Ако искаш да развиеш уменията си на китарата отвъд дрънкането на акомпаниращи акорди, то пръстовото свирене е чудесен начин да внесеш разнообразие в изпълненията си. Тази техника е подходяща както при акустичната китара, така и при електрическата. Със звученето си, наподобяващо пиано (тъй като изпълняваш едновременно и басовите и мелодичните части), е идеална за моментите, когато свириш без други музиканти.

Какво представлява

Под „пръстово свирене на китара“ се разбира техниката, при която удряш струните директно с върховете на пръстите си, с нокти или със специални перца, които се прикрепват за пръстите. Другата стандартна техника за удряне на струните е с перце- удряне на отделните ноти или удряне на всички струни в акорди с перце.

Разлика между дрънкането и пръстовото свирене

Основната разлика между дрънкането и пръстовото свирене е, че първото е много проста китарна техника, при която всички струни се удрят с пръст или перце в посока нагоре и/или надолу. Това е идеално за начинаещите китаристи, които искат да свирят прости акорди и песни.

При пръстовото свирене на китара струните се удрят с върховете на пръстите на доминиращата ръка (или дясната ръка за повечето китаристи), което в началото е много по-предизвикателно от дрънкането, тъй като трябва да се развие независимостта на пръстите и на двете ръце.

Още характеристики

Основната цел при пръстовото свирене е да се оркестрира музиката – или да се обединят басовите линии, мелодичните линии и акордите в едно. Всичко за класическата китара би следвало да се изпълнява чрез пръстово свирене на найлонови струни, но през последните няколко десетилетия много майстори на китарата приспособяват пръстовото свирене и към стоманените струни и дори при електрическата китара. Все още тази техника се използва най-често при фолк музиката и класическата китара, но може да се адаптира за всеки стил.

По същество пръстовото свирене включва бързо свирене, движение по грифа и използване на всички струни. Ако развиеш уменията си в този стил, то други стилове като например блуграса, ще ти станат много по-лесни. Но всеки, който реши да научи тази техника, трябва да е подготвен да прекара немалко изтощителни часове в подобряване на независимостта на пръстите си.

Ако си свикнал да дрънкаш, вероятно ще ти е доста трудно в началото, така че преди да започнеш да упражняваш пръстовото свирене, имай предвид следното – дори най-предизвикателния аранжимент за пръстово свирене, в който и да било музикален стил, се състои от три основни движения. Палецът може да удари струна, останалите пръсти могат да ударят струна или палецът и друг пръст могат да ударят струни едновременно (движение, наречено „щипване“/ „pinch“). Това е! След като научиш тези основни движения, с практиката и времето става все по-лесно да изпълняваш сложни парчета, а свиренето ти ще е много по-богато.

Ето едно парче, което не е най-лесното, но не е и твърде трудно като за първи опит с тази техника: Falling Slowly от Glen Hansard и Marketa Irglova.

А ако искаш да започнеш по класическия начин – разгледай „Giuliani Studies“. Това са технически упражнения за пръстовото свирене, които съществуват от толкова дълго, че вече са достъпни безплатно! Съдържат акорди и техники, използвани и до днес.

За още информация, съвети и трикове те каним да се присъединиш към Китарното семейство на Нели и да се абонираш за нейния канал в YouTube! А ако вече ти се иска да се впуснеш в света на китарата (или укулелето), можеш да се запишеш за урок ТУК – първият е с отстъпка от 50%!

Пътя на всеки китарист започва с решение с какъв тип китара иска да подхване и това не е лесен избор. Разбира се, можеш да започнеш с който и да било вид китара и след като научиш основите да решиш коя най-много ти допада. Винаги е добре обаче да знаеш предварително с какво си имаш работа. Вече покрихме повечето видове акустична и електрическа китара, така че сега е време да разгледаме и класическата.

Повечето китаристи започват с акустична или класическа китара, тъй като те са по-щадящи за пръстите и не е необходима допълнителна техника като усилвател, за да се чува звука. Често пъти те са и по-евтини от електрическите китари.

За някои начинаещи китаристи (както и напреднали) е трудно да направят разликата между акустична и класическа китара. 

Класическа китара

Акустична китара

Eто основните разлики между двете:

1. Гриф

Грифът на класическата китара е много по-широк от този на акустичната. Често класическите китари също нямат маркери за прагчетата по грифа.

2. Форма на тялото

Акустичните китари често имат дредноут форма, която е значително по-голяма от тази на класическата китара. При класическите китари изрязването, което дава достъп до по-високите прагчета, се среща рядко.

3. Магаренце

При стандартна класическа китара струните са завързани на възел около магаренцето, за да се закрепят на място. За разлика от тях, магаренцето на акустичната китара има клинчета, които държат струните на място.

4. Струни

И двата вида гореспоменати китари всъщност са акустични, просто едната има найлонови струни (класическата), а другата стоманени (акустичната), поради което съвременните акустични китари често се наричат и „акустични с метални струни“. Найлоновите струни на класическа китара са много по-дебели и по-меки от стоманените. Някои китари с найлонови струни също не се смятат за “класически”, но изпадането в такива детайли е напълно различна тема. Кажи, ако би искал/а да прочетеш статия на тази тема.

5. Ключове

Механиката на настройване на класическа китара е доста различна от тази при акустичната китара. Обикновено при класическа китара ключовете са пластмасови и метални, докато при акустична  – са изцяло метални.

6. Цена

Класическите китари често са малко по-евтини от акустичните, което е и причината много начинаещи китаристи да започват първо именно с класическа китара.

Най-добрият вариант, когато си избираш китара, е да пробваш колкото се може повече опции и да разбереш коя е най-подходяща за теб и музиката, която обичаш. Отдели си време за по-продължителен престой в близкия музикален магазин или помоли своите приятели-китаристи да изсвириш по един акорд на техните китари. И не се безпокой – наистина съществуват хиляди китари, но ще успееш да почувстваш кои от тях са подходящи за теб.

Ако искаш да прочетеш наистина задълбочен анализ на класическите китари, виж тук.

Изпуснахме ли нещо важно? Винаги можеш да ни допълниш и зададеш въпрос, ако нещо е останало неясно – в коментарите долу или в групата на нашето Китарно семейство. Стани част от него ТУК и сподели на каква китара свириш!

„Запознайте се с човека, който много хора смятаха за мой брат, докато следвахме заедно в университета, както се представи на мен за пръв път – The Count (Графа)! По-късно научих, че той си има и нормално човешко име – Джоузеф 😀 Талантлив китарист с уникален стил, създал страхотни рок и метъл шред инструментали, а наскоро пусна и акустична песен. Мултиинструменталист, учител, композитор… прочетете повече за неговото музикално пътешествие по-долу.“ – Нели

Как започна твоят музикален път?

Започнах да свиря, когато бях на 15. Вдъхнових се от китариста John 5 от групите на Мерилин Менсън и Роб Зомби, но всъщност неговата солова работа беше истинското ми вдъхновение. Той владее китарата до съвършенство и може да свири в много широка гама от стилове. Не възнамерявах да направя това своя кариера, но моментално се пристрастих! Имах късмета да попадна на чудесни преподаватели, които ме вдъхновиха да работя здраво.

Каква е историята зад сценичното ти име The Count (Графа)?

Иска ми се да имах по-интересна история! Алис Купър и Мерилин Менсън имаха голямо влияние върху мен, така че си помислих, че ако ще бъда музикант, то трябва да имам сценично име! Гледах филма „Дракула“ и си помислих: „Графът, това ще свърши работа!“ Ще ми се да можех да кажа, че съм истински граф, живеещ в замък в Трансилвания, но за съжаление не съм!

Вдъхновението за твоя уникален стил от музиката ли идва?

Донякъде да. Силно театралните изпълнители, които вече споменах, със сигурност вдъхновиха това и у мен. Стилът на Джими Хендрикс също ме вдъхновява, дори притежавам реплика на емблематичното му военно яке. Мисля, че това да си музикант, ти позволява да се обличаш малко по необичайно!

През годините си придобил множество квалификации по китара. Какъв съвет би дал на начинаещ китарист, който се чуди дали да избере музиката за формално образование?

Труден въпрос. Радвам се, че придобих всички тези квалификации, тъй като ме накараха да науча неща, които иначе нямаше. А и също някои от учителите ми бяха изключително вдъхновяващи. Но не всички музикални курсове са еднакви, някои включват повече писане на есета и теория на музикалния бизнес – което е супер, ако те интересува – но няма да ти помогне да подобриш уменията си на инструмента. Важно е да разгледаш внимателно учебната програма, преди да се посветиш на който и да било курс.

Освен китара, свириш и на ситар, пиано и мандолина. Ученето на втори инструмент по-лесно ли е от първото или е объркващо?

Със сигурност е много по-лесно! Особено при струнните инструменти. Мандолината например изисква същата техника като китарата, само в по-малък мащаб. При пианото, макар че има много малко общо с китарата, все пак имах предимство вече да съм развил сръчността на пръстите си и да мога да чета музика. Но трябва да отбележа, че не отделям еднакво време на всички инструменти. Китарата и пианото винаги получават повече внимание от останалите.

Планираш ли да научиш и други инструменти?

Запасих се с банджо за занимание по време на пандемията и ми е много интересно! Към момента не планирам да уча други инструменти, все пак часовете в един ден са ограничени! Винаги ми  е интересно да пробвам различни инструменти, научавам много неща, които след това мога да приложа и на китарата. Това е чудесен начин да се откъснеш от познатото.

Досега си продуцирал един албум – More is More, и едно EP – Aqua Hands. Как протича процесът ти на писане?

Много бавно! Често минават няколко месеца от първоначалната идея за песен до завършването ѝ. Голяма част от материала за Aqua Hands всъщност е написан далеч от китарата. Вдъхнових се за голяма част от солата от класическа пиано музика от композитори като Лист и Шопен. Имам огромна колекция от ноти и често вземах част от нещо, което те са написали, и го преработвах, за да пасне на песента. След като се получеше звучене, което ми харесва, преминавах към това да измисля как да го свиря на китара. В повечето случаи беше много трудно, тъй като мотивите изобщо не отговарят на настройката на китарата. Понякога няколко секунди музика ми отнемаха седмици. Въпреки че беше труден и често пъти разочароващ процес, чрез него ми дойдоха идеи, до които трудно щях да достигна, ако пишех само с китара в ръка. Много е лесно да се заприщиш само във вече познатото.

Какво се промени в стила и творческия ти процес между двата проекта?

Между двата проекта има интервал от 5 години, така че много неща! More is More е първият ми опит за писане на музика, така че все още изпробвах много неща. Записах всичко с моя приятел и бивш учител по китара Сам Маккюън в домашното му студио Skull Sound Studios. Той миксира и мастерира целия албум. Научих много, докато го записвах. Някои от песните не са нещо, което бих написал днес, но това е нормално. Албумът ми помогна да разбера какво работи и като цяло беше страхотно преживяване.

При Aqua Hands вече имах собствена техника и пространство за запис, така че всичко беше записано в дома ми. След това моят приятел A-Siege пое продукцията, добавихме много оркестрация и се забавлявахме, виждайки колко екстра можем да направим песните! Някои от тях излязоха съвсем различни от първоначалната идея. Песента Riptide трябваше да бъде рок песен, но в крайна сметка придоби много synth звук в стила на Van Halen! И така стана любимото ми парче в ЕР-то. Понякога е хубаво да дадеш воля на различни идеи – може да доведе до неочаквани страхотни резултати!

Телевизионната легенда Бил Оди участва в песента Stringkiller от първия ти албум. Как се стигна до това?

Бил е добър приятел на баща ми, срещал съм го няколко пъти. Знам, че е голям почитател на класическата рок музика и си помислих, че би било супер да внеса комедийна нотка в песента! Той се включи с удоволствие, което беше страхотно, тъй като превърна песента в нещо уникално и добави малко необходим хумор. Неговата част всъщност беше записана от баща ми в коридор по време на благотворително събитие!

Има ли нещо, с което би искал да експериментираш в музиката, но все още не си имал възможността?

Бих искал да науча повече за оркестрацията и може би да опитам да пиша музика за инструменти, различни от китарата. Направих първите си стъпки в това с парчето Lotus от Aqua Hands, което е написано за ситар. В следващото ми ЕР ще има и две самостоятелни пиеси на пиано.

Поради пандемията The Count към момента работи основно по няколко собствени проекта. Песента Roswell’s Night Out с Dannyjoe Carter от Лас Вегас – която включва много високоскоростно шредене – е вече факт.

Също така той е готов и със следващото си EP, което включва две парчета за китара и две за пиано, които показват нова страна от неговата работа. Междувременно излезе и още едно негово EP с групата The Jupiter Gallery. Последвайте го в социалните мрежи и чуйте повече!

Последвай го в социалните мрежи:
Spotify, iTunes – linktr.ee/thecountguitarist 
Youtube – youtube.com/channel/UCmTGui7BwhA1dEIz4hhha3A 
Instagram – instagram.com/the_countguitar
Website – countjosephbarnes.com

След като си тук, то вероятно мисълта да се научиш да свириш на китара е изскачала в ума ти неведнъж. Не сме тук, за да те убедим да го направиш – просто ще споделим някои факти, които неизбежно ще го направят. Виж ги и прецени дали дали всички те (и всъщност много други), са достатъчна причина да хванеш китарата!

1. Упражнява мозъка

Концентрацията и добрата памет са необходими във всички сфери на живота, така че тяхното постоянно развиване е много важно. Свиренето на китара е изключително приятен начин за подобряването им – да, някои хора също обичат да решават математически уравнения, но дали наистина? Докато се фокусираш върху различни китарни упражнения или песни, ще откриеш, че способностите ти да се фокусираш върху други задачи извън свиренето на музика, също са се подобрили значително.

2. Подобрява фините двигателни умения

Ако някога си опитвал/а да използваш пръчици за хранене, то знаеш колко е трудно да координираш пръстите си. Да се научиш да свириш на китара е нещо подобно, но около хиляда пъти по-трудно. Точно както при спорта, свиренето на китара значително подобрява координацията между очите и ръцете, тъй като изисква много специфични движения. А тези подобрени благодарение на свиренето двигателни умения помагат и при куп други дейности като плетене, бойни изкуства и спорт.

3. Развива креативността 

Независимо дали пишеш музика или преработваш песен за кавър, китарата ще те превърне в творец. След като си мислиш да започнеш да учиш именно китара, то тя сигурно те вдъхновява по някакъв начин – точно това вдъхновение ще развинти въображението ти и кой знае, може дори да изненадаш себе си.

4. Емоционално освобождаващо е

Може би най-приятният аспект на свиренето на китара е щастието, което идва когато се изразяваш чрез музиката. Свободата и забавлението при създаването на музика, са свързани и с много ползи за здравето – свиренето на китара може да понижи кръвното налягане и да намали сърдечната честота, стреса и тревожността.

5. Повишава самочувтвието

Умението да свириш на китара може да има огромен положителен ефект върху увереността на всеки. Докато развиваш способностите си, най-вероятно ще се появят не един и два повода да свириш пред член на семейството, приятел, други музиканти и дори публика. Свиренето пред други хора, колкото и страшно да е в началото, ще изгради увереността ти да се изразяваш публично и да споделяш творчеството си.

6. Изгражда силни връзки

Възможно е да прекараш цялото си музикално пътешествие докато свириш сам в спалнята си, но най-ценните музикални преживявания се случват по време на изпълнения с други музиканти. Търсенето на хора, с които да свириш, може да те запознае с много страхотни хора, с които имаш общи интереси. Споделеният опит при съвместното свирене също може да премахне много психологически бариери и често води до близки и дълготрайни връзки.

7. Ново усещане за музика

След като разбереш как работи музиката и се опиташ да я създадеш сам/а, нищо никога няма да бъде същото… Да слушаш, виждаш и разсъждаваш как нотите се вплитат в любимите ти мелодии, изпълнени от талантливи музиканти – ще се изненадаш колко повече ще се наслаждаваш на музиката.

‘Научаването на инструмент, който и да е инструмент, ще повиши възможността ти да оцениш музиката на по-дълбоко ниво на разбиране както и (аз вярвам) емоционална привързаност. Това е защото можеш да установиш по-добра връзка към музиката и артиста, който я изпълнява.’ – Филип Куинтас

8. Факторът “да си готин”

Нека бъдем честни за момент. Свиренето на китара просто е готино. Китарист, който обича да свири и го прави добре, просто излъчва увереност. А това изглежда страхотно по всяко време и на всяко място. Разбира се, изучаването на инструмент само за да изглеждаш готино не е най-добрата причина да хванеш китарата, но е абсолютен факт, че усещането да изпълняваш свое творение пред екзалтирана публика е неповторимо.

Ако имаш нужда от още причини, разгледай и тези статии тук, тук и тук. Когато си готов/а да започнеш своето китарно пътешествие – присъедини се към Китарното семейство на Нели и се абонирайте за нейния канал в YouTube! Можеш и да се запишеш на урок ТУК – първият е с 50% отстъпка!

Много начинаещи китаристи, а дори и някои по-напреднали, имат лошия навик да свирят на струните, използвайки само удари надолу. Ако вече е минало известно време, откакто свириш на китара, то със сигурност знаеш какво е последователното свирене – комбинация от удари надолу и нагоре по струните. Последователното свирене е важна техника за всички китаристи, независимо от жанра – така че колкото по-скоро го овладееш, толкова по-добре.

Теорията на последователното свирене е много проста: когато изпълняваш единични ноти, винаги трябва да удряш струните надолу, след което нагоре, отново надолу, нагоре, надолу и т.н. като имаш наум най-бързият ритъм.

Този вид удряне на струните позволява да оптимизираш движението на ръката, с която удряш струните, и да достигнеш скорост, невъзможна за постигане с удари само надолу. Има логика, нали? Все пак оползотворяваш и удара надолу, и удара нагоре, което ти дава два пъти по-бърз ритъм. Не всички китаристи имат за цел да свирят бързо, но при по-голямата част в един момент скоростта ще е необходима.

Основите на последователното свирене

В него няма нищо сложно. За да използваш тази техника, е нужно просто да удряш струните първо надолу и после нагоре, последователно. Това е! Като за начало обаче, трябва да започнеш с правилен захват на перцето – това е от съществено значение, ако искаш да се възползваш от всички предимства на последователното свирене. Гледай видеоклипа на Нели по-долу, за да провериш дали вече държиш перцето по най-добрия начин.

След като се увериш, че държиш перцето правилно, опитай да го поставиш под лек ъгъл спрямо струните, вместо да го държиш съвсем успоредно. По този начин, перцето ще срещне по-малко съпротивление от струната. Това се получава, защото извитият ръб на перцето ще се плъзне по-лесно по струната.

След като намериш ъгъл, с който се чувстваш комфортно, е време да се концентрираш върху движението на ръката, с която удряш струните. При последователното свирене трябва да използваш малки движения. Нещо важно, на което трябва да обърнеш внимание, е откъде идва движението при удар на струна – и това са именно пръстите, а не китката, когато свириш бързи неща. Китката е бавна, тъй като изисква по-голямо движение да поместиш цялата си ръка, отколкото просто да свиеш ставите на пръстите си. Може да използваш движение от китката за нормални скорости. Важното е да НЕ използваш движение от лакътя. Не само заради технически причини, но и защото свиренето от лакътя може да доведе до наранявания.

За какво да внимаваш, когато свириш последователно

Не забравяй, че трябва да сменяш посоката след всяка ударена нота. Първият удар трябва да бъде надолу, вторият нагоре и отначало. Така че, когато се упражняваш, трябва да започнеш с удар надолу и да продължиш с такъв нагоре. Целта ти трябва да е да стигнеш до момента, в който можеш да изпълняваш всички упражнения равномерно и последователно. Не трябва да има излишни паузи между нотите.

Ако имаш склонността да се връщаш към старите навици, просто си дай време да обмисляш движенията и да се упражняваш бавно. Можете да свириш упражненията с каквото и да било темпо, стига ритъмът да е постоянен.

Когато се чудиш какво да свириш като упражнение, имай предвид, че скалите са чудесен начин да упражняваш последователно свирене. Всеки път, когато учиш скала на китарата, освен ако изрично не ти е казано друго, трябва да я свириш последователно. Можеш също да използваш Упражненията по Скали на Нели като се присъединиш към Китарното семейство. Ще ги получиш директно в мейла си след няколко дни. 

И последен съвет – най-добрият начин да упражняваш последователното свирене е да го използваш възможно най-много. Независимо дали свириш соло китара, скали или дори акорди, опитай да използваш последователно свирене във всичко, което изпълняваш.

За още информация, съвети и трикове те каним да се присъединиш към Китарното семейство на Нели и да се абонираш за нейния канал в YouTube! А ако вече ти се иска да се впуснеш в света на китарата, можеш да се запишеш за урок ТУК – първият е с отстъпка от 50%!

„Благодарение на него бях на няколко готини малки пънк концерти и ще го запомня с това как се наслаждаваше да свири каквото и да било рок и просто да се забавлява през годината ни заедно в университета в Лондон – запознайте се с Том Роулинс! Ето неговата история с негови думи 🙂 „ – Нели

„Аз съм Том, 27-годишен музикант и учител по китара, бас и укулеле, който се влюби в идеята да свири, когато видя Марти Макфлай да изпълнява Джони Б. Гуд в „Завръщане в бъдещето“. Все пак ми отне още няколко години, за да вдигна наистина китарата и да посветя времето си на инструмента, но оттогава съм стигнал от нулата до това да ръководя собствено училище по китара (Medway Guitar School в Кент) и да свиря професионално в кавър групи. Изключително съм горд от това свое развитие.“

Какъв беше, когато за пръв път започна да свириш на китара?

Започнах да свиря на 15 години и макар че можех да изпълня няколко акорда, честно казано нямах представа какво правя. Не можех да си позволя учител, въпреки че исках, и събирах каквато мога информация от онлайн уроци, книги и видеоклипове. Вероятно увереността в способностите ми не е била напълно оправдана, но това погрешно самочувствие ме тласна силно напред, така че не съжалявам, че го е имало.

Ти си основателят на китарно училище Medway Guitar School в Кент. Как реши да направиш свое собствено музикално училище?

По време на годините си в университета осъзнах, че обичам да преподавам. Независимо дали на мои връстници, които свирят на други инструменти, или просто да разяснявам територията на някого – беше ми изключително приятно да виждам как нещо се изяснява в главата на някого и как той или тя се развива като музикант. Гордеех се със себе си и тях, а това чувство е много пристрастяващо. Беше напълно логично за мен, когато напуснах университета, преподаването да стане ключова част от доходите ми като музикант.

Какво прави плавен прехода от това да си китарист към това да учиш другите как да станат китаристи?

Просто трябва да започнеш от някъде. Може първо да опиташ с приятели и семейството си и след това да започнеш да преподаваш срещу малка такса –  не чак толкова малка, че да подбиеш сериозно пазара, но достатъчно, че да е ясно, че си нов преподавател. Никога не забравяй, че ученикът винаги е номер едно. Трябва да си припомняш, че всички сме имали затруднения в различни аспекти от развитието си като китаристи и също че имаме интереси в различни области. Затова преценявам способностите и интересите на учениците си и оформям обучението си около тях. Винаги трябва също да си търпелив и насърчителен и да помагаш на учениците си да намерят собственото си звучене на инструмента. Да се опитваш да създадеш мини версии на себе си е най-бързият начин да откажеш някого да свири.

Какви са някои реалистични цели, които един начинаещ китарист трябва да си постави, когато започва да се учи да свири на китара?

Честно казано колкото по-малка е целта, толкова по-добре. Винаги започвам с няколко основни таблатури, често дори само за една струна. Силно насърчаващо е ученикът да си тръгне от първия урок, вече изпълнил музика. Оттам продължавам да използвам табове, за да развивам координацията и сръчността на учениците си, като същевременно ги запознавам с основните отворени акорди, за да могат да изсвирят проста песен по свой избор. Не е добра идея да се започва веднага с акорди, те са от решаващо значение в ранните етапи на свирене, но първо трябва да се развият увереност и познаване на инструмента, а нищо не е по-добро за това от прости рифове и мелодии чрез таблатури.

Като учител по китара с дългогодишен опит, как продължаваш да развиваш собствените си умения на китарата?

Има изключително много неща, които можеш да направиш. Като професионалист трябва да мислиш и за развитие на доходите. През последните няколко години например аз започнах да работя и върху кавъри, фокусът ми премина много повече върху пеенето и изучаването на песни. Но се фокусирам обикновено върху една или две малки цели. Поддържай целите си семпли, малки и съответстващи на времето, което имаш на разположение за упражнения. Избягвай да се претоварваш. Може да искаш да увеличиш репертоара си и да развиеш техниката, акордите, слуховото си възприятие и ритъма наведнъж, но ако имаш възможност да се посветиш само час на ден на тази цел, няма да постигнеш особен напредък. По-добре е нещата да се случват едно по едно. Например, в момента аз всеки ден работя по едно упражнение за последователно свирене – alternate picking (свиренето ми до момента е по-скоро съсредоточено върху легато и икономично свирене – economy picking) и едно упражнение за разработване на увеличени и умалени ликове по време на импровизация по която и да е част от изучаването ми на песни. 

Музикалната теория плаши много начинаещи музиканти. Как подхождаш към нея с ученици, които се притесняват от теоретичната част на музиката?

Често стигам до извода, че музикалната теорията е по-малко страшна за изучаване за учениците, а по-скоро им е неприятна, защото мислят, че ще навреди на свободата им като изпълнители. Когато изучаваш основите, те често изглеждат просто като куп правила. А това изобщо не е същността на теорията, която е просто обяснение как работи музиката. Правя всичко възможно да обясня това чрез демонстрация, за да покажа как теорията е повлияла на собственото ми свирене и развитие. Обяснявам също и как тези, които не разбират теорията, често попадат в капана на „спазване на правилата“, без дори да го осъзнават. Преподавам теорията много бавно стъпка по стъпка, като винаги проверявам знанията на учениците си и непрекъснато се уверявам, че наистина разбират текущата стъпка, преди да премина към следващата.  

А какво е нещо, което ти си научил от учениците си?

Непрекъснато се уча от учениците си. Дори просто преминаването през основите с тях ме научи на много неща. Като започнеш да преподаваш си мислиш, че тези понятия са ти пределно ясни, но да ги разбираш за себе си е различно от това да ги обясниш на другиго и да отговаряш на неочаквани въпроси. Това може да те накара да мислиш за тях по съвсем различен начин. Със сигурност това помага да ги използваш в свиренето си по нов начин. Основите понякога изглеждат скучни, но дори най-добрите изпълнители са работили върху тях дълго и са се връщали отново и отново, защото да ги познаваш не означава, че няма какво още да научиш за тях.

Има ли нещо, с което би искал да експериментираш в музиката, но все още не си имал възможност?

Иска ми се да намеря време да се упражнявам на клавишни. Въпреки че разбирам теоретично какво се случва и мога да изпълня няколко акорда и скали, мускулната ми памет и техниката ми не са достатъчно развити. Трябва да си взема приличен синтезатор и да се упражнявам. Мисля си, че това ще ми даде различен поглед върху музиката и потенциално ще отвори възможности за бъдещи изпълнения.

Преди карантината, група Slam Dunktion, от която Том е част, е щяла да тръгне по участия. Пандемията възпрепятства това да се случи, но в момента те работят върху видеоклип, така че си оглеждайте за него.

Виж китарното училище на Том:
https://www.onlineguitarschool.org
https://www.medwayguitarschool.co.uk  
Свържи се с него на:
tom.rawlins@medwayguitarschool.co.uk
Последвай го в социалните мрежи на:
https://www.facebook.com/MedwayGuitarSchool
https://www.instagram.com/rawlinsmusic/

Какво знаеш всъщност за укулелето? Освен, че изглежда много очарователно и веднага те пренася на хавайските острови? Укулелето наистина е родено на Хаваите, но корените му всъщност се намират в Западна Европа. Чети напред, за да научиш повече за четириструнния инструмент.

Историята

Можем да кажем, че укулелето има португалски произход, тъй като родителите му – кавакиньото и мачетето, известни още като брагиня – са родени в град Брага, разположен в северната част на страната. През 1879 г. португалски имигранти от Мадейра решават да напуснат дома си в търсене на по-добър живот. Около 25 000 души намират работа на Хавайския архипелаг.

Със себе си носят и мачетето, което веднага става популярно сред местното население. Европейските имигранти са отлични китаристи – толкова добри, че дори привличат вниманието на кралското семейство и инструментът започва да се използва по време на кралски събития.

За по-малко от две десетилетия укулелето се ражда като естествена хавайска адаптация на онези четири и петструнни португалски инструменти, донесени от имигрантите. И така, скоро след като са започнали да работят в местни захарни плантации, европейските музиканти отварят магазини за изделия от дърво, където музикални инструменти и мебели се продават едни до други.

Етимологията

Самата дума „укулеле“ също има интересно значение – „скачаща бълха“. Инструментът е кръстен така заради малкия си размер и весел и буен звук, който издава.

Техническите особености

Съществуват четири основни размера укулеле: баритон укулеле (18-21 прагчета), тенор укулеле (17-19 прагчета), концерт укулеле (15-18 прагчета) и сопрано укулеле (12-15 прагчета).

Цената на едно укулеле може да е най-различна – между 50 лв и над хиляди, в зависимост от вида и качеството. Висококачествените укулелета се изработват от акация коа или махагон. По-евтините модели се изграждат с помощта на шперплат, пластмаса или ламинат. Струните на едно укулеле могат да бъдат направени от флуоровъглерод, титан, найлон, метал и стомана.

Стандартният и най-често срещан строй на укулелето е G4, C4, E4, A4.

Най-добрите и популярни марки производители на укулелета са Kala, Lanikai, Mahalo, Hola !, Luna, Oscar Schmidt, ADM, Sawtooth, Diamond Head, Lohanu, Ohana, Pono, Kamaka и Kanilea. Така че, ако искате да си купите едно, препоръчваме да погледнеш първо тези марки.

Не се заблуждавай от малкия му размер – укулелето може да се използва в широк спектър от музикални жанрове, включително джаз, кънтри музика, поп и рок. Само потърси ‘metal ukulele’ в интернет и сигурно ще се изненадаш от това, което ще намериш! Най-характерно е обаче в света на сърфирането и сърфистите.

Заблудите

Досега сигурно вече ти е ясно, но все пак – укулелето не е малка китара. Разбираемо е защо хората мислят по този начин, но винаги е добре правилната информация да достигне до възможно най-много хора.

Укулелето наистина много си прилича с акустичната китара – по-точно класическата ѝ разновидност, щом се отнася до формата, размера, принципа на действие и като цяло как се държи инструментът. Укулелето обаче е не само по-малко, но и използва съвсем различен тип строй, което означава различни акорди и различни техники на свирене.

Дали някой, който умее да свири на китара, може да свири и на укулеле – не е ясно. Даден музикант може да има общите умения, но ще трябва да започне от начало, когато става въпрос за нотите по грифа. Но пък доста от формите на акордите на укулелето могат да се адаптират от тези на китарата – просто под различни имена, заради различния строй. Така че ако знаеш акордите за китара добре, то вероятно ще можеш да свириш и да пееш заедно с песни на укулелето доста бързо.

За още информация, съвети и трикове те каним да се присъединиш към Китарното семейство на Нели и да се абонираш за нейния канал в YouTube! А ако вече ти се иска да се впуснеш в света на укулелето, можеш да се запишеш за урок ТУК – първият е с отстъпка от 50%!

В Част 1 покрихме 5 типа електрическа китара според формата на тялото – Stratocaster, Telecaster, Les Paul, SG and PRS. Време е да ви запознаем и с още няколко.

Полу-кухи китари

При полу-кухата китара има наличие на „тон блок“(“tone block”), който преминава през центъра на корпуса на инструмента. Това намалява проблемите с микрофонията, като същевременно запазва тона на инструментите с кухо тяло, които се използват широко в джаза.

Gibson ES-335 е дългогодишен фаворит на електрическите блус и фюжън китаристи. Популярността и в стилове като като инди рок непрекъснато нараства. Въпреки че тези китари са известни със своя топъл звук, пасват в почти всеки жанр, който не изисква много гейн, от който обикновено се получава голяма микрофония. Кухи китари

Китарите с кухо тяло звучат много подобно на полу-кухите китари, като основната разлика е, че има по-осезаемо присъствие на акустичен тон. Те също са склонни на микрофония, повече от полу-кухите инструменти, което ги прави неподходящи за жанрове, които изискват високи нива на гейн, или оувърдрайв. Докато много хора свързват понятието „китара с кухо тяло“ с големите джаз китари, те по дефиниция са китари, които нямат дървен блок, минаващ през средата. Така че има кухи китари със същия стил на тялото като полу-кухите китари.

Докато кухите китари са най-подходящи за джаз, съществуват и случаи при които рок музиканти са използвали кухи китари в рокендрола.

Кухи китари

Китарите с кухо тяло звучат много подобно на полу-кухите китари, като основната разлика е, че има по-осезаемо присъствие на акустичен тон. Те също са склонни на микрофония, повече от полу-кухите инструменти, което ги прави неподходящи за жанрове, които изискват високи нива на гейн, или оувърдрайв. Докато много хора свързват понятието „китара с кухо тяло“ с големите джаз китари, те по дефиниция са китари, които нямат дървен блок, минаващ през средата. Така че има кухи китари със същия стил на тялото като полу-кухите китари.

Докато кухите китари са най-подходящи за джаз, съществуват и случаи при които рок музиканти са използвали кухи китари в рокендрола.

Единично или двойно изрязване

Разрезът на конструкцията на китарата представлява вдлъбнатина в горната част на тялото на китарата, където се съединява с грифа, предназначена да позволи по-лесен достъп до високите прагчета.

Инструментите само с долен разрез са известни като инструменти с „единичен разрез“, а китарите с два се определят като „двойно изрязани“. Предимството на всяка китара с единичен или без разрези е, че тялото на китарата има повече повърхност за резониране и следователно има по-голям звук. Двойното изрязване, от друга страна, има предимството на по-тънко тяло и по-лесен достъп до по-високите прагчета.

Офсет (Offset)

Офсетовият стил включва три основни инструмента: Jaguar, Mustang и Jazzmaster. Въпреки че има ясни разлики между тях, офсетните китари обикновено имат ярък и ясен звук с фини средни тонове и силни ниски честоти. Тези китари също са подходящи за свирене на ритъм в зависимост от това как са настроени.

Офсетните китари са много подходящи за жанрове, които изискват много ефекти, особено fuzz – като гръндж, шугейз и алтърнатив.

Разнородни (напр. Flying V, Explorer)

Gibson пуска редица известни китари с футуристични мотиви през 50-те години на миналия век. Справили са се страхотно, защото тези китари все още изглеждат футуристично дори в наши дни.

Flying V предлага много от същите предимства като SG, но се отличава с много по-характерната си форма на тялото. Често срещана сред хеви рок и метъл китаристите, тази електрическа китара преживява моменти на огромна популярност и затишие, но никога не е слизала от сцената, поради големия брой легендарни китаристи, избрали да я ползват.

Другата емблематична футуристична китара на Gibson – Explorer, позволява лесен достъп до най-високите ноти на инструмента, както и двойни хъмбакъри и грамадни тела с добро задържане на звука. Explorer, подобно на Flying V, е много често срещана форма на електрическа китара в хеви рок и метъл жанровете, но е широко използвана и в други стилове.

Изпуснахме ли някой вид китара, който трябваше да е тук? Винаги можеш да ни допълниш и зададеш въпрос, ако нещо е останало неясно – в коментарите долу или в групата на нашето Китарно семейство. Стани част от него ТУК и сподели коя китара ти е любима.

„Най-много съм се забарлявала, докато свиря в група, когато бях китарист на британската Tool трибют банда. Имахме най-страхотната публика! Човекът, който беше наш вокал и организатор на всякакви неща по това време – Анди Воца – е човек с много таланти и проекти. Той е бил навсякъде из лондонската рок сцена и си помислих, че ще има интересни истории за споделяне.“ – Нели

Какъв беше, когато за пръв път започна да свириш на китара?

Когато започнах да свиря на китара, бях закръглено несигурно италианско дете с много негативни мисли. Да се науча да свиря беше страхотна терапия за мен, тъй като докато всички други се интересуваха от футбол, аз имах свое нещо.

Каква соло техника би препоръчали на начинаещ китарист?

Да се упражнява с метроном. Това не е техника, но е ключът към всички техники. Обичам легато, заради плавния му звук.

Наскоро издаде EP. Какво представлява?

Да, с моята група Elyn. Нарича се I broke my РС“. Не е концептуален албум. Въплъщава различни етапи от живота ми. По-важното обаче е не какво означава за мен, а какво значи за слушателите.

Как създаде групата Elyn?

Идеята за Elyn се роди след инциидент по време на концерт в Индия. На 4-тата песен в сета кулата от високоговорители от моята страна на сцената се срина, защото тълпата притискаше охраната, което в крайна сметка ги накара да загубят равновесие и да паднат. Когато се върнах в Лондон, започнах да действам по създаването на групата. Плановете ми за в бъдеще са да промотирам групата повече и веднага щом пондемията приключи да опитам да направя евентуално и европейско турне.

Какъв е твоят процес за писане на музика?

Първо пиша текст, без да мисля за мелодията или акордите (chord progression?). Действам по този начин, защото в противен случай се чувствам ограничен при писането на текстове, когато музиката вече е готова.

Свириш като Слаш в трибют група на Guns ‘N’ Roses. Как се случи това?

Свирех. Напуснах групата през 2019 г., за да се съсредоточа изцяло върху Elyn, но все още от време на време свиря с тях. Всичко започна през 2016 г. Срещнах Гавин, певецът в Metalworks (легендарното метъл събитие, което се случваше всяка неделя преди пандемията). Попита ме дали мога да свиря за Guns 2 Roses, ако има нужда от китарист. На Св. Валентин през 2017 ме попита дали мога да свиря с групата, а две седмици по-късно той ме попита и дали мога да се присъединя към групата дългосрочно. Съгласих се, с условието, че ще съм част от групата само за 2 години, тъй като искам да се фокусирам върху оригиналната си музика.

Как се отразява на това постоянно да те сравняват с легенда?

Приемам нещата професионално. Тогава това беше източникът ми на доходи. С удоволствие свирех с групата и ценя приятелството им.

По време на работата си срещал ли сте феномена „поведение на рок звезда“?

Хахахахахахахахахахахахахахахаха. По-често, отколкото някога съм очаквал. Чували ли сте някога израза „каквото се случва в Лас Вегас, си остава в Лас Вегас?“. Това важи и за нещата, които се случват на турне. Предпочитам да не повече за поведението като рок звезда 😀

Вдъхновението за твоя уникален моден стил от музиката ли идва?

Уникален ли е модният ми стил? Предполагам, че Боуи и Принс са най-голямото ми вдъхновение за това.

Какви са музикалните ти цели за 2021 г.?

Искам да поставя групата ми Elyn под светлините на прожекторите.

Кой е най-съкровеният ти спомен с китара в ръка?

Хммм, имам толкова много. Вероятно онзи път, когато в университета свирих песен от групата Extreme и Чарли Грифитс от Haken каза, че няма на къде по-близо до свиренето на Нуно Бетенкорт. Китарна легенда да ме сравни с един от идолите ми – безценно.

Виж убесайта на Анди: andyvozzamusic.com
Последвай Анди в личните му социални канали тук: linktr.ee/andyvozzamusic
Последвай групата Elyn тук: linktr.ee/elynband
Още: siclickstudio.co.uk

„Запознайте се с първият ми вокал в Лондон – Никол ван Нийкерк! Тя е талантлив и много интелигентен човек, родом от Южна Африка. Наскоро Никол публикува страхотната си дебютна книга „Майката на огъня“ (която в момента чета) и исках да ви разкаже за романа и себеизразяването като цяло.“ – Нели

Никол ван Нийкерк е артист и автор от Южна Африка. Нейните занимания включват театър – любовта към който я отвежда да учи в Англия – музика и творческо писане. „Майката на огъня“ е дебютният роман на Никол, който показва увлечението и в историята чрез изследване на семейни отношения, половите роли, културната идентичност и значението на артистичния израз. Към момента Никол живее със съпруга си в Южната Франция.

Ти си артист, развит в множество посоки – музикант, актриса и писател. Как съчетаваш всички тези форми на изкуство?

Ех, благодаря. Опитвам се да ги смесвам органично, тъй като всичките са форми на себеизразяване, идващи от гърлото или устата. В „Майката на огъня“ музиката, писането и театърът играят важна роля в историята и в живота на главната героиня Луиза. Смятам за много важно да изразяваме себе си, но често пред това има пречки. Опитвам се да покажа и част от това в „Майката на огъня“.

Дебютният ти роман „Майката на огъня“ вече е публикуван и е достъпен в цял свят като електронна книга. Как реши, че историята на измислена незаконна дъщеря на Чарлз II е сюжетът, който искаш да проследиш в първата си книга?

Честно казано, не го „реших“. Обичам историята и по-специално периода на реставрация, така че просто започнах да пиша. Обичам да пиша за важни събития по неочакван начин. Избирането на нещо като пожара в Лондон означаваше, че мога да представя събитията по начин, който никой не би очаквал. (Е, може би някой би) Чарлз II има двадесет и осем незаконни деца, така че създаването на образа на Луиза не беше и нещо съвсем изненадващо.

Беше ли измислен целият сюжет, когато започна да пишеш книгата?

Абсолютно не. Това ще прозвучи странно, но понякога просто имам идея за герой, събитие или просто картина в главата си. Започвам да пиша и сякаш героите ме повеждат и историята се пише сама. Понякога е трудно и се чудя защо пиша това или онова, но изведнъж ми хрумва идея и продължавам. Понякога, докато пиша или препрочитам някоя глава, ми идват нови идеи въз основа на нещо, което се е случило в тази или предишна глава. Най-трудното при писането е да се не си позволяваш да съдиш написаното, още докато го пишеш.

Какво те вдъхнови за героите, които създаде – освен тези, които са истински исторически фигури. Измислените герои базирани ли са на реални хора?

Да, героят на Уил Картрайт комбинация от реални личности от периода. Алфонс и Луиза са плод на моето въображение. Няколко души ми споделиха, че в някои отношения с Луиза си приличаме. Осъзнах също и, че Алфонс много прилича на съпруга ми – имайки предвид, че създадох този образ преди да срещна съпруга си, така че това е съвсем случайно. Или може би съдба, в зависимост как гледате на нея. Също така двамата много си приличат и на външен вид. Наистина не знам как се получи така. Хаха

Как постигна впечатляващото ниво на автентичност в книгата – героите и сюжетът звучат толкова реални, че е трудно да се разбере кои части са измислица?

Благодаря! Това е много важно за мен, тъй като обичам да пиша по такъв начин, че хората да не могат да са сигурни дали събитието е реално или не. Някои от случките и персонажите, разбира се, са реални, но тъй като не съм била на място през 1666 г., всичко в книгата е предположение или изцяло измислена от мен ситуация. Не съм сигурна как го постигнах, но вложих наистина много време в проучвания. До толкова, че си мислех, че ако полицията проследява търсенията ми в интернет, може да си помислят, че съм подпалвач. Примери от търсенията ми включваха: „Колко време отнема на някого да умре от задушаване?“, „Дебелата дървесина изгаря ли изцяло?“, „Колко време отнема на една дървена къща да изгори напълно?“ и тн.

На какъв читател би допаднала най-много твоята книга – трябва ли човек да е запознат с епохата, в която се случват събитията, за да разбере историята?

Мисля, че идеалният читател би бил някой, който се интересува от история, но и не само – историята е интересна и сама по себе си. Разбира се, историческата част е важна, но всеки може да се наслади на героите, остроумието и емоционалните моменти.

Така че бих казала някой, който харесва малко по-необичайното. Избрах да публикувам книгата сама, защото повечето агенти и издателства ми казаха, че не могат да издадат книгата ми, защото няма да се хареса на масовия читател. А един дори директно ми каза, че кинагта е странна. Хаха, благодаря. Ще го приема като комплимент. Аз съм нищо, ако не предизвиквам. Досега няколко души, които прочетоха “Майката на огъня”, ми споделиха за изненадата си от това колко лесно разбираема е книгата и че всъщност са започнали да харесват историческия жанр! Това е изключително вдъхновяващо за мен.

Какъв съвет бих дала на начинаещ автор, който иска да се потопи в историческия жанр?

Уау, не съм сигурна дали имам достатъчно опит, за да давам съвети, но бих препоръчала – пишете, пишете, пишете. Не съдете написаното, още докато пишете. Не позволявайте и на негативните мнения на хората да всяват у вас съмнение в себе си. Все пак всичко е субективно. Има пазар за всичко, така че не се опитвайте да се вместите в определен жанр. Пишете и правилната публика ще си дойде. И още нещо важно – работете с добър редактор, на който напълно се доверявате. Препоръчвам Емили Сний – https://www.emilysnee.co.uk/.

Писането на музика и художествена литература са две напълно различни неща, но съществуват ли известни прилики помежду им?

Двете неща са различни, но и двете са създаване на истории. Музиката е просто по-кратка история от романа. И при двете има трудности и деликатности. Не предпочитам едното пред друго. И двете са много лични форми на изразяване. Чрез тях разкриваме частици от душите си и именно това прави изкуството толкова уязвима професия. Подкрепяйте артистите си, ние наистина се нуждаем от това. Казвайте ни, че харесвате изкуството ни, не сме го чували достатъчно.

Кои са най-големите ти вдъхновения по отношение на писането?

Знаех, че идва този голям въпрос! Винаги съм обичала Ан Райс. Тя пише фентъзи, но толкова автентично, че си мислиш „ама разбира се, че вампири и вещици съществуват!“ При историческите романи се възхищавам на Кейт Мос, Филипа Грегъри и Шарлот Бетс. Всички те са силни и много вдъхновяващи писателки. Първият писател, когото заобичах, е южноафриканска писателка, който пише на африкаанс – родния ми език. Тя се казва Франси Филипс. Дъщеря й е една от най-добрите ми приятелки, израснахме заедно в Претория. Все още обичам нейната проза и я чета често. Тя прочете една от моите истории, когато бях дете и въпреки че бях само на тринадесет, ми каза, че несъмнено имам талант. Каза ми също, че съм напълно луда, но това не предмет на разговора ни сега.

Планираш ли други романи – продължение на „Майката на огъня“ или може би съвсем друга история?

Да, разбира се. Винаги пиша нещо, дали ще бъде публикувано, е друга работа. В момента пиша книга за опита на семейството ми, живеещо в рамките на британската имиграционна система. Имахме много трудности и травмиращи преживявания и това отчасти ме вдъхнови да пиша за всички проблеми с идентичността в „Майката на огъня“. Не съм сигурна кога ще романът ще завърша романа. Може да напиша предистория към „Майката на огъня“ в даден момент или може би отделен роман ца някой от другите герой в книгата, но не съм почитател на продълженията, така че такова вероятно няма да има. Харесвам истории, които могат да се четат самостойно и не разчитат на това, човек вече да е запознат с историята.

Дебютният роман на Никол „Майката на огъня“ е тук: https://www.kobo.com/fr/en/ebook/mother-of-the-fire 

Още за нея:
Уебсайт – http://www.nicolevanniekerk.co.uk
Блог: https://nicolesvanniekerk.wordpress.com/ 
Facebook – https://www.facebook.com/NicoleVanNiekerkExpressor
Instagram – https://www.instagram.com/nvanniekerk/  
Twitter – https://twitter.com/NvanNiekerk 
Youtube – https://www.youtube.com/user/ohblondishone