Китарист на месеца: Георги Пармаков

„Георги е първият китарист-преподавател, с когото се запознах в България откакто се върнах през 2019. Запознахме се на един блус джем сешън и много ми хареса как успя да вкара красиви мелодии и да постигне красиви тонове на инструмента си. Също ме впечатли и че се беше постарал да си донесе всякакви ефекти за джем сешън, на някои от които от доста време все им хвърлям око, като например Big Sky на Strymon. Писахме си по социалните медии и разбрах, че и той има много сходна нагласа като моята за начин на преподаване и веднага реших, че ще има ценни съвети, които да ви предложи! Прочетете още за него долу.“ – Нели

Как се запали по китарата?

Бях на 14 години, когато нещо ме подтикна да кажа на майка ми: “Искам да ме запишете на китара!”. Беше много внезапно, даже не знам откъде ми дойде. Отговорът гласеше, че ще го направят, обаче трябва да си оправя оценките в училище – и аз се съгласих. Реално се запалих обаче, когато учителят ми по музика в училище ни събра в училищната актова зала и ни изсвири на класическата си китара Asturias от Исак Албенис. Не бях чувал толкова невероятен звук и онемях. После ни каза, че можем да се запишем на уроци по китара при него, и аз пръв се записах. 

Една година посещавах уроци при него, но учехме само класическа китара. Това е масова практика в България, което не смятам за хубаво, предвид че на всеки му се свири нещо различно. Аз обаче никога не чаках уроците, а през цялото време сам опитвах неща, ровех в интернет за информация и прекарвах по 6 часа на ден в упражнения. Така напреднах изключително много.

С дългогодишен опит като китарист и преподавател по китара, как се грижиш за това непрекъснато да развиваш уменията си на китарата?

Гледам нещата да се случват постепенно и естествено – например уча нов акорд и мисля как да го приложа. Като цяло на този етап вече повече изпипвам фразирането и надграждам уменията си за импровизиране, за да мога естествено да бутам импровизацията напред да разказва история – това е главното нещо над което работя. Нещата се получават съвсем естествено заради вътрешното ми желание да се уча на нови неща.

При работата с ученици също понякога се зараждат нови идеи в главата ми как да преподавам по-добре – като например как по-ясно да обяснявам неща като акорди и стръминг. Задавали са ми много готини въпроси, от които ми светва лампата и осъзнавам, че мога да направя нещо по по-добър начин. Това е страхотен начин да се развиваш понеже получаваш и обратна връзка.

Какво ти се иска да знаеше за китарата, преди да се захванеш с изучаването й?

Искаше ми се да знам, че това да свириш по ноти изобщо не е задължително. Класическата китара и това да свириш песни нямат общо, инструмента е различен. Класическата китара има много широк гриф, не е удобно на нея да се свирят парчета или сола. Акустичната китара, което е най-близкото до класическата, има по-тесен гриф и метални струни. На нея всичко звучи страхотно и естествено. При електрическите пък можеш да изкараш толкова много варианти на звука, което също е страхотно. Ще ми се да бях попаднал на учител, който ме беше бутнал в тази посока първоначално. 

Щеше да е чудесно да знаех и малко повече теория в началото. Учил съм се съвсем сам на теорията – за всичките тези години, откакто се занимавам с музика, не съм намерил някой, който да ми я обясни като хората. Сам намествах нещата в главата си с много опити проба-грешка. Като теорията се вкара в една ясна рамка и се покажат ясни примери кое, как и защо – не е кой знае какво. Как да мисля, как да сменям войсинги, как да служа на песента – днес аз преподавам тези неща, защото сякаш не се говори достатъчно за тях.

Какви са някои реалистични цели, които един начинаещ китарист трябва да си постави?

Мисля, че трябва да се започне с нагласата – да си търпелив. При всеки е строго индивидуално, но свиренето на китара отнема време – няма как за един месец да свириш супер която и да е песен. Дори и да научиш акордите правилно, после трябва да оправиш дясната ръка, динамиката, темпо и много други фактори.

Една добра цел е за месец-два да научиш повечето основни акорди в 1-ва [класическа] позиция – до мажор, сол мажор, ла минор и тн. Това отново зависи – някои хора по-лесно ще възприемат като за начало скала от основните като пентатоника, тъй като се помни лесно заради сериозната логика зад нея.

Друго важно при начинаещите е постановката на двете ръце, добре да се контролират дясната ръка и перцето и да не се удря твърде силно. Това са някои неща, които е важно да се овладеят правилно в началото.

Освен че преподаваш китара, ти също работиш като сесиен музикант. Как протича една типична сесия при теб?

Всичко започва с дълъг разговор, в който уточняваме какво точно да представлява записа и предлагам различни варианти. Аз съм и пианист, така че ако се включва и пиано изясняваме и това. Опитвам се да закова в записа нюансът, който се гони. Наслагвам идеи, от които накрая остава най-добрата, която пращам. Ако не се хареса – опитвам с друга. Основното е, че гледам да служа на песента. Техническата част не представлява проблем, понеже знам как да направя записа по правилния начин с тембър, който подхожда на песента и я допълва.

Какво можем да намерим в YouTube канала ти или може би да очакваме скоро?

Започнах да развивам YouTube канала си миналия декември. Реших, че това е естествена стъпка за мен, понеже освен че разбирам от аудио, разбирам и от видео продуциране. Мой приятел ме нави да опитам и ми светна, че е нещо, което бих могъл да правя. Изключително съм доволен от качеството и информацията, която успявам да предам. 

Каналът ми е насочен към всичко музикално. Съдържа много уроци по китара на теми, за които сякаш никой не говори в интернет. Правя също анализи на песни, което е нещо ново за мен, и ми е много приятно. Мисля, че това е много готин формат. Гледам също така да създам каталог с акорди на български песни. Много хора искат например да свирят песни на D2, обаче няма клипове как да свирим дадена тяхна песен, което искам да променя.

Това което можете да очаквате скоро са видеа насочени повече към продукция – как да миксираме и записваме китари. Записах и няколко видеа с един много специален инструмент, в които показвам как звучи. Ще подскажа само че не е китара, а едно невероятно пиано.

Как си избираш темите, по които създаваш клиповете за YouTube?

Има въпроси, които аз съм си задавал като начинаещ и не съм намирал отговорите – по тази логика правя много от видеата. Водя се от неща, за които съм имал дупки в знанията си. Но и просто това, което ме влече в седмицата, в която записвам. Има някои седмици в които ми се свири повече на пиано, а в други – на китара.

Важно за мен е съдържанието ми да е на български – целта ми е да правя видеа за българската аудитория, от които да ти стане хубаво и да научиш нещо, без излишна информация. 

Кой е твоят музикален проект-мечта? 

Мога да кажа, че работя върху него вече година и нещо – моят дебютен солов албум, който ще включва 10 авторски парчета. Вече сме на половината – 5 от песните са готови за запис, а при другите 5 работим върху текста. Ще е по бусо насочен с истински инструменти, аналогово звучене и песни, които надявам се няма да имат срок на годност. Смятам, че ще е нещо страхотно. От много време искам да го направя и вече се доближавам до целта да изкарам албума. Много се радвам, че съм намерил страхотни музиканти, с които да го реализирам. Аз съм главния продуцент, аранжор, китарист и пианист на проекта. Гледам да е направен по световен американски стандарт – като Джон Мейър, Бруно Марс, Чарли Пут, Майкъл Джексън. Надявам се да успея да го направя на същото ниво и да е музика за душата, която резонира и се свързваш с нея. Надявам се да имам концерти, на които да идват почитатели на музиката ми. Това е най-голямото признание за един изпълнител – някой да отдели от парите и времето си да дойде да те гледа. 

Посети уебсайта на Георги ТУК, последвай го в социалните мрежи ТУК и не пропускай да се абонираш за YouTube канала му ТУК.

Вашият коментар

required