Китарист на месеца: Рентън Харпър

„Ако ме познаваш, то познаваш и този мъж – моят мъж. Човекът, който ми носи кафе, е моята скала, понякога муза, друг път повод за ярост 😀 Какво още бих могла да кажа за Рентън без да изпадам в предубедени дълги истории? Когато се запознахме, разбрахме че и двамата обичаме Джо Сатриани, както и че обожаваме да свирим на китара. Това обожение нарастна и сега сме в щастлив брак, благодарение на което имаме повече китари в един дом, отколкото което и да било разумно семейство 👀 В месеца на четвъртата ни годишнина от брака и 9та годишнина заедно, реших че би било добре да ти го представя по-подобаващо. Или още по-добре – да го оставя сам да свърши това отдолу. Ако искаш здраво да се задълбаеш по китарни теми, то мисля, че това четиво ще ти допадне!“ – Нели

Как би описал пътя си на музикант досега – от къде тръгна и как стигна където си сега?

Музикалното ми пътешествие започна, когато бях на 9 или 10 години започнах да обръщам повече внимание на музиката около себе си. Тази, която чувах вкъщи, беше предимно по вкус на баща ми и брат ми. Баща ми пускаше неща като AC/DC, Bon Jovi, Питър Гейбриъл и Genesis – по-“old-school” музика. Брат ми слушаше по-тежки неща като хеви метъл и денс метъл – Pendulum и The Prodigy например. В колата пък чувах парчета, които майка ми харесва. Абсорбирайки цялата тази музика, в главата ми започна да се заражда идеята да се науча да свиря на инструмент. Не знаех обаче кой точно. Идеята ми по скоро беше да имитирам това, което чувах. Тогава отидох на отворен урок по китара, който се случи по време на обяда в училище, и ми се стори забавно. Така започнах и не съм спирал.

Как стигнах до където съм днес е дълга история! Учителят ми по китара в родния ми град беше чудесен човек, но свиреше само блус и казваше на всеки свой ученик, че е брилянтен. Беше ми приятно непрекъснато да чувам, че съм много добър китарист, но знаех, че съм далеч от където исках да бъда.

И така започнах уроци при друг преподавател, който също учеше чичо ми да свири на бас. Към онзи момент този мой учител беше най-добрият китарист, до когото бях седял. Още в началото той ясно ми даде да разбера, че смята свиренето ми за ужасно!… Което беше най-добрата мотивация! Ясно е, че не беше приятно да го чуя, но промяната от това постоянно да получавам похвали ме накара да се стегна и да приемам свиренето по сериозно.

След това следвах в музикален университет, запознах се със съпругата ми, както и с още много чудесни музиканти, които са по-добри от мен, завързах няколко нови приятелства, преместих се в България, и ето ме!

Каква техника използваш за различните си проекти и как избираш в какво оборудване да инвестираш?

Вземете си кафе, нещо за хапване, пуканки може би, защото ще прекараме известно време на този въпрос…

Започнах да свиря на китара, основно за да свиря рок, затова всяка техника, която притежавам, по някакъв начин е полезна за този жанр. Дори и да не я използвам за рок, ми е хубаво да знам, че бих могъл.

Да инвестираш в оборудване всъщност е доста лесно. Има четири фактора, които търся, плюс един “таен”.

  1. Звучи ли добре?
  2. Удобно ли е за ползване?
  3. Изглежда ли добре?
  4. Колко е надеждно? 

А “тайният” фактор е дали аз се чувствам готино, докато го използвам, и кара ли ме да изглеждам добре.

Този начин на мислене ме е насочил към оборудването, което притежавам. Имам много китари, но основните ми са моят персонализиран Warmoth страт и моя Fender American Standard страт (и двете имат хъмбъкер в стил PAF с ниска мощност в бридж позицията). Най-често свиря на тях и съм свикнал със страт позицията и профила на грифа. Те имат също и тремоло, което означава, че мога да правя разни тричкета, с които да разнообразя акордите. Забавно е да свириш парчета на Джо Сатриани на тези китари.

Имам също двойно изрязана куха Gretsch в зелено, която си взех, защото е много красива и беше нещо като сватбен подарък от родителите на съпругата ми. Използвам тази китара за по-тежки стилове, защото в звученето ѝ има една особена чистота и качество. Не е типично да използваш куха китара за метъл, но се получава добре. 

Имам и много добър усилвател и кубе – Victory V30 The Countess MKii (сега просто “The Jack”), който има два канала и пет гейн звука. Свирих на такъв за пръв път на предишната ми работа в магазин за китари в Лондон (привет GG Camden, ако четеш тези думи!). Не можех да спра да свиря, тъй като има огромни възможности за овърдрайв и дисторшън, и все пак звучи неумолимо. Харесва ми да свиря с оборудване, която показва дали свириш добре или зле. Има усилватели, което ти помагат, но този те наказва, ако имаш лош ден, което обожавам! Кубето е Orange 112 със Celestion Vintage 30. И тук – този говорител не прощава.

От време на време използвам и няколко ефекта: wah wah, хубав дилей педал и няколко педала за дисторшън и овърдрайв. Напоследък не използвам овърдрайвовете и дисторшъни особено, защото усилвателят ми е напълно достатъчен. Понякога  използвам педал тип Tubescreamer, но само за да помогна на Gretsch-а, защото адаптерите ѝ са с много ниска мощност.

 Наскоро се сдобих с Two-Notes Captor X, който е много полезен при записи, защото записването на китара е по-бързо и има по-малко постпродукция и обработка после. За записване на каквото и да било използвам Logic Pro X – работи бързо и лесно, а вградените звуци и плъгини са супер.

Имам и акустична Taylor, която използвам предимно за собствено забавление вкъщи.

Честно казано обаче, с цялото оборудване на пазара има ужасно много неща за проучване и изпробване, но купувам само неща, които ще ми помогнат по някакъв начин. 

А как поддържаш оборудването си? 

С много грижа и внимание. Трябват търпение и малко умения, за да можеш да поправяш разни нещица по музикалните си инструменти или усилватели. Правя само базисни неща по моя усилвател, като смяна на лампи,  re-biassing силовите лампи и смяна на някой транзистор, ако е необходимо. Не разбирам много от електроника, затова по-скоро бих занесъл оборудването на някой, който разбира и разпитам за това и онова, ако имам възможност. За китарите ми правя сам всичко, което мога. Например, наскоро трябваше да сложа нов гриф на моя Fender, така че направих изравняването на прагчетата (да ги нагласиш всичките на еднаква височина за лесно свирене), корониране (оформяне на прагчетата във формата на купол) и полиране за гладкост. Не препоръчвам на всеки да го прави, тъй като отнема много време и търпение, а е много лесно да объркаш нещо и да съсипеш китарата. Ако искаш да научиш за тези неща, препоръчвам да видиш “Crimson Custom Guitars” в Youtube. 

Освен ремонтни дейности, почиствам китарите си, сменям им  струните и ги пренастройвам веднъж на около 6 месеца, заради сезонните промени в тръс род-а.

Правя цялата тази поддръжка, защото свиря всеки ден и дори малките промени в оборудването ми са забележими, поради постоянната употреба.

Наскоро започна да стриймваш китара. Какво те вдъхнови да се захванеш с това? 

Нели гледаше много стрийминг, когато бяхме в Лондон и идеята винаги ми е харесвала, но не можех да се видя да го правя поради качеството на звука, което щеше да бъде проблем. 

Нели ми помогна да настроя софтуера за стрийминг, тъй не се оправям дотолкова с компютрите. Когато настроихме всичко, опитах и ми беше много приятно, така че продължих. 

Целта ми е да изградя общност от музиканти, където да общуваме и обменяме опит. Надявам се, че свирейки на китара и споделяйки своите размисли за оборудване и музика, ще вдъхновя и други хора да се присъединят. Винаги имам много мисли и идеи за „китарния тон“. Когато се събудя сутрин, е време за кафе и след това мозъкът ми просто започва да чува музика, рифове и китари, което винаги води до идеи за звука, който търся. Знам, че има много други музиканти, чиято мисъл също тече по този начин (умишлено или не) и много ми се иска и да се запозная с тях и да общуваме. 

Следя няколко музиканти в Youtube и по други платформи и стриймингът на електрическа китара изглежда не е особено популярен. Иска ми се да помогна за популяризирането му.

Как избираш кои на кои песни да направиш кавър или да стриймваш? 

Не мисля за това. Имам много изтеглени подложки и няколко авторски песни, върху които обичам да импровизирам. Много неща от Джо Сатриани са там. Опитвам се да свиря в стил, подобен на неговия от години. Хубаво е просто да изпълнявам неща, които са ми познати. 

А също така и ако хората са споделели в чата, че искат да чуят определена песен, я разглеждам за следващия стрийм. 

Има ли нещо, което ти се иска да знаеше, преди да започнеш да стриймваш? 

Да, колко е трудно да си интересен! Обичам да стриймвам, но понякога, когато  отговарям на въпроси, мисля за тема за дискусия или дори просто да свиря на китарата и набирам звук, се мъча да запълня тишината с нещо интересно. Уча се как да се справям с това и често просто пускам EP-то си на заден план, само за да не се усеща напрежение. 

Освен това, се опитвам да рекламирам, когато се сетя, но е доста трудно да преодолея „синдрома на самозванеца“. Просто не съм напълно сигурен как и къде да рекламирам. Все пак все още експериментирам. 

Как подхождаш към писането на музика? 

През повечето време създаването на песен започва с проста идея, която често е породена от желание да отдадеш почит на конкретен изпълнител или подобно. Например, много харесвам една забавна песен на групата „The Winery Dogs“. Взех прогресията на акордите и темпото и се опитах да ги разчупя, за да създам нещо различно. По-лесно ми е да работя по този начин, защото идеите текат по-свободно.

Когато пиша, искам да постигна определено звучене, но често се увличам в експериментите със звуци и песента остава недовършена, защото съм забравил как звучи останалата ѝ част в главата ми! В резултат, имам папка на десктопа с огромно количество проекти в Logic Pro X, които чакат да бъдат завършени.

Да очакваме ли нова музика скоро?

Планирам да пусна продължение на първото си EP „5“ от 2016 г., но към момента нямам завършени песни. Идеята е да изследвам някои от песните в него и да създам „Част 2“. Първото EP беше инструментално, така че може би в новото ще включа и вокали, които или ще запиша сам или ще поканя някой друг да пее вместо мен.

Бих искал да напиша албум с група в някакъв момент в по-тежък прогресив рок/метъл стил. Напоследък слушам много Tool и свиря техни рифове. Харесвам простотата им, а звукът и историите, които разказват, са толкова различни от всичко, което правят другите. Обичам хумора и сложността в музиката на Франк Запа, така че мисля, че ще е забавно с група да запишем рифове в стила на Tool с барабани, бас и текстове в стила на Запа и импровизационни секции. Може би някой ден… 

Какъв е твоят музикален проект-мечта? 

Обичам да виждам как хората в публиката се усмихват и наслаждават на шоуто, когато свиря. Участия на приятели или на известни музиканти са предизвиквали тази реакция у мен. Спомням си как преди години на концерт на AC/DC всички танцуваха и си прекарваха супер. 

Имах възможността да видя също Ханс Цимер и беше невероятно.Емоционалното въздействие, което имаше върху мен, беше различно от всичко, което някога съм изпитвал. Имаше хумор, тъга, страх и също чувството, че си на върха на света. И то заради музиката и шоуто, случващо се пред нас. 

Мисля, че моят музикален проект-мечта е просто да бъда с други музиканти, които мога да нарека приятели, и да правя хората щастливи. Да накарам публиката да забрави реалния свят за времето, което имаме да свирим за тях. 

Или това, или да заменя Джо Сатриани в Chickenfoot за едно-две турнета!

Гледай стриймовете на Рентън в Twitch от 18:00 часа EET всяка сряда и неделя.
Не пропускай да чуеш и неговия EP „5“ ТУК и го последвай в социалните мрежи:
Twitch
YouTube
Facebook
Instagram

Вашият коментар

required