо като като артист. В една група всеки се учи от всеки. Друго, което е интересно е, че в днешно време не можеш просто да си музикант, трябва да се научиш как да продаваш музиката си, групата си, да се грижиш за имиджа си и тн. Така че е неизбежно да се учиш непрекъснато и на маркетинг, продуценство и т.н. Да си в група отваря врата към много неща, които иначе може да не са те интересували.

Как преодоля сценичния страх?

Странно е. Не обичах да говоря пред съучениците си в училище, но да свиря на сцената е различно. Първата песен винаги е най-трудна, защото, ако свириш пред хора, които нямат представа кой си, трябва да ги накараш да останат да слушат. Когато кракът ми стъпи на сцената, знам, че трябва да дам всичко от себе си, за да се забавляват хората с нашата музика. Забравям за всичко и се съсредоточавам върху това. Ние все пак сме хора, не всяко изпълнение енай-доброто, на което сме способни, грешките са нещо нормално, но най-важното е да се забавляваш и да накараш тълпата също да се забавлява.

Кой е най-голямото ти музикално вдъхновение и влияние?

Може би брат ми. Боже, той е невероятен (Смее се)

Кой е любимият ти трик на китарата?

Мисля, че palm muting and slides.

Коя е любимата ти песен за въздушна китара?

Всички рок песни, които мога да чуя. Ако звучи добре, тогава може да бъде изсвирено на въздушна китара!

В момента Карлос и неговата рок група Arkazul работят над новия си сингъл, така че се ослушвайте за него!

Можете да намерите Карлос в личния му Instagram @Carlosakz.
Намерете и групата Arkazul във Facebook, Twitter, Instagram като @Arkazul, а също и в Spotify, Apple, Amazon и YouTube, линковете са по-долу:
Spotifyhttps://open.spotify.com/artist/5OKtO4yfZCiwBTnO7STXTT
Apple Music: https://music.apple.com/us/artist/arkazul/768689807?l=es
Youtube:  https://www.youtube.com/user/arkazultv
Amazon: https://www.amazon.es/Sin-Retorno-Arkazul/dp/B07JYJ5Y85