„Да попадаш на вдъхновяващите хора онлайн е чудесно, нали? Е, Пол е точно един от вдъхновяващите китаристи, които открих в Instagram. Той редовно публикув свои изпълнения на китарата в социалните мрежи, а отношението му към свиренето е заразително! Кара те да искаш да прекараш още повече време с инструмента. Прочети повече за него по-долу, където той споделя някои истории от музикалния му път и не един полезен съвети за китарата.“ – Нели

Какво те доведе до по пътя на кариера в музиката?

Въпреки че не съм роден в музикално семейство, още от малък бях очарован от музиката и музикантите. Родителите ми ме записаха на уроци по пиано и цигулка още на ранна възраст, но тайно повече ме влечеше китарата. Спомням си възхищението си от китаристи като Slash и Prince и техните видеоклипове. Въпреки че съм бил твърде малък да разбера какво се случва в тези видеа, китарата ми се струваше страшно готина. За щастие, успях да убедя родителите си да ми позволят да свиря на китара, докато бях в средното училище. Усетих свободата да творя чрез китарата – нещо, което не можех да почувствам при учителите ми по цигулка и пиано. Казаха ми, че за да създаваш музика, първо трябва да постигнеш майсторско ниво на инструмента. Един от учителите ми по музика в гимназията дори ме посъветва да не кандидатствам за музикални училища, което беше много неприятно. Е, оказва се обаче, че са грешали. Години по-късно учих в консерватория и придобих магистърска степен по Композиране на Музика.

Докато композирах, за съжаление нямах много време да свиря на китара. В продължение на няколко години имах чувството, че пренебрегвам инструмента. Въпреки че използвах китарите си за записи и продуциране, те най-вече седяха в студиото ми и събираха прах. Това ме огорчаваше и си мислех, че трябва да се върна към свиренето. Цитатът „мечът ти е остарял и ръждясал“ от песента Giving Up the Gun на Vampire Weekend ехтеше в главата ми известно време.

Преди около три години счупих 5 кости на дясната ръка и китката си. Процесът на възстановяване беше тежък и загубих много мускулна маса на ръката и рамото. Бях истински притеснен, че ще загубя способността си да свиря на китара. Така че веднага щом получих разрешение да възобновя обичайните си дейности от лекаря ми, взех китарата си, за да започна да свиря отново и да видя докъде мога да стигна. След като възвърнах мобилността на дясната си ръка, започнах активно да ходя на прослушвания за групи и така попаднах в Between Skies.

Каква е историята зад сценичното ти име?

Хм, мисля, че не е особено интересна. Исках да създам леко разграничение между моята сценична персона в социалните мрежи и личния ми живот. Въпреки че всеки с Google може лесно да намери истинските имена на хората, реших, че ще е добре да прибавя още един слой. Известно време бях запален по анимацията Adventure Time и обичах песните на героинята Марселин. Техен автор е карикатуристът Ребека Шугър. Един ден, докато свирех, някой каза: „Сладък тон!“, и моментално ми дойде идеята за името!

Също така не исках запознатите с работата ми като композитор да базират на нея очакванията си за това какво свиря на китарата или каква музика създавам с групата, с която свиря.

На прага си на издаването на дебютното EP Horizons с групата Between Skies. Как протече процесът на създаване на парчетата в него?

О, имаше много емоции! Мисля, че както при всички музиканти, пандемията постави процеса на пауза. Китаристът Томи Скейлс е основният автор на Between Skies. Аз основно допринесох за китарните сола и някои поддържащи рифове. Томи е започнал да пише песните в Horizons още пред формирането на Between Skies. След като групата се събра, се надявахме да запишем и издадем EP-то до 2020 г. За щастие намерихме начин да завършим записването дистанционно по време на карантината. Много сме развълнувани да споделим резултата! EP-то е кратко, но отне доста време да се създаде, а в процеса се родиха страхотни приятелства.

Как се събра групата?

През 2018 г. китаристът Томи Скейлс работи като барман, а басистът Ранпал Чана е бил негов редовен клиент. Те откриват, че и двамата обичат метъла и решават да създадат група. Публикуват няколко обяви и в крайна сметка аз видях една от тях и се явих на прослушване, а не след дълго и вокалиста Оскар Дердериан. Преди пандемията свирехме с бившия ни барабанист Педро Ерера, който напусна по лични причини. Последният ни концерт беше на място, наречено Midway Café, на 10 март 2020 г., денят, в който много щати в САЩ обявиха извънредно положение. Вече барабанистът Едсън Ласерда се присъедини към нас и ще възобновим изпълненията на живо след излизането на Horizons на 3 август.

Има ли определено послание или емоция, които искате да предадете с Horizons на слушателите?

Песните в Horizons  изследват теми като заблудата за величие, която може да се превърне в параноя. Ние доста се интересуваме от различни субкултури, така че може да чуете препратки в някои от текстовете. Но като цяло искахме да създадем нефилтриран метъл албум. Въпреки че всеки от групата слуша различни стилове музика, всички обичаме метъла и особено класическия метъл. Затова искахме да създадем нещо с ново звучене, което е същевременно нашият начин отдадем почит и на тези, които са ни вдъхновили.

Какви ефекти използваш на електрическата си китара? Как ги избираш?

Любимият ми ефект е добър пружинен реверб. Въпреки че имам педали, те са предимно педали за драйв, реверб или дилей. Имам няколко готини ефекта, които мога да използвам, за да създам малко съдържание за Instagram, но истината е че избягвам други ефекти и се опитвам ги създавам с ръцете си. Например, мога да използвам whammy bar или лявата си ръка, за да имитирам лъкатушещият се звук от хорус ефект.

Когато избирам педали, избирам такива, които имат възможно най-малко копчета. Въпреки че оценявам нивото на контрол, което някои педали предлагат, многото опции ме притесняват и се безпокоя, че може да ритна странна настройка на някоя тъмна сцена. Но всичко е личен избор. Някои хора обичат да работят с всички копчета и да регулират всеки параметър. Това също е супер! Аз просто предпочитам простотата.

В продължение на много години свирех напълно без педали. Директно се включвах в усилвател с добър драйв канал и пружинен реверб и това ми стигаше!

С дългогодишен опит като китарист, как се грижиш за това непрекъснато да развиваш уменията си на китарата?

Честно казано, дълги години усещах застой в китарните ми умения. Все исках да правя повече и не бях доволен. Целта ми обаче не беше да стана шредър. Имах чувството, че правя едни и същи неща отново и отново и ми се искаше да видя китарата под различен ъгъл. Счупването на ръката ми беше повратна точка. Когато се появи вероятността никога да не мога да свиря отново или да развивам уменията си поради тази контузия, перспективата ми се промени. Сега съм много добре настроен към упражненията и изпробването на нови неща. Когато се упражняваш, не става дума само за повтаряне на едно и също нещо отново и отново. Трябва да се научиш как точно да тренираш и да се развиваш паралелно с това. Напреднах много по-значително в месеците след травмата, отколкото в годините преди нея. Обичам да си поставям краткосрочни цели като научаване на нова песен или работа по определена техника. С течение на времето краткосрочните цели се натрупват. Клиширано е, но е и вярно.

Сигурен съм, че и други музиканти ще кажат същото, но слушането на различни жанрове музика наистина помага при поставянето на цели и разширяването на усещането ти за това какво е възможно. Не е нужно да ставаш фен на всеки стил, но развиването на уменето за активно слушане и усилието да разбереш музика, която е нова за теб, наистина помага. Имам още много за учене. Живея близо до Музикалния колеж „Бъркли“, така че се чувствам заобиколен от 10 000 китаристи, които са по-добри от мен. А може би те са 10 000 души, от които мога да науча нещо.

Кой е твоят музикален проект-мечта?

О, това е труден въпрос! Като китарист, бих искал да участвам в джем сешън с някой като Thundercat или да свиря с новатор като Ерика Баду. Като метъл китарист бих искал да бъда Nameless Ghoul в групата Ghost и да свиря на един от техните огромни концерти на арена.

След като Between Skies са готови и групата има нов барабанист, Пол е готов да създава нова музика. Той вече е част и от фънк/джаз групата Midnight Motion. Те планират да запишат дебютен EP, така че скоро ще можете да чуете музика и в този жанр от него!

Photo by Nicole Marie Photography

Пол има и куп недовършени електроакустични инструментални парчета, които може да поемат в различни посоки и да зъвършат с по-електронно звучене или да са по-ориентирани към китара. Каквото и да се случи, Пол планира да създаде сет от инструментали като соло проект. Още сега можеш да чуеш част от тях в неговия Instagram!

Последвай Пол и неговите групи тук:
Уебсайт: wearebetweenskies.bandcamp.com
Instagram: @paulsugar.music
@wearebetweenskies
@midnightmotionband
TikTok: @paulsugar.music

„Запознай се с един скъп за мен човек. Някой, който направи преместването от малката ни България до забързания огромен Лондон много по-приятно преживявание. Първият човек на един музикален ум, който срещнах в Обединеното Кралство и човекът, с когото споделих първото си представление с група на сцена – Алекс Фари! Много интелигентен и техничен китарист, който беше голяма мотивация за моето подобрения през първата ми година в университета. Той е бил част от доста разнородни музикални проекти, а пък ако сте любопитни да видите групата, в която свирихме заедно, можете да видите това скъпоценно видео от далечната 2013-та:“ – Нели

Как започна музикалният ти път?

Винаги съм се интересувал от музиката, което според мен се дължи на баща ми. Той винаги забавляваше гостите, свирейки на пиано или китара и пеейки общо взето едни и същи три песни. Ходих на уроци по китара и пиано, но не попаднах на добри учители и така и не постигнах осезаем напредък, докато не навърших 13 години и реших да уча сам. Извадих старата си акустична ¾ китара, намерих таб на Californication от Red Hot Chilli Peppers и така започна всичко.

Бил си част от няколко оригинални групи. Все още ли пишеш музика?

Обичах процеса на писане на музика в група и особено когато намериш някого, с когото сте на една вълна по отношение на това каква музика искате да създадете. Все още се връщам и слушам някои от тези песни! Към момента съм поставил писането на заден план, за да се съсредоточа върху самоусъвършенстването, както на китарата, така и на компютъра. Прекарвам времето си основно в изучаване на нови техники и изследване на технологичната страна на нещата. След като се почувствам по-уверен в тези насоки, ще се върна към по-креативната страна на нещата.

За какво трябва да внимава един музикант, когато пише прог музика?

Намери собственото си звучене и напиши песента за него. Тъй като поргресивната музика дава много свобода, съществуват групи с коренно различни стилове, което по ирония на съдбата пък прави много лесно неусетно да се повлияеш от тях твърде много. Много артисти се опитват да напишат следващата песен на Dream Theater и аз абсолютно бях един от тях. Хубаво е да се черпи от тези влияния, но трябва и да мислиш нестандартно.

Ще споделиш ли интересна история от времето, когато си свирил на круизни кораби?


Свиренето обикновено беше най-малко интересното! Да видиш света определено засенчва това да свириш Бийтълс за 10 възрастни хора в 5:30 вечерта. Забавен момент беше една година, когато свирихме сет на Хелоуин. Всичко беше напълно нормално, докато двама гости, облечени в големи костюми на T Rex с гигантски глави, не започнаха да тичат из залата. Смяхме се толкова много, че трябваше да прекъснем песента!

Какво е нещото за свиренето в група за събития, което би искал да знаеше, когато за пръв път се захвнана с това?


Особено щом става въпрос за група на круизен кораб, която свири три пъти на ден само с един почивен ден на всеки две седмици – никога не можеш да имаш твърде много песни! Уверете се, че всички харесвате песните поне малко. Всеки има парчета, които не обича да свири, и те правят скучните следобедни сетове много по-дълги и тягостни.

Какво оборудване използваш за различните си проекти?

Двете ми основни китари са Fender Strat и Ibanez Jem 7V. Strat-ът е за сериозните неща, а Jem-ът за забавните. Също така използвам Line 6 Helix LT за ефекти. Не мисля, че нещо може да бие аналоговите педали, но за удобство и лесно транспортиране Helix е идеален вариант за китарист на круизен кораб. 

За кратък период от време правеше кавъри на укулеле на поп-пънк мелодии. Планираш ли отново да свириш на укулеле?

След известно време укулелето стана твърде силно за мен и към момента преминавам през дълбок и дълъг процес на възстановяване, за да се захвана отново с този инструмент.

Как се грижиш за непрекъснатото развитие на уменията си на китарата?

Разсейвам се много лесно, така че свиренето на не-музикални упражнения и мотиви ми е много неприятно. Обикновено просто намирам част от песен, която искам да науча и се базира на определена техника, и я разучавам. След като хвана нотите, слагам песента в Audacity и я забавям. Щом вече мога да я свиря чисто на определено темпо, я ускорявам, докато не стигна оригиналното темпо. Това е съвсем проста техника, но ми доставя удоволствие да свиря нещо, което преди ме е затруднявало.

Какъв е твоят музикален проект-мечта?

Или да имам собствена прог метъл група, или да ставна пътуващ китарист на Lady Gaga.

Последвай Алекс в Instagram на @alexfarrymusic.

„Как да представя някой, който е талантлив музикант и артист, има разнообразни умения и познания за вероятно повечето теми, интересни за разговор (е, поне за мен!)? Предполагам, че ще кажа това, което не би могло да е очевидно от въпроси в интервю – Алекс е прекрасен човек и страхотен приятел. Човек, на който може да се разчита, виждащ всеки детайл, както и винаги пълен с идеи. Винаги е радост да работим заедно по някой проект, а скоро сигурно ще видите и още един такъв! Виж последния път, когато работихме заедно ТУК.“ – Нели

Как започна твоят музикален път?

През 1995 г., когато на 4-годишна възраст започнах да свиря на пиано. Подхванах класическата китара на 12, когато направих и първите си стъпки с флейтата и започнах да свиря в местни оркестри. Няколко години по-късно подхванах и електрическата китара и сериозно се заинтересувах от различни съвременни жанрове, което ме мотивира да ги изследвам и на пианото.


Свириш на пиано, китара и флейта. Как владеенето на различни инструменти промени начина, по който възприемаш музиката?

Това, че съм мултиинструменталист, ми позволява да гледам на музиката по по-различен начин. Учи ме да съм отворен за различни възможности и предизвикателства. Позволява ми и да свиря в различен контекст – например заради гъвкавостта на пианото и китарата мога да съм част от поп и рок групи, дуетни концерти и др., докато заради флейтата намирам място и в класически оркестри и джаз биг бендове, което никога не бих могъл, ако свирех само на пиано или китара. Заради пианото знам и много по-задълбочено теорията и как да контролирам хармонията. А поради своята популярност китарата не само е много забавен инструмент, но и ми отваря възможности за преподаване.

Каква е причината да избереш именно тези инструменти?

Започнах с класическото пиано на много ранна възраст по идея на родителите ми. Обаче се заинтересувах сериозно от него едва след като се заех с китарата, заради която открих по-съвременни жанрове. В началото ми дойде съвсем естествено да свиря много неща на пианото по слух – просто ми звучеше добре, когато свирех популярна мелодия върху различни акорди, които естествено можех да хармонизирам на момента. Избрах флейтата, тъй като това е любимият ми звук в оркестъра и семейството на дървените духови инструменти. А още повече се запалих по нея, когато открих колко добре се вписва в съвременния джаз (особено post-bob, латино и модален).

Какво за това да си мултиинструменталист би искал да знаеше, преди да подхавнеш различните инструменти?

Иска ми се да бях възприемал инструментите като по-„равни“. Когато започнах да свиря на китара, я виждах като по-„висш“ инструмент и развих силно чувство на свързаност с нея. След като научих и други инструменти и вече съм наясно с усилията и нагласите, необходими за изучаването им, съм много по-отворен и оценявам всички инструменти във всички жанрове .

С толкова дългогодишен опит като музикант, как се грижиш за непрекъснатото развитие на уменията ти на китарата?

Поставям си цели, като просто се съсредоточавам върху това какъв нов звук от някое ново парче мога да копирам и науча. Вече не искам да съм „лоялен“ само на няколко любими групи или изпълнители и да свързвам стила си на свирене с тях, както правех преди. Постоянно търся ново звучене в нова музика и мисля как мога да го имитирам на китарата. Това важи и при другите два инструмента, на които свиря.

Как протича твоят процес на писане и аранжиране на музика за различни проекти?

Обикновено нямам строго определени стъпки, които следвам, когато пиша или аранжирам. Обикновено започвам с голямата картина на това как бих искал да звучат новите ми аранжименти или композиции, избирам отправна точка и действам.

Коя е любимата ти част от това да си музикант?

Ще кажа вероятно най-голямото клише – да се занимавам целогодишно с нещо, което обичам. А освен това и да научавам нови неща в процеса си на работа и от други музиканти, с които работя постоянно.

Какъв е твоят музикален проект-мечта?

Мащабна музикална колаборация с голям брой мои приятели музиканти, която да покаже уникалните ни музикални способности (независимо от личните ни любими стилове, способности и т.н.) и която да запишем и заснемем.

В момента Алекс работи по кинематографичен оркестрален саундтрак, който включва оркестриране на духови и струнни инструменти, с малко примеси на хармония, взаимствана от модерния джаз. 

Последвайте го в социалните мрежи: facebook.com/alexdannmusic
Разгледайте и уебсайта му: www.alexdan.co.uk

„Запознайте се с човека, който много хора смятаха за мой брат, докато следвахме заедно в университета, както се представи на мен за пръв път – The Count (Графа)! По-късно научих, че той си има и нормално човешко име – Джоузеф 😀 Талантлив китарист с уникален стил, създал страхотни рок и метъл шред инструментали, а наскоро пусна и акустична песен. Мултиинструменталист, учител, композитор… прочетете повече за неговото музикално пътешествие по-долу.“ – Нели

Как започна твоят музикален път?

Започнах да свиря, когато бях на 15. Вдъхнових се от китариста John 5 от групите на Мерилин Менсън и Роб Зомби, но всъщност неговата солова работа беше истинското ми вдъхновение. Той владее китарата до съвършенство и може да свири в много широка гама от стилове. Не възнамерявах да направя това своя кариера, но моментално се пристрастих! Имах късмета да попадна на чудесни преподаватели, които ме вдъхновиха да работя здраво.

Каква е историята зад сценичното ти име The Count (Графа)?

Иска ми се да имах по-интересна история! Алис Купър и Мерилин Менсън имаха голямо влияние върху мен, така че си помислих, че ако ще бъда музикант, то трябва да имам сценично име! Гледах филма „Дракула“ и си помислих: „Графът, това ще свърши работа!“ Ще ми се да можех да кажа, че съм истински граф, живеещ в замък в Трансилвания, но за съжаление не съм!

Вдъхновението за твоя уникален стил от музиката ли идва?

Донякъде да. Силно театралните изпълнители, които вече споменах, със сигурност вдъхновиха това и у мен. Стилът на Джими Хендрикс също ме вдъхновява, дори притежавам реплика на емблематичното му военно яке. Мисля, че това да си музикант, ти позволява да се обличаш малко по необичайно!

През годините си придобил множество квалификации по китара. Какъв съвет би дал на начинаещ китарист, който се чуди дали да избере музиката за формално образование?

Труден въпрос. Радвам се, че придобих всички тези квалификации, тъй като ме накараха да науча неща, които иначе нямаше. А и също някои от учителите ми бяха изключително вдъхновяващи. Но не всички музикални курсове са еднакви, някои включват повече писане на есета и теория на музикалния бизнес – което е супер, ако те интересува – но няма да ти помогне да подобриш уменията си на инструмента. Важно е да разгледаш внимателно учебната програма, преди да се посветиш на който и да било курс.

Освен китара, свириш и на ситар, пиано и мандолина. Ученето на втори инструмент по-лесно ли е от първото или е объркващо?

Със сигурност е много по-лесно! Особено при струнните инструменти. Мандолината например изисква същата техника като китарата, само в по-малък мащаб. При пианото, макар че има много малко общо с китарата, все пак имах предимство вече да съм развил сръчността на пръстите си и да мога да чета музика. Но трябва да отбележа, че не отделям еднакво време на всички инструменти. Китарата и пианото винаги получават повече внимание от останалите.

Планираш ли да научиш и други инструменти?

Запасих се с банджо за занимание по време на пандемията и ми е много интересно! Към момента не планирам да уча други инструменти, все пак часовете в един ден са ограничени! Винаги ми  е интересно да пробвам различни инструменти, научавам много неща, които след това мога да приложа и на китарата. Това е чудесен начин да се откъснеш от познатото.

Досега си продуцирал един албум – More is More, и едно EP – Aqua Hands. Как протича процесът ти на писане?

Много бавно! Често минават няколко месеца от първоначалната идея за песен до завършването ѝ. Голяма част от материала за Aqua Hands всъщност е написан далеч от китарата. Вдъхнових се за голяма част от солата от класическа пиано музика от композитори като Лист и Шопен. Имам огромна колекция от ноти и често вземах част от нещо, което те са написали, и го преработвах, за да пасне на песента. След като се получеше звучене, което ми харесва, преминавах към това да измисля как да го свиря на китара. В повечето случаи беше много трудно, тъй като мотивите изобщо не отговарят на настройката на китарата. Понякога няколко секунди музика ми отнемаха седмици. Въпреки че беше труден и често пъти разочароващ процес, чрез него ми дойдоха идеи, до които трудно щях да достигна, ако пишех само с китара в ръка. Много е лесно да се заприщиш само във вече познатото.

Какво се промени в стила и творческия ти процес между двата проекта?

Между двата проекта има интервал от 5 години, така че много неща! More is More е първият ми опит за писане на музика, така че все още изпробвах много неща. Записах всичко с моя приятел и бивш учител по китара Сам Маккюън в домашното му студио Skull Sound Studios. Той миксира и мастерира целия албум. Научих много, докато го записвах. Някои от песните не са нещо, което бих написал днес, но това е нормално. Албумът ми помогна да разбера какво работи и като цяло беше страхотно преживяване.

При Aqua Hands вече имах собствена техника и пространство за запис, така че всичко беше записано в дома ми. След това моят приятел A-Siege пое продукцията, добавихме много оркестрация и се забавлявахме, виждайки колко екстра можем да направим песните! Някои от тях излязоха съвсем различни от първоначалната идея. Песента Riptide трябваше да бъде рок песен, но в крайна сметка придоби много synth звук в стила на Van Halen! И така стана любимото ми парче в ЕР-то. Понякога е хубаво да дадеш воля на различни идеи – може да доведе до неочаквани страхотни резултати!

Телевизионната легенда Бил Оди участва в песента Stringkiller от първия ти албум. Как се стигна до това?

Бил е добър приятел на баща ми, срещал съм го няколко пъти. Знам, че е голям почитател на класическата рок музика и си помислих, че би било супер да внеса комедийна нотка в песента! Той се включи с удоволствие, което беше страхотно, тъй като превърна песента в нещо уникално и добави малко необходим хумор. Неговата част всъщност беше записана от баща ми в коридор по време на благотворително събитие!

Има ли нещо, с което би искал да експериментираш в музиката, но все още не си имал възможността?

Бих искал да науча повече за оркестрацията и може би да опитам да пиша музика за инструменти, различни от китарата. Направих първите си стъпки в това с парчето Lotus от Aqua Hands, което е написано за ситар. В следващото ми ЕР ще има и две самостоятелни пиеси на пиано.

Поради пандемията The Count към момента работи основно по няколко собствени проекта. Песента Roswell’s Night Out с Dannyjoe Carter от Лас Вегас – която включва много високоскоростно шредене – е вече факт.

Също така той е готов и със следващото си EP, което включва две парчета за китара и две за пиано, които показват нова страна от неговата работа. Междувременно излезе и още едно негово EP с групата The Jupiter Gallery. Последвайте го в социалните мрежи и чуйте повече!

Последвай го в социалните мрежи:
Spotify, iTunes – linktr.ee/thecountguitarist 
Youtube – youtube.com/channel/UCmTGui7BwhA1dEIz4hhha3A 
Instagram – instagram.com/the_countguitar
Website – countjosephbarnes.com

„Благодарение на него бях на няколко готини малки пънк концерти и ще го запомня с това как се наслаждаваше да свири каквото и да било рок и просто да се забавлява през годината ни заедно в университета в Лондон – запознайте се с Том Роулинс! Ето неговата история с негови думи 🙂 „ – Нели

„Аз съм Том, 27-годишен музикант и учител по китара, бас и укулеле, който се влюби в идеята да свири, когато видя Марти Макфлай да изпълнява Джони Б. Гуд в „Завръщане в бъдещето“. Все пак ми отне още няколко години, за да вдигна наистина китарата и да посветя времето си на инструмента, но оттогава съм стигнал от нулата до това да ръководя собствено училище по китара (Medway Guitar School в Кент) и да свиря професионално в кавър групи. Изключително съм горд от това свое развитие.“

Какъв беше, когато за пръв път започна да свириш на китара?

Започнах да свиря на 15 години и макар че можех да изпълня няколко акорда, честно казано нямах представа какво правя. Не можех да си позволя учител, въпреки че исках, и събирах каквато мога информация от онлайн уроци, книги и видеоклипове. Вероятно увереността в способностите ми не е била напълно оправдана, но това погрешно самочувствие ме тласна силно напред, така че не съжалявам, че го е имало.

Ти си основателят на китарно училище Medway Guitar School в Кент. Как реши да направиш свое собствено музикално училище?

По време на годините си в университета осъзнах, че обичам да преподавам. Независимо дали на мои връстници, които свирят на други инструменти, или просто да разяснявам територията на някого – беше ми изключително приятно да виждам как нещо се изяснява в главата на някого и как той или тя се развива като музикант. Гордеех се със себе си и тях, а това чувство е много пристрастяващо. Беше напълно логично за мен, когато напуснах университета, преподаването да стане ключова част от доходите ми като музикант.

Какво прави плавен прехода от това да си китарист към това да учиш другите как да станат китаристи?

Просто трябва да започнеш от някъде. Може първо да опиташ с приятели и семейството си и след това да започнеш да преподаваш срещу малка такса –  не чак толкова малка, че да подбиеш сериозно пазара, но достатъчно, че да е ясно, че си нов преподавател. Никога не забравяй, че ученикът винаги е номер едно. Трябва да си припомняш, че всички сме имали затруднения в различни аспекти от развитието си като китаристи и също че имаме интереси в различни области. Затова преценявам способностите и интересите на учениците си и оформям обучението си около тях. Винаги трябва също да си търпелив и насърчителен и да помагаш на учениците си да намерят собственото си звучене на инструмента. Да се опитваш да създадеш мини версии на себе си е най-бързият начин да откажеш някого да свири.

Какви са някои реалистични цели, които един начинаещ китарист трябва да си постави, когато започва да се учи да свири на китара?

Честно казано колкото по-малка е целта, толкова по-добре. Винаги започвам с няколко основни таблатури, често дори само за една струна. Силно насърчаващо е ученикът да си тръгне от първия урок, вече изпълнил музика. Оттам продължавам да използвам табове, за да развивам координацията и сръчността на учениците си, като същевременно ги запознавам с основните отворени акорди, за да могат да изсвирят проста песен по свой избор. Не е добра идея да се започва веднага с акорди, те са от решаващо значение в ранните етапи на свирене, но първо трябва да се развият увереност и познаване на инструмента, а нищо не е по-добро за това от прости рифове и мелодии чрез таблатури.

Като учител по китара с дългогодишен опит, как продължаваш да развиваш собствените си умения на китарата?

Има изключително много неща, които можеш да направиш. Като професионалист трябва да мислиш и за развитие на доходите. През последните няколко години например аз започнах да работя и върху кавъри, фокусът ми премина много повече върху пеенето и изучаването на песни. Но се фокусирам обикновено върху една или две малки цели. Поддържай целите си семпли, малки и съответстващи на времето, което имаш на разположение за упражнения. Избягвай да се претоварваш. Може да искаш да увеличиш репертоара си и да развиеш техниката, акордите, слуховото си възприятие и ритъма наведнъж, но ако имаш възможност да се посветиш само час на ден на тази цел, няма да постигнеш особен напредък. По-добре е нещата да се случват едно по едно. Например, в момента аз всеки ден работя по едно упражнение за последователно свирене – alternate picking (свиренето ми до момента е по-скоро съсредоточено върху легато и икономично свирене – economy picking) и едно упражнение за разработване на увеличени и умалени ликове по време на импровизация по която и да е част от изучаването ми на песни. 

Музикалната теория плаши много начинаещи музиканти. Как подхождаш към нея с ученици, които се притесняват от теоретичната част на музиката?

Често стигам до извода, че музикалната теорията е по-малко страшна за изучаване за учениците, а по-скоро им е неприятна, защото мислят, че ще навреди на свободата им като изпълнители. Когато изучаваш основите, те често изглеждат просто като куп правила. А това изобщо не е същността на теорията, която е просто обяснение как работи музиката. Правя всичко възможно да обясня това чрез демонстрация, за да покажа как теорията е повлияла на собственото ми свирене и развитие. Обяснявам също и как тези, които не разбират теорията, често попадат в капана на „спазване на правилата“, без дори да го осъзнават. Преподавам теорията много бавно стъпка по стъпка, като винаги проверявам знанията на учениците си и непрекъснато се уверявам, че наистина разбират текущата стъпка, преди да премина към следващата.  

А какво е нещо, което ти си научил от учениците си?

Непрекъснато се уча от учениците си. Дори просто преминаването през основите с тях ме научи на много неща. Като започнеш да преподаваш си мислиш, че тези понятия са ти пределно ясни, но да ги разбираш за себе си е различно от това да ги обясниш на другиго и да отговаряш на неочаквани въпроси. Това може да те накара да мислиш за тях по съвсем различен начин. Със сигурност това помага да ги използваш в свиренето си по нов начин. Основите понякога изглеждат скучни, но дори най-добрите изпълнители са работили върху тях дълго и са се връщали отново и отново, защото да ги познаваш не означава, че няма какво още да научиш за тях.

Има ли нещо, с което би искал да експериментираш в музиката, но все още не си имал възможност?

Иска ми се да намеря време да се упражнявам на клавишни. Въпреки че разбирам теоретично какво се случва и мога да изпълня няколко акорда и скали, мускулната ми памет и техниката ми не са достатъчно развити. Трябва да си взема приличен синтезатор и да се упражнявам. Мисля си, че това ще ми даде различен поглед върху музиката и потенциално ще отвори възможности за бъдещи изпълнения.

Преди карантината, група Slam Dunktion, от която Том е част, е щяла да тръгне по участия. Пандемията възпрепятства това да се случи, но в момента те работят върху видеоклип, така че си оглеждайте за него.

Виж китарното училище на Том:
https://www.onlineguitarschool.org
https://www.medwayguitarschool.co.uk  
Свържи се с него на:
tom.rawlins@medwayguitarschool.co.uk
Последвай го в социалните мрежи на:
https://www.facebook.com/MedwayGuitarSchool
https://www.instagram.com/rawlinsmusic/

„Най-много съм се забарлявала, докато свиря в група, когато бях китарист на британската Tool трибют банда. Имахме най-страхотната публика! Човекът, който беше наш вокал и организатор на всякакви неща по това време – Анди Воца – е човек с много таланти и проекти. Той е бил навсякъде из лондонската рок сцена и си помислих, че ще има интересни истории за споделяне.“ – Нели

Какъв беше, когато за пръв път започна да свириш на китара?

Когато започнах да свиря на китара, бях закръглено несигурно италианско дете с много негативни мисли. Да се науча да свиря беше страхотна терапия за мен, тъй като докато всички други се интересуваха от футбол, аз имах свое нещо.

Каква соло техника би препоръчали на начинаещ китарист?

Да се упражнява с метроном. Това не е техника, но е ключът към всички техники. Обичам легато, заради плавния му звук.

Наскоро издаде EP. Какво представлява?

Да, с моята група Elyn. Нарича се I broke my РС“. Не е концептуален албум. Въплъщава различни етапи от живота ми. По-важното обаче е не какво означава за мен, а какво значи за слушателите.

Как създаде групата Elyn?

Идеята за Elyn се роди след инциидент по време на концерт в Индия. На 4-тата песен в сета кулата от високоговорители от моята страна на сцената се срина, защото тълпата притискаше охраната, което в крайна сметка ги накара да загубят равновесие и да паднат. Когато се върнах в Лондон, започнах да действам по създаването на групата. Плановете ми за в бъдеще са да промотирам групата повече и веднага щом пондемията приключи да опитам да направя евентуално и европейско турне.

Какъв е твоят процес за писане на музика?

Първо пиша текст, без да мисля за мелодията или акордите (chord progression?). Действам по този начин, защото в противен случай се чувствам ограничен при писането на текстове, когато музиката вече е готова.

Свириш като Слаш в трибют група на Guns ‘N’ Roses. Как се случи това?

Свирех. Напуснах групата през 2019 г., за да се съсредоточа изцяло върху Elyn, но все още от време на време свиря с тях. Всичко започна през 2016 г. Срещнах Гавин, певецът в Metalworks (легендарното метъл събитие, което се случваше всяка неделя преди пандемията). Попита ме дали мога да свиря за Guns 2 Roses, ако има нужда от китарист. На Св. Валентин през 2017 ме попита дали мога да свиря с групата, а две седмици по-късно той ме попита и дали мога да се присъединя към групата дългосрочно. Съгласих се, с условието, че ще съм част от групата само за 2 години, тъй като искам да се фокусирам върху оригиналната си музика.

Как се отразява на това постоянно да те сравняват с легенда?

Приемам нещата професионално. Тогава това беше източникът ми на доходи. С удоволствие свирех с групата и ценя приятелството им.

По време на работата си срещал ли сте феномена „поведение на рок звезда“?

Хахахахахахахахахахахахахахахаха. По-често, отколкото някога съм очаквал. Чували ли сте някога израза „каквото се случва в Лас Вегас, си остава в Лас Вегас?“. Това важи и за нещата, които се случват на турне. Предпочитам да не повече за поведението като рок звезда 😀

Вдъхновението за твоя уникален моден стил от музиката ли идва?

Уникален ли е модният ми стил? Предполагам, че Боуи и Принс са най-голямото ми вдъхновение за това.

Какви са музикалните ти цели за 2021 г.?

Искам да поставя групата ми Elyn под светлините на прожекторите.

Кой е най-съкровеният ти спомен с китара в ръка?

Хммм, имам толкова много. Вероятно онзи път, когато в университета свирих песен от групата Extreme и Чарли Грифитс от Haken каза, че няма на къде по-близо до свиренето на Нуно Бетенкорт. Китарна легенда да ме сравни с един от идолите ми – безценно.

Виж убесайта на Анди: andyvozzamusic.com
Последвай Анди в личните му социални канали тук: linktr.ee/andyvozzamusic
Последвай групата Elyn тук: linktr.ee/elynband
Още: siclickstudio.co.uk

„Запознайте се с първият ми вокал в Лондон – Никол ван Нийкерк! Тя е талантлив и много интелигентен човек, родом от Южна Африка. Наскоро Никол публикува страхотната си дебютна книга „Майката на огъня“ (която в момента чета) и исках да ви разкаже за романа и себеизразяването като цяло.“ – Нели

Никол ван Нийкерк е артист и автор от Южна Африка. Нейните занимания включват театър – любовта към който я отвежда да учи в Англия – музика и творческо писане. „Майката на огъня“ е дебютният роман на Никол, който показва увлечението и в историята чрез изследване на семейни отношения, половите роли, културната идентичност и значението на артистичния израз. Към момента Никол живее със съпруга си в Южната Франция.

Ти си артист, развит в множество посоки – музикант, актриса и писател. Как съчетаваш всички тези форми на изкуство?

Ех, благодаря. Опитвам се да ги смесвам органично, тъй като всичките са форми на себеизразяване, идващи от гърлото или устата. В „Майката на огъня“ музиката, писането и театърът играят важна роля в историята и в живота на главната героиня Луиза. Смятам за много важно да изразяваме себе си, но често пред това има пречки. Опитвам се да покажа и част от това в „Майката на огъня“.

Дебютният ти роман „Майката на огъня“ вече е публикуван и е достъпен в цял свят като електронна книга. Как реши, че историята на измислена незаконна дъщеря на Чарлз II е сюжетът, който искаш да проследиш в първата си книга?

Честно казано, не го „реших“. Обичам историята и по-специално периода на реставрация, така че просто започнах да пиша. Обичам да пиша за важни събития по неочакван начин. Избирането на нещо като пожара в Лондон означаваше, че мога да представя събитията по начин, който никой не би очаквал. (Е, може би някой би) Чарлз II има двадесет и осем незаконни деца, така че създаването на образа на Луиза не беше и нещо съвсем изненадващо.

Беше ли измислен целият сюжет, когато започна да пишеш книгата?

Абсолютно не. Това ще прозвучи странно, но понякога просто имам идея за герой, събитие или просто картина в главата си. Започвам да пиша и сякаш героите ме повеждат и историята се пише сама. Понякога е трудно и се чудя защо пиша това или онова, но изведнъж ми хрумва идея и продължавам. Понякога, докато пиша или препрочитам някоя глава, ми идват нови идеи въз основа на нещо, което се е случило в тази или предишна глава. Най-трудното при писането е да се не си позволяваш да съдиш написаното, още докато го пишеш.

Какво те вдъхнови за героите, които създаде – освен тези, които са истински исторически фигури. Измислените герои базирани ли са на реални хора?

Да, героят на Уил Картрайт комбинация от реални личности от периода. Алфонс и Луиза са плод на моето въображение. Няколко души ми споделиха, че в някои отношения с Луиза си приличаме. Осъзнах също и, че Алфонс много прилича на съпруга ми – имайки предвид, че създадох този образ преди да срещна съпруга си, така че това е съвсем случайно. Или може би съдба, в зависимост как гледате на нея. Също така двамата много си приличат и на външен вид. Наистина не знам как се получи така. Хаха

Как постигна впечатляващото ниво на автентичност в книгата – героите и сюжетът звучат толкова реални, че е трудно да се разбере кои части са измислица?

Благодаря! Това е много важно за мен, тъй като обичам да пиша по такъв начин, че хората да не могат да са сигурни дали събитието е реално или не. Някои от случките и персонажите, разбира се, са реални, но тъй като не съм била на място през 1666 г., всичко в книгата е предположение или изцяло измислена от мен ситуация. Не съм сигурна как го постигнах, но вложих наистина много време в проучвания. До толкова, че си мислех, че ако полицията проследява търсенията ми в интернет, може да си помислят, че съм подпалвач. Примери от търсенията ми включваха: „Колко време отнема на някого да умре от задушаване?“, „Дебелата дървесина изгаря ли изцяло?“, „Колко време отнема на една дървена къща да изгори напълно?“ и тн.

На какъв читател би допаднала най-много твоята книга – трябва ли човек да е запознат с епохата, в която се случват събитията, за да разбере историята?

Мисля, че идеалният читател би бил някой, който се интересува от история, но и не само – историята е интересна и сама по себе си. Разбира се, историческата част е важна, но всеки може да се наслади на героите, остроумието и емоционалните моменти.

Така че бих казала някой, който харесва малко по-необичайното. Избрах да публикувам книгата сама, защото повечето агенти и издателства ми казаха, че не могат да издадат книгата ми, защото няма да се хареса на масовия читател. А един дори директно ми каза, че кинагта е странна. Хаха, благодаря. Ще го приема като комплимент. Аз съм нищо, ако не предизвиквам. Досега няколко души, които прочетоха “Майката на огъня”, ми споделиха за изненадата си от това колко лесно разбираема е книгата и че всъщност са започнали да харесват историческия жанр! Това е изключително вдъхновяващо за мен.

Какъв съвет бих дала на начинаещ автор, който иска да се потопи в историческия жанр?

Уау, не съм сигурна дали имам достатъчно опит, за да давам съвети, но бих препоръчала – пишете, пишете, пишете. Не съдете написаното, още докато пишете. Не позволявайте и на негативните мнения на хората да всяват у вас съмнение в себе си. Все пак всичко е субективно. Има пазар за всичко, така че не се опитвайте да се вместите в определен жанр. Пишете и правилната публика ще си дойде. И още нещо важно – работете с добър редактор, на който напълно се доверявате. Препоръчвам Емили Сний – https://www.emilysnee.co.uk/.

Писането на музика и художествена литература са две напълно различни неща, но съществуват ли известни прилики помежду им?

Двете неща са различни, но и двете са създаване на истории. Музиката е просто по-кратка история от романа. И при двете има трудности и деликатности. Не предпочитам едното пред друго. И двете са много лични форми на изразяване. Чрез тях разкриваме частици от душите си и именно това прави изкуството толкова уязвима професия. Подкрепяйте артистите си, ние наистина се нуждаем от това. Казвайте ни, че харесвате изкуството ни, не сме го чували достатъчно.

Кои са най-големите ти вдъхновения по отношение на писането?

Знаех, че идва този голям въпрос! Винаги съм обичала Ан Райс. Тя пише фентъзи, но толкова автентично, че си мислиш „ама разбира се, че вампири и вещици съществуват!“ При историческите романи се възхищавам на Кейт Мос, Филипа Грегъри и Шарлот Бетс. Всички те са силни и много вдъхновяващи писателки. Първият писател, когото заобичах, е южноафриканска писателка, който пише на африкаанс – родния ми език. Тя се казва Франси Филипс. Дъщеря й е една от най-добрите ми приятелки, израснахме заедно в Претория. Все още обичам нейната проза и я чета често. Тя прочете една от моите истории, когато бях дете и въпреки че бях само на тринадесет, ми каза, че несъмнено имам талант. Каза ми също, че съм напълно луда, но това не предмет на разговора ни сега.

Планираш ли други романи – продължение на „Майката на огъня“ или може би съвсем друга история?

Да, разбира се. Винаги пиша нещо, дали ще бъде публикувано, е друга работа. В момента пиша книга за опита на семейството ми, живеещо в рамките на британската имиграционна система. Имахме много трудности и травмиращи преживявания и това отчасти ме вдъхнови да пиша за всички проблеми с идентичността в „Майката на огъня“. Не съм сигурна кога ще романът ще завърша романа. Може да напиша предистория към „Майката на огъня“ в даден момент или може би отделен роман ца някой от другите герой в книгата, но не съм почитател на продълженията, така че такова вероятно няма да има. Харесвам истории, които могат да се четат самостойно и не разчитат на това, човек вече да е запознат с историята.

Дебютният роман на Никол „Майката на огъня“ е тук: https://www.kobo.com/fr/en/ebook/mother-of-the-fire 

Още за нея:
Уебсайт – http://www.nicolevanniekerk.co.uk
Блог: https://nicolesvanniekerk.wordpress.com/ 
Facebook – https://www.facebook.com/NicoleVanNiekerkExpressor
Instagram – https://www.instagram.com/nvanniekerk/  
Twitter – https://twitter.com/NvanNiekerk 
Youtube – https://www.youtube.com/user/ohblondishone 

Снимка: Giuseppe Caggiano

„Знаете ли какво ме смути, когато се преместих за първи път в Лондон? Че всъщност не познавах никого! Но пък това беше и някак вълнуващо по онова време поради някаква причина! Но един от първите хора, които срещнах в курса си и с които отидох да се видим в пъб-а и да разгледам централен Лондон, беше Джузепе. Един от китаристите, на когото се възхищавах в курса си, и този, който можеше да свири както най-трудните неща от Металика, така и по-сложен джаз. А всички китаристи знаят, че това е страхотно умение! В края на нашите 4 години университет той беше преминал през много музикални проекти и беше написал страхотно EP! Което (тате, ако четеш това, моля прескочи тази част и отиди направо към интервюто) баща ми толкова много хареса, че му го дадох и му купих още няколко CD-та за рождения ден този месец 🙂 Стига толкова увъртания, ето някои от мислите и съветите на Джузепе за джаза и мисловния процес при музиката.“ – Нели

Какво те накара да избереш да се занимаваш именно с джаз музика?

Случи се съвсем естествено. Не си спомням деня, в който съм решил: „От сега нататък ще свиря само джаз“. Предполагам, че се заинтересувах от хармониите, мелодиите и ритмите, които се използват в този вид музика. А те са толкова много! Джазът има дълга история!

Как би описал джаз музиката на стартиращ музикант, който чува джаз за първи път?

„Свобода” е думата, която бих избрал. Джазът е свобода. Да, има правила (на хартия) за това как се озвучава акорд, каква скала работи с какъв акорд и т.н. Но в края на деня, като импровизатор, сам трябва да избереш какво и как да свириш.

Кое е най-основното умение за джаз китара, което би препоръчал на начинаещ да усвои?

Не мисля, че има такова. Да можеш да свириш джаз китара включва множество различни умения. Ако трябва все пак да избера едно, щях да започна с овладяване на хармонията от мелодичния минор (както акорди, така и гами – те са едно и също). Мелодичен минор е звук, който повечето хора свързват именно с джаз музиката. (Напр. не свирете G13, сложете повишена 11-та степен там! (хаха) – Не свирете лидийски, свирете увеличен лидийски, не свирете G-7, а Gmin maj7 и т.н.)

Кои са най-големите ти вдъхновения?

Не би било честно, ако не поставя Пат Матини на първо място в списъка си. Той е човекът, който наистина ме е разплаквал няколко пъти. Заради него се влюбих в джаза. Трябва да спомена и Джон Скофийлд, Стив Суалоу, Кийт Джарет, Чарли Хадън, Майкъл Брекър, Лайл Мейс, Бил Фрисел, Кърт Розенвинкел. Учих и с Джон Паричели, китарист от Лондон… Имам толкова много! Всички имат различни стилове, но обичам всеки от тях и много други.

Снимка: Ben Pembery

Как си поставяш цели, за да развиваш непрекъснато уменията си на китарата?

Трудно е. Трябва да си много аналитичен. Да си наясно с нещата, в които не си добър. Например, ако не можеш да свириш в 7, тогава свири именно в 7. Ако не можеш да изпълняваш Eb хармоничен мажор в прагчетата 1 до 4 – тогава се упражнявай върху това. Важното е – даже е от решаващо значение – да прекарваш време с инструмента си.

Как подхождаш към аранжирането на джаз песни?

Зависи от това, за какво аранжираш. Ако искаш да реаранжираш песен, мелодията не трябва да се пипа, в противен случай хората не могат да разпознаят песента! Какво остава? Хармония и ритми.

Мислиш ли за теорията, когато пишеш музика?

Не, никога. Емоциите и чувствата са най-важното. Бих свирил акорд До мажор в продължение на 45 минути, ако това означава нещо за мен.

Как се пише цял албум?

Композирането на нова музика никога не е лесно. Лесно да напишеш каквото и да било, но е предизвикателство да напишеш нещо, което е важно в живота ти. Композирането на музика ми е като домашно. Знам, че трябва да отделя 2 часа от деня си, за да го правя. Така че сядам и започвам да свиря акорди или мелодия… така се започва. Никога не подхождам чрез логика – записвам на Sibelius (програма за писане на партитури) и след това го нося със себе си на репетиция.

Снимка: Ben Pembery

Какви са съветите ти за импровизиране?

Не става въпрос само за възпроизвеждане на правилните ноти с правилния акорд, а за познаване на историята на музиката, както и на различните стилове музика. Начинът, по който подхождаш към Giant Steps, може да е съвсем различен от свиренето на мелодия от… Yellojackets! Важно е да имаш речника да импровизираш в различни стилове, така че да знаеш как да свириш в различен контекст и след това да направиш този речник свой собствен.

Какво е нещо, с което би искал да експериментираш в музиката?

Просто обичам да свиря. Обичам да го правя с различни ансамбли. Някои дни ми се иска да свиря в дует с контрабас, други дни ми е приятно да свиря в трио с барабанист или в квинтет с пиано и валдхорна. Наистина зависи. Всъщност не експериментирам много. Харесва ми чистия звук от китара. Това ми е достатъчно за момента.

Към момента Джузепе пише нова музика и мисли да запише албум с квартет и пиано. Той също така преподава и уроци, можете да се свържете с него на info@giuseppepucciarelli.com.

Чуйте предишните му три албума: 

2017 – Shall We Say It Is Worth [ https://ampl.ink/N9LJR  ] 
2019 – Feel Free To Feel Free – [ www.ampl.ink/VDyBe ]
2020 – Tunes We Like [ www.ampl.ink/aKmDp

Можете да закупите дисковете тук – https://giuseppepucciarelli.bandcamp.com/  или като пишете на info@giuseppepucciarelli.com.

Намерете го още на:

Уебсайт: https://www.giuseppepucciarelli.com/
Instagram: htps://www.instagram.com/pucciarellistraightahead/
Facebook: https://www.facebook.com/PucciarelliMusic/ 

„Оооо! Каква страхотна синя китара! Това PRS ли е? “ – си помислих, когато за пръв път видях Клер на сцената на джем сешън в университета ми в Лондон. Изглеждаше едновременно уверена, както и вглъбена в собствения си музикален свят на сцената и това ми хареса! Въпреки че не бяхме в същия випуск в университета, имах възможността да я опозная добре през годините и е много приятен събеседник. Знам, че е заета с много групи – оригинални, кавър групи, концерти и турнета… и какво ли още не?! По време на един наш неотдавнашен разговор ми каза, че се е съсредоточила върху записването с новия си усилвател и работи върху ново звучене, но също така пуска и нови видеоклипове в YouTube. Такъв многостранен китарист определено има полезна информация, която да сподели с вас 🙂 “ – Нели

Какво те накара да станеш рок музикант?

Музиката е даденост в живота ми – винаги съм обичала да имам музика около себе си. Родителите ми също са музиканти – баща ми свири на китара, а майка ми е пианистка, така че постоянно бях заобиколена от музика у дома. Когато бях на 8 или 9 години, открих електрическата китара и се влюбих също и в музиката, която върви заедно с нея – която е предимно рок и блус. Всъщност си спомням точния момент, в който реших, че искам да бъда конкретно рок музикант – учех в ICMP Лондон и всяка седмица трябваше да изпълняваме песен заедно с останалите студенти. Свирихме песен на групата Extreme, защото тази седмица жанрът бе рок музика. Това беше първият път, когато изпълних тежка рок песен на сцена с други музиканти и усещането, което получих този ден… Пристрастих се към него! Това беше моментът, в който реших, че именно това искам да правя.

Какво би посъветвала за постигането на страхотен рок звук?

Намирам за важно да имаш оборудване, което е чувствително към това, което изпълняваш – което означава да притежаваш модерни усилватели, не непременно всички, но някои от тях. Когато свириш на тях, като изпълнител често не можеш наистина да чуеш какво се случва. Звукът е силно компресиран и за това усилвателят не реагира много добре на различната динамика. Така че аз използвам (особено при китарата) усилватели, които са много ударни и чувствителни, което означава, че можеш лесно да контролираш количеството дисторшън (distortion) само от начина, по който свириш. Без значение колко силно свирите, някои модерни усилватели не реагират достатъчно на динамиката на китариста. Преди използвах усилвател на Marshall, но сега използвам Invaders Amplification и усилвателят, който имам сега, е идеален за рок – много ударен и чувствителен.

Как създаваш своя собствен уникален звук?

Това, което според мен създава уникалното звучене, е не да се опитваш да разработиш нещо, което никога досега не е правено досега. Ключът всъщност е в това просто да направиш разбор на своите влияния – китаристи, групи и всеки аспект на китарата, който харесваш, като техника или каквото и да било – и просто да вземеш това и да го приложиш към изпълнението си. Ако черпиш вдъхновение само от един китарист или един музикален стил – накрая ще звучиш като копие на някой друг. За да намериш своя собствен звук, имаш нужда от различни влияния. Вземи най-доброто от всеки музикант, който харесваш, и в крайна сметка тази комбинация ще звучи като теб. Така че дори първоначално да копираш аспекти от други музиканти, тайната е просто да копираш не само няколко души, а много хора, и да не вземаш всичко от тях – а само това, което предпочиташ. Отнема време, но коктейл от влияния е начинът за постигане на свое собствено уникално звучене.

Какви са твоите съвети за запис на изпълнение на китара?

Радвам се, че питате, защото наскоро надграждах своите умения в записването. Откакто работя с новия си усилвател – най-добрият, който съм притежавала, се опитвам да постигна да звучи толкова добре, колкото на живо, и на запис. Чудесен съвет, който имам за всеки, който записва или се опитва да запише лампов усилвател вкъщи, е да си вземе лоуд бокс (load box), вместо да  използва традиционния начин за запис на усилвател, чрез микрофон пред кубето. Към момента използвам програма, която симулира кубе, така че записвам ламповия си усилвател и той отива направо в лоуд бокса и след това в компютъра. Така кубето и звука на микрофона се симулират директно в моя компютър. Това е страхотно, защото можете да се записвате без звук. Чудесно е, защото когато искате да запишете лампов усилвател, обикновено трябва да го усилите бая, защото в противен случай усилвателят ви не дава 100%. Което е приемливо в студио, но у дома не винаги е възможно. Получих този съвет от приятел, който работи в студио. Всъщност имам видео с демонстрация на звука, който успях да получа по този начин – можете да го видите тук.

Каква техника би препоръчала на начинаещи рок музиканти?

Първо, не се опитвайте да копирате никой друг. Ако видите друг музикант, използващ определена техника, не се чувствайте задължени и вие да я ползвате. Да се ​​научиш да свириш на китара е безкраен процес – има толкова много техники. Според мен трябва да работите само върху нещата, които искате да ползвате в  своето свирене или писане на песни или харесвате от артистична гледна точка. Например, ако искате да бъдете страхотен блус китарист, вероятно не е нужно да работите твърде много върху последователното (алтърнет) свирене и да свирите много бързо. Днес особено е много трудно, защото виждаме какво правят всички останали в социалните мрежи и е много лесно да си помислим, че ако определен човек успява, като свири по определен начин, то ние също трябва да направим същото. Мисленето по този начин е загуба на време – трябва да прекарвате времето си в работа върху това, което наистина искате да свирите. Ако преследвате успеха, като правите това, което работи за други хора, в крайна сметка няма да бъдете себе си, което не върши работа в дългосрочен план. А това е дългосрочно занимание.

Каква е формулата ти за страхотно соло?

Това, което се опитвам да правя, когато пиша соло, е да направя соло секцията като песен в песента. Харесва ми, когато солата имат структура като песен. Ако пиша соло върху чуждо парче или вече написан backing track – винаги следя динамиката на парчето, с което работя. Когато създавате напрежение – а има много начини да създадете напрежение за соло – един вариант е да добавите скорост. Така че аз свиря по-бързо, когато искам да създам напрежение. В случай, че пиша backing track или е моя песен, пиша хармонията зад солото вече с мисълта за соло. Наличието на соло също е чудесен начин да подготвите слушателя за преход. Така че създаването на соло зависи от това къде е отправната точка и колко креативност можеш да си позволиш, в зависимост от това за кого пишеш. Страхотно соло според мен е такова соло, което допринася към песента и предава емоцията, която искаш. Все пак сърцето на музиката, китарата и писането на сола е да знаеш каква техника или звук да използваш, за да предизвикаш определена емоция у слушателя.

Как подхождаш към сътрудничеството с други музиканти?

Сътрудничеството, особено онлайн, е нещо, което много обичам да правя. Харесва ми фактът, че сега е толкова лесно да работиш с хора от цял свят и го правя често тази година, тъй като музикалната индустрия на живо сега си почива. Дано не за дълго. Тази година записах неща за хора в Израел, Швейцария, Лондон, Америка и т.н. и е страхотно. Относно моя подход – добре е да сте наясно от самото начало какво очаквате един от друг. Харесва ми, когато всеки може да добави своя творчески поглед, но в зависимост от проекта това варира. Вярвам, че създаването на музика с други музиканти е най-същественото нещо, дори ако сте соло изпълнител, защото все пак ще работите с инструменталисти, продуценти и други. Сътрудничеството също е обогатяващо преживяване, от което можеш да научиш много, така че го правя възможно най-често.

Какво е нещо, с което би искала да експериментираш в музиката?

Нещо, с което винаги съм искала да експериментирам и 2020 ми даде шанс, е да опитам да пиша и за други инструменти. До преди няколко месеца пишех почти единствено за китара, тъй като все пак съм китарист, но винаги съм искал да пиша и за барабани, бас и клавиши. Наскоро си взех и бас, за да мога да пиша на китарата, и съм щастлива, че имам времето да го правя. Невероятно полезно е, ако знаеш нещо повече и за барабаните или други инструменти, за да можеш да общуваш с музикантите и да знаеш точно какво да поискаш. Така че бих препоръчала да научите и още инструменти, за улеснение на общуването с други музиканти. В момента искам да мога сама да създам цялостна инструментална песен.

Към момента Клер е в процес на записване на видеоклипове за нейния YouTube канал, така че можете да очаквате много нови неща там. Тя все още работи с групите, с които е работила преди пандемията, а също така има и специален проект с мистериозна група – през следващите няколко месеца тя ще го разкрие! В момента Клер се мести в друг музикален град в Европа и можете да направите предположение кой е той и да я последвате в социалните мрежи, за да видите дали сте били прави:

YouTube: www.youtube.com/c/clairegenoud
Instagramwww.instagram.com/clairegenoud/
Websitewww.clairegenoud.com

„Как мога да започна да преподавам, така че когато завърша, вече да имам набрана инерция?“ – беше въпросът, който се въртеше в ума ми през последната ми година в университета. Е, Алекс Брус беше първият човек, който ми помогна по пътя ми към това да стана успешен учител по китара. Бях част от неговата компания Bruce Music, която по това време осигуряваше уроци по китара и пиано за ученици от всички възрасти и способности в Лондон. Така бързо се събрах с първите си ученици чрез него. Разбрах, че откакто напуснах Лондон, още хора са се присъединили към екипа му, който вече обхваща 12 инструмента и 5 британски града! И с неговия дух да бъде винаги ангажиран, достъпен, приятелски настроен и забавен, помислих, че ще има полезни съвети, които да сподели тук.“ – Нели

Как би описал пътя си на музикант досега – от къде тръгна и къде си сега?

Започнах да свиря на китара, когато бях на 14. Това бързо премина далеч отвъд просто хоби и се превърна в нещото, което искам да правя с живота си. Бил съм в различни групи, писал съм песни, учил съм и т.н. И наистина се наслаждавах на всичко това. Но нещото, което ми донесе най-голям успех, е управлението на компанията.

Какво те накара да създадеш своята агенция, в която свързваш преподаватели по китара и ученици?

Винаги държа да подчертая, че Bruce Music не е една от онези безлики, гигантски агенции, към които може да се присъедини всеки желаещ преподавател. Срещам се лично с учителите, имам определени стандарти и винаги държа на личното обслужване. Създадох агенцията през 2013 г. – исках преподавателска работа да допълва доходите ми докато уча. Въпреки че няколко компании ме поеха и ми дадоха преподавателска работа, ми стана ясно, че ще трябва да създам собствена компания, за да имам повече контрол над привличането на по-голям брой ученици. Работих особено усилено в началото, създавайки компанията, и донякъде може да се каже, че пренебрегвах университетските си задължения. Положителният аспект на това обаче беше, че когато завършиш, вече имах сигурен доход.

Как комбинираш ученик с правилния учител и обратно?

Голяма част от това се свежда до местоположението, тъй като учителят трябва да бъде местен, за да може лесно да стига до дома на ученика. Тъй като екипът се разраства, обикновено имаме няколко такива учители на разположение, а не само един. Така се стига до въпроса кой учител може да предложи на ученика желания график. Също така вземам предвид и стила – дали ученикът обича джаз, метъл, или класическа китара и дали това прави по-подходящ конкретен учител? И също – стиловете на обучение. Често родителите ни уведомяват за учителите и преподавателските подходи, на които техните деца досега са реагирали добре. Това допълнително ни дава възможност да ги свържем с най-подходящия учител.

Какъв съвет би дал на ученик, който иска сам да намери най-подходящия учител?

Опитайте се да говорите с потенциалния бъдещ преподаватели по телефона, тъй като така ще получите добра представа дали си пасвате. Най-просто казано – харесвате ли го? Разбирате ли се с него или нея? Всеки ученик има свои собствени притеснения – за някои това е местоположението, цената, графикът или квалификацията на учителя. Моят съвет би бил да се търси баланс между всички тези неща. Ако някой от тези аспекти ви създава неудобство, вероятно не е правилният човек.

Чрез своята агенция имаш представа за това как много учители по музика се справят със ситуацията в света в момента. Как беше преминаването към само онлайн уроците за теб и учителите в твоята агенция?

Нещата вървят много добре в това отношение. Винаги работя усилено, за да дам на всеки ученик или родител индивидуализиран комуникация, администратор и обслужване, и мисля, че този подход помогна на учениците да останат с нас и да опитат онлайн уроци. По-голямата част от заслугата трябва да отдам на екипа, тъй като много от тях наистина поеха инициатива в набавянето на нов софтуер, усърдно адаптиране и планиране на уроците и проявиха огромен ентусиазъм в трудните моменти. Фактът, че толкова много ученици останаха неотлъчно с тях, е свидетелство за страхотните взаимоотношения, което вече бяха изградили и колко добри са учителите.

Ефективни ли са онлайн уроците за вашите учители и ученици?

Като цяло, да. Разбира се, за онлайн уроците е необходима специална подготовка, но с усърдието на учителите и упоритата работа на учениците, повечето се наслаждават на продължаването на своите уроци. За мнозина те представляваха рутина и структура, креативен начин за прекарване на време и през карантината и дори, честно казано, просто нещо приятно за правене! Желанието на учителите и учениците да се адаптират към технологиите е от решаващо значение. Тези, които намират онлайн уроците си за толкова приятни, колкото и присъствените такива (а често също за по-удобни – понеже не е нужно да пътуват до учителя… или да подреждат преди учителят да ги посети!) не са малко.

Какви други промени трябваше да приложите?

Най-голяма беше корекцията при подхода. Защото, например, когато учител и ученик/родител са съгласни как/кога/дали да преминат към онлайн уроци, или да се върнат към присъствените, то тогава всичко е чудесно. Но в случаите, когато някой от тях не вижда нещата по същия начин, е необходим внимателен подход. Разбира се, никой не трябва да бъде притискан да работи по начин, който да го кара да се чувства неудобно. Но от друга страна, обслужването на клиентите и предоставянето на учениците на това, което искат, е в основата на бизнеса. Балансирането е много важно! Септември беше добър в този смисъл, тъй като за мнозина това беше важен етап – тъй като много хора планираха да се върнат към нормалните уроци.

Кой е най-голямото ти музикално вдъхновение и влияние?

Прекарвам толкова много време в мислене, обвързано с китарата, че обичам да слушам неща без никакви китари в тях. Любимата ми група е Mammal Hands – нещо като модерно джаз трио от Норич, Великобритания. Но най-голямото ми влияние е соловата работа на Джон Фрушианте. Между 2001 и 2009 г. той издаде 10 албума, всеки от които винаги ще обичам повече от всичко останало.

Кое е любимата ти дейност с китара в ръка?

Подобно на много китаристи, и аз обичам да импровизирам соло над поддържащи песни! Но също обичам да свиря self-accompanying, chord melody, в полу-импровизиран стил, тъй като това е като тест за уменията, способностите и креативността, който е наистина предизвикателен, но успешен при наличието на концентрация. И точно това го прави увлекателно и забавно.

Разрастването на бизнеса дава възможност на Алекс да се впусне и други творчески пътища и той вече постига известен успех като писател на комедия и драма. Към момента е в разговори с различни телевизии и радиостанции.

Можете да се свържете с Алекс на: alex@brucemusic.co.uk
Вижте и убесайта на Bruce Music:
https://brucemusic.co.uk/