„Запознай се с един скъп за мен човек. Някой, който направи преместването от малката ни България до забързания огромен Лондон много по-приятно преживявание. Първият човек на един музикален ум, който срещнах в Обединеното Кралство и човекът, с когото споделих първото си представление с група на сцена – Алекс Фари! Много интелигентен и техничен китарист, който беше голяма мотивация за моето подобрения през първата ми година в университета. Той е бил част от доста разнородни музикални проекти, а пък ако сте любопитни да видите групата, в която свирихме заедно, можете да видите това скъпоценно видео от далечната 2013-та:“ – Нели

Как започна музикалният ти път?

Винаги съм се интересувал от музиката, което според мен се дължи на баща ми. Той винаги забавляваше гостите, свирейки на пиано или китара и пеейки общо взето едни и същи три песни. Ходих на уроци по китара и пиано, но не попаднах на добри учители и така и не постигнах осезаем напредък, докато не навърших 13 години и реших да уча сам. Извадих старата си акустична ¾ китара, намерих таб на Californication от Red Hot Chilli Peppers и така започна всичко.

Бил си част от няколко оригинални групи. Все още ли пишеш музика?

Обичах процеса на писане на музика в група и особено когато намериш някого, с когото сте на една вълна по отношение на това каква музика искате да създадете. Все още се връщам и слушам някои от тези песни! Към момента съм поставил писането на заден план, за да се съсредоточа върху самоусъвършенстването, както на китарата, така и на компютъра. Прекарвам времето си основно в изучаване на нови техники и изследване на технологичната страна на нещата. След като се почувствам по-уверен в тези насоки, ще се върна към по-креативната страна на нещата.

За какво трябва да внимава един музикант, когато пише прог музика?

Намери собственото си звучене и напиши песента за него. Тъй като поргресивната музика дава много свобода, съществуват групи с коренно различни стилове, което по ирония на съдбата пък прави много лесно неусетно да се повлияеш от тях твърде много. Много артисти се опитват да напишат следващата песен на Dream Theater и аз абсолютно бях един от тях. Хубаво е да се черпи от тези влияния, но трябва и да мислиш нестандартно.

Ще споделиш ли интересна история от времето, когато си свирил на круизни кораби?


Свиренето обикновено беше най-малко интересното! Да видиш света определено засенчва това да свириш Бийтълс за 10 възрастни хора в 5:30 вечерта. Забавен момент беше една година, когато свирихме сет на Хелоуин. Всичко беше напълно нормално, докато двама гости, облечени в големи костюми на T Rex с гигантски глави, не започнаха да тичат из залата. Смяхме се толкова много, че трябваше да прекъснем песента!

Какво е нещото за свиренето в група за събития, което би искал да знаеше, когато за пръв път се захвнана с това?


Особено щом става въпрос за група на круизен кораб, която свири три пъти на ден само с един почивен ден на всеки две седмици – никога не можеш да имаш твърде много песни! Уверете се, че всички харесвате песните поне малко. Всеки има парчета, които не обича да свири, и те правят скучните следобедни сетове много по-дълги и тягостни.

Какво оборудване използваш за различните си проекти?

Двете ми основни китари са Fender Strat и Ibanez Jem 7V. Strat-ът е за сериозните неща, а Jem-ът за забавните. Също така използвам Line 6 Helix LT за ефекти. Не мисля, че нещо може да бие аналоговите педали, но за удобство и лесно транспортиране Helix е идеален вариант за китарист на круизен кораб. 

За кратък период от време правеше кавъри на укулеле на поп-пънк мелодии. Планираш ли отново да свириш на укулеле?

След известно време укулелето стана твърде силно за мен и към момента преминавам през дълбок и дълъг процес на възстановяване, за да се захвана отново с този инструмент.

Как се грижиш за непрекъснатото развитие на уменията си на китарата?

Разсейвам се много лесно, така че свиренето на не-музикални упражнения и мотиви ми е много неприятно. Обикновено просто намирам част от песен, която искам да науча и се базира на определена техника, и я разучавам. След като хвана нотите, слагам песента в Audacity и я забавям. Щом вече мога да я свиря чисто на определено темпо, я ускорявам, докато не стигна оригиналното темпо. Това е съвсем проста техника, но ми доставя удоволствие да свиря нещо, което преди ме е затруднявало.

Какъв е твоят музикален проект-мечта?

Или да имам собствена прог метъл група, или да ставна пътуващ китарист на Lady Gaga.

Последвай Алекс в Instagram на @alexfarrymusic.

Когато поемеш по пътя на музиката и се учиш да свириш на даден инструмент, рано или късно стигаш до момент, в който искаш да запишеш свиренето си. Има много опции за софтуер за звукозапис и кой е подходящ за теб, зависи от целта ти. За да ти помогнем, събрахме по-долу най-добрия безплатен софтуер, както и най-добрите професионални опции.

Безплатен звукозаписен софтуер

1. Audacity 

Audacity е безплатен софтуер, идеален за начинаещи, тъй като произвежда висококачествен звук, има много ефекти, плъгини и функции за редактиране. Програмата е интуитивна и лесна за ползване и след като посвикнеш с нея, можеш да запишеш най-различни видове аудио. Дава възможност за произвеждане на аудио със студийно качество, ако разполагаш и със съответния хардуер за запис на висококачествен звук.

2. Pro Tools First

Pro Tools е страхотен инструмент за миксиране, но не е евтин. Хубавото е, че съществува и Pro Tools First – безплатната версия с ограничен достъп. При нея възможностите са ограничени, но е идеален вариант за певци, автори на песни и музиканти, които тепърва започват с ограничен бюджет и искат да пробват един от най-добрите звукозаписни софтуери изобщо.

3. Garageband

Garageband върви безплатно с всеки Мас компютър и може да покрие повечето звукозаписни нужди. Програмата е по-мощна, отколкото човек би очаквал от безплатен софтуер, и е идеален център за всяко бюджетно домашно студио. Знаеш как Apple умеят да прави нещата красиви, като същевременно имат и висока функционалност – GarageBand е пример за точно това.

4. Ocenaudio

Ocenaudio е друг безплатен софтуер за звукозапис, който има много чудесни функции за редактиране на аудио. Отначало е малко по-труден за разбиране, но след като свикнеш с начина на работа, е изключително интуитивен. Програмата също така разполага с опростен интерфейс и богата библиотека.

5. Traverso  

Traverso има лесен за използване интерфейс, съчетан с иновативни преки пътища за мишка и клавиатура, които помагат да работиш наистина бързо. Разработена е за начинаещи, за да могат лесно да се учат и да започнат да записват музика още с отваряне на програмата за пръв път. Клавишните комбинации на Traverso, ефективният потребителски интерфейс и интуитивното управление отличават този софтуер сред останалите.

Професионален звукозаписен софтуер

1. Ableton Live 10

Един от най-обичаните софтуери за звукозапис на пазара. Хубавото е, че има дълъг безплатен пробен период (90 дни!), за да решиш дали е програмата за теб. През това време ще разполагаш с много повече функции, отколкото са ти необходими за малък проект. Най-силната отличителна характеристика на Ableton е разнообразието от опции, които предлага, и изобилието от семпли – повече от 5000 звука и 57 ефекта. Като цяло това е надежден избор за домашни продуценти от всички нива, но е особено добър за начинаещи, които искат да експериментират.

2. Avid Pro Tools 12

Avid Pro Tools 12 е още един чудесен софтуер, които би свършил работа на повечето музиканти. Обработката на звука с него е лесна, бърза и добра. Това е един от най-мощните софтуерни продукти, предлагани на пазара, за запис на музика, миксиране, редактиране и композиране. Съдържа разнообразни виртуални инструменти, включително барабани, пиано, синтезатор и други. Имай предвид обаче, че е необходима мощна компютърна система, която да поддържа тази програма. 

3. Logic Pro X

Apple има две програми за запис на аудио: Garageband, която вече споменахме, и Logic Pro. Logic Pro е също толкова удобна за ползване като Garageband, но надгражда с чудесни вградени плъгини, които предоставят богат набор от инструменти. В комбинация с интуитивния MIDI и аудио редактор и мощния редактор на семпли, Logic Pro X постига перфектен баланс между функционалност и лекота на използване. Ако си започнал с Garageband и ти е харесало, ще се влюбиш в Logic Pro X.  

4. Image-Line FL Studio 20

FL Studio е много добра програма, която се отличава с мощните си, професионални собствени плъгини. Комбинацията от функционалност, цена и потребителски интерфейс е подходяща както за начинаещи, така и за професионалисти. Предоставяйки всичко, което всяка друга програма от този списък има, но със свой уникален начин на работа.

5. Cubase

Cubase съществува от дълго време и е популярен и до днес, защото е иновативна, надеждна и стабилна опция. Въпреки че не е най-лесният софтуер за използване веднага, след период на разучаване ще можеш с лекота да се възползваш от впечатляващия брой функции, които предлага.

Ако ти се чете още по темата, разгледай и тези статии тук и тук. Когато си готов/а да започнеш своето китарно пътешествие – присъедини се към Китарното семейство на Нели и се абонирайте за нейния канал в YouTube! Можеш и да се запишеш на урок ТУК – първият е с 50% отстъпка!

Снимка на Kelly Sikkema от Unsplash

Лало де Пилар е фламенко китарист от световна класа, който започва музикалния си път с първото си изпълнение още на шест годишна възраст в родния си град Луго, Испания. Повече от четири десетилетия Лало се изявява като корепетитор и соло изпълнител. Част е от турнета по целия свят до началото на 2000-те.

Оттогава Лало живее в Хюстън, Тексас, където композира музика за филми и телевизия. Лало не само е връчвал награди за най-добра музика във филма на филмовия и видео фестивал The Gulf Coast Film, но и е участвал няколко пъти в самия фестивал. Близо седем години той също така преподава китара и музика и изнася лекции за тънкостите на фламенкото в Университета “Сейнт Томас.

Лало цени испанското си наследство и обича фламенкото. Затова продължава да разширява границите на това красиво изкуство, като създава уникален репертоар, който отразява неговата култура, енергия, творчество и страст.

Като самоук артист, постигнал такова високо ниво на майсторството на китарата – кое беше най-голямото предизвикателство?

Най-предизвикателно беше, когато бях дете и се налагаше да се упражнявам дълги  часове ежедневно. Беше хубаво и продуктивно предизвикателство. Винаги съм бил много ученолюбив, затова учих усърдно. Въпреки че понякога ми ставаше много самотно, аз бях вдъхновен. Много се радвам, че го направих.

Как би описал какво е фламенко китарата на някой, който я хваща за първи път?

Бих я описал като инструмент, който може да те отведе на места, които дори не си мечтал, че можеш да посетиш. А също и като най-добрата форма на дисциплина, която може да бъде придобита на инструмент.

Какво е нещо за фламенко китарата, което би искал да знаеше, когато започна да я изучаваш за пръв път?

Иска ми се да знаех, че това ще е началото на вечен начин на живот. Може би щеше да ме накара да уча още по-усърдно. Беше прекрасно време и преживяване и се научих как да бъда дисциплиниран, правейки нещо, което дълбоко обичам. Много се радвам, че прекарах всички тези години, усъвършенствайки занаята си.

С години опит като музикант зад гърба си, как си поставяш цели за непрекъснатото развитие на своите умения на китарата?

Въпреки че поставянето на цели е много хубаво нещо, вече не си поставям такива. Преминах този етап от музикалната си кариера и практика. Въпреки това, като опитен професионален музикант, си поставям за цел например да организирам репетициите и репертоара на бъдещ концерт.

Всеки ден упражнявам скали, за да поддържам силата и издръжливостта си. Това ще правя и до края на живота си. Работя усърдно и по композиции, за да ги усъвършенствам. Вече нямам определена цел за нещо, което искам да уча или практикувам. Това се дължи и на факта, че всичко, което правя, е много вдъхновяващо за мен самия.

След няколко години опит нещата естествено си дойдоха на мястото заради всичко, което научих поради огромната си дисциплина.

А какви са някои реалистични цели, които начинаещ фламенко китарист трябва да си постави?

Техниката е отлично място за начало. И все пак всичко зависи от индивида. Аз обикновено започвам с преподаването на скали за начинаещи. Обикновената До скала е чудесен пример. След това преминавам към упражнения за арпеджирано свирене, свирене с палец и техниката алзапуа (alzapua). Някои упражнения за арпежи са отлични за изграждане на силно и безупречно тремоло.

Докато преподавам тези техники, също уча ученика да работи върху компас (compás) ритъма. За фламеко китаристите е изключително важно – compás  е основата на всичко във фламенкото.

Как протича процесът ти на писане на музика за филми и телевизия?

Започвам като питам продуцента и/или режисьора да ми разкаже за проекта. Докато те говорят или започвам да композирам в главата си, и/или тихо да свиря на китарата си. Обикновено така се появява нещо дори и да е начална идея.

Преподаваш и в университета “Сейнт Томас”. Как подходи към създаването на вашата учебна програма?

Преподавах на щат в UST в продължение на седем години. Въпреки че бях поканен да се върна да преподавам в UST, времето ми там приключи, когато Пол Кристофиак за съжаление почина. Имах много прекрасни моменти, докато бях там, и Пол направи дните ми в университета много приятни.

Учебната ми програма всъщност идва още от времената, когато бях малко момче. През годините просто доразвих и усъвършенствах начина, по който учих за първи път. Затова ми е много лесно да се позова на вътрешната си учебна програма, когато имам нужда.

Какъв е твоят музикален проект-мечта?

Да композирам за оркестър, да свиря с него и да го дирижирам. Това би било обобщение на цялата ми музикална кариера. Пожелайте ми късмет!

В момента Лало e в процес на създаване на курс на база на това, което е научил и развивал през цялата си музикална кариера. Насъбраният му опит по естествен начин ще се оформи под формата на книга, CD или и двете. Очаквайте и завръщането на Лало в звукозаписното студио, където той ще записва и продуцира разнообразна музика, която е композирал през годините.

Свържете се с Лало в LinkedIn на https://www.linkedin.com/in/lalodepilar/ и се абонирайте за неговия YouTube канал тук.

Ако свириш на китара от известно време, вероятно си наясно какво представляват флажолетите – онези високи, наподобяващи звън на камбанка ноти. Със сигурност си ги чувал/а в песни на групи като U2, Metallica, Led Zeppelin, The Beatles и много други. Ако вече флажолетите са част от репертоара ти – чети надолу и си припомни основите. Ако пък това е първият ти досег с темата – приготви се да научиш още една чудесна техника.

Флажолетите се възпроизвеждат всъщност всеки път, когато изпълниш нота. През повечето време обаче не ги чуваш. Онова, което чуваш, е основния тон (понякога наричано първи флажолет). Основният тон е най-силният произведен звук, който обаче е е придружен от няколко флажолети. Когато някоя струна е натисната, тя създава вибрации от моста на китарата към нулевото прагче и по този начин се създават много други обертонове – или флажолети – в резултат на по-къси честоти по грифа. Има различни начини за изпълняване на флажолети на китара. Съществуват естествени такива – които се създават естествено на грифа, както и изкуствени такива. Вторият вид използва техники, които позволяват свирене на флажолети, независимо къде се намираш на грифа.

Естествени флажолети и изкуствени флажолети

Естествените флажолети, известни още като „флажолети на отворена струна”, се свирят на отворена струна, докато изкуствените флажолети се получанат, когато изпълняваш флажолет върху натисната струна. Въпреки че всички флажолети всъщност са изкуствени, последната техника е тази, която обикновено се нарича „свирене на изкуствен флажолет“.

Естествени флажолети

Най-лесният начин за създаване на флажолет е чрез използването на естествени флажолети, които се срещат на различни места по грифа. Най-често срещаните и характерни такива са разположени на 12-ото, 7-ото и 5-ото прагче.

Естествените флажолети се създават, като струната вибрира на части. Например, половината от дължината на фракцията води до флажолет на 12-ото прагче, една трета от дължината създава флажолет на 7-ото прагче, четвърт от дължина на 5-ото и т.н.

Ето и един интересен факт: Когато свириш флажолет, ти свириш или същата нота като отворената струна, или същата нота като прагчето, над която я свириш. Например, когато свириш флажолет на 12-то прагче на струната ‘ла’, получаваш същата нота като тази, ако просто натиснеш 12то прагче. Флажолет на 5-то прагче пък ти носи същата нота като отворената струна, но 2 окави по-висока. И последно – флажолет на 7-мо прагче ти носи същата нота като нотата на 7-мо прагче, но 1 октава по-висока. 

Ето няколко неща, за които да внимаваш, когато ги изпълняваш: за да създадеш флажолет, трябва много леко да натиснеш струната на 5-та, 7-ма или 12-та позиция (или която и да е друга позиция, с която искаш да експериментираш). Трябва да поставиш пръста си над металната част на прагчето – това ще произведе най-отчетливо звучащ флажолет. За начинаещите може да е по-лесно първо да натиснат струната и след това леко да докоснат струната с върха на пръста си на 5-ото, 7-ото или 12-ото прагче. Друг вариант е да поставиш пръста си първо върху струната – тогава флажолетът ще се чуе по-ясно, ако веднага след като изсвириш струната премахнеш пръста си.

Освен естествените флажолети, които са донякъде ограничени, можеш да използваш и изкуствени такива, които позволяват да произведеш този характерен висок звук където и да е на китарата. Ето 3 вида изкуствени флажолети, които можеш да изпълниш:

Флажолет с докосване

Просто притисни струна на едно от прагчетата. Постави показалеца на дясната си ръка (за китаристи с десен захват) върху нотата дванадесет прагчета над притиснатата нота, сякаш ще изпълниш тази нота. Пръстът ти трябва да е над металната пластина. Когато тези две условия са изпълнени, използвай палеца или перце и изсвири струната – тогава ще чуеш чуеш флажолета на нотата. Получава се нота една октава по-висока от натиснатата на грифа.

Флажолет с потупване (tap-ване)

Представлява общо взето същото като горното, до частта с „натисни струната“. Трябва да натиснеш струната, след което да потупаш прагчето с дванадесет по-високо от нотата, която е натисната. Постарай се пръстът ти бързо да докосне струната точно над съответния метален праг и да се махне.

Флажолет с щипване (pinch harmonics)

Тази техника определено е най-трудната от изброените тук. Получава се най-добре, като държиш перцето така, че по-малка част от него се подава и да има по-малко разстояние между края му и палеца ти. Трябва да се стремиш да удариш струната с перцето, като почти едновременно докоснеш струната с палеца си.Това ще създаде онзи „писък“ на китарата, известен като флажолет с щипване.

Флажолетите са още една техника, която можеш да добавиш към инструментариума си от китарни умения. Да успееш да ги изпълниш по правилния начин определено отнема време и практика, но пък е възможност да направиш свиренето си още по-разнообразно. Препоръчително е да опиташ всички изброени тук техники за изпълняване на флажолети на китарата, за да разбереш кои от тях ти допадат най-много.

Ако ти се чете още по темата, разгледай и тези статии тук и тук. Когато си готов/а да започнеш своето китарно пътешествие – присъедини се към Китарното семейство на Нели и се абонирайте за нейния канал в YouTube! Можеш и да се запишеш на урок ТУК – първият е с 50% отстъпка!

„Как да представя някой, който е талантлив музикант и артист, има разнообразни умения и познания за вероятно повечето теми, интересни за разговор (е, поне за мен!)? Предполагам, че ще кажа това, което не би могло да е очевидно от въпроси в интервю – Алекс е прекрасен човек и страхотен приятел. Човек, на който може да се разчита, виждащ всеки детайл, както и винаги пълен с идеи. Винаги е радост да работим заедно по някой проект, а скоро сигурно ще видите и още един такъв! Виж последния път, когато работихме заедно ТУК.“ – Нели

Как започна твоят музикален път?

През 1995 г., когато на 4-годишна възраст започнах да свиря на пиано. Подхванах класическата китара на 12, когато направих и първите си стъпки с флейтата и започнах да свиря в местни оркестри. Няколко години по-късно подхванах и електрическата китара и сериозно се заинтересувах от различни съвременни жанрове, което ме мотивира да ги изследвам и на пианото.


Свириш на пиано, китара и флейта. Как владеенето на различни инструменти промени начина, по който възприемаш музиката?

Това, че съм мултиинструменталист, ми позволява да гледам на музиката по по-различен начин. Учи ме да съм отворен за различни възможности и предизвикателства. Позволява ми и да свиря в различен контекст – например заради гъвкавостта на пианото и китарата мога да съм част от поп и рок групи, дуетни концерти и др., докато заради флейтата намирам място и в класически оркестри и джаз биг бендове, което никога не бих могъл, ако свирех само на пиано или китара. Заради пианото знам и много по-задълбочено теорията и как да контролирам хармонията. А поради своята популярност китарата не само е много забавен инструмент, но и ми отваря възможности за преподаване.

Каква е причината да избереш именно тези инструменти?

Започнах с класическото пиано на много ранна възраст по идея на родителите ми. Обаче се заинтересувах сериозно от него едва след като се заех с китарата, заради която открих по-съвременни жанрове. В началото ми дойде съвсем естествено да свиря много неща на пианото по слух – просто ми звучеше добре, когато свирех популярна мелодия върху различни акорди, които естествено можех да хармонизирам на момента. Избрах флейтата, тъй като това е любимият ми звук в оркестъра и семейството на дървените духови инструменти. А още повече се запалих по нея, когато открих колко добре се вписва в съвременния джаз (особено post-bob, латино и модален).

Какво за това да си мултиинструменталист би искал да знаеше, преди да подхавнеш различните инструменти?

Иска ми се да бях възприемал инструментите като по-„равни“. Когато започнах да свиря на китара, я виждах като по-„висш“ инструмент и развих силно чувство на свързаност с нея. След като научих и други инструменти и вече съм наясно с усилията и нагласите, необходими за изучаването им, съм много по-отворен и оценявам всички инструменти във всички жанрове .

С толкова дългогодишен опит като музикант, как се грижиш за непрекъснатото развитие на уменията ти на китарата?

Поставям си цели, като просто се съсредоточавам върху това какъв нов звук от някое ново парче мога да копирам и науча. Вече не искам да съм „лоялен“ само на няколко любими групи или изпълнители и да свързвам стила си на свирене с тях, както правех преди. Постоянно търся ново звучене в нова музика и мисля как мога да го имитирам на китарата. Това важи и при другите два инструмента, на които свиря.

Как протича твоят процес на писане и аранжиране на музика за различни проекти?

Обикновено нямам строго определени стъпки, които следвам, когато пиша или аранжирам. Обикновено започвам с голямата картина на това как бих искал да звучат новите ми аранжименти или композиции, избирам отправна точка и действам.

Коя е любимата ти част от това да си музикант?

Ще кажа вероятно най-голямото клише – да се занимавам целогодишно с нещо, което обичам. А освен това и да научавам нови неща в процеса си на работа и от други музиканти, с които работя постоянно.

Какъв е твоят музикален проект-мечта?

Мащабна музикална колаборация с голям брой мои приятели музиканти, която да покаже уникалните ни музикални способности (независимо от личните ни любими стилове, способности и т.н.) и която да запишем и заснемем.

В момента Алекс работи по кинематографичен оркестрален саундтрак, който включва оркестриране на духови и струнни инструменти, с малко примеси на хармония, взаимствана от модерния джаз. 

Последвайте го в социалните мрежи: facebook.com/alexdannmusic
Разгледайте и уебсайта му: www.alexdan.co.uk

Не звучи ли страхотно да си от онези китаристи, които могат просто да се появят и да започнат да свирят? Без ноти, без акорди, без предварителни репетиции… Изглежда като магия как могат да изсвирят всяка песен – дори която чуват за първи път. Но не се безпокой – не ти трябват никакви суперсили, за да можеш да си способен/на на това. Истината е, че всъщност техните тренирани пръсти са съчетани с добре обучени уши. Чети надолу, за да разбереш защо ушите ти са ключът към тази привидно магическа способност и как да започнеш да ги тренираш.

Какво е ученето по слух?

Под това разбираме процесът на изучаване на музикално произведение без разписани материали. Тази техника произхожда от традицията на народната музика, където мелодиите рядко са се записвали и хората са ги предавали от уста на уста – учили са ги чрез слушане и възпроизвеждане по слух.

Имаш ли нужда от отличен музикален слух, за да свириш по слух?

Отличният музикален слух е способността да чуеш тон и веднага да разбереш коя е нотата. Изглежда, че е нещо, с което си роден и или го имаш, или не (въпреки че някои хора твърдят, че можете да се научи). Каквато и да е истината, наличието на отличен музикален слух е голяма рядкост и не е нужно, за да свириш по слух или да създаваш страхотна музика.

Е, след като изяснихме това, ето ги четирите области, в които трябва да развиваш слуха си, които ще те превърнат в китариста на мечтите ти.

1. Височина на нотите

Тренирането на това умение се състои в това да чуеш ноти и да разпознаеш как те са свързани помежду си. Първата стъпка е да усъвършенстваш усещането за „височина“ на звука. Това се нарича просто “тренировка на ухото”. След като се научиш да разпознаваш отделните тонове, най-важното е да се научиш да чуваш относителната височина. Най-популярния метод за това е интервалната тренировка на слуха, чрез която ще усвоиш да разпознаваш колко близко или далеч са нотите една от друга.

2.  Ритъм

Много китаристи тренират единствено своя усета за височина, но да можеш да идентифицираш ритми и ритмични модели е също толкова важно. Ако ще правиш кавър на песен или ще свириш в определен стил, то да свириш с точния мотив за дрънкане в точното темпо има голямо значение за публиката. С овладяването на ритъма можеш дори умишлено да се отклоняваш от него и да вложиш креативността си в изпълнението. А също така и в джем сешъните ще можеш да се заиграеш по-добре с барабаниста като си ‘подавате 4’ – това става, когато се редувате да свирите соло всеки 4 такта.

3. Ефекти

Можеш ли да тренираш слуха си да разпознава и това? Да, разбира се, и трябва. Настроиш ли ушите си да разпознават аудио ефекти ще откриеш цял нов свят. Ще можеш много по-точно да разбираш какво точно се случва в едно музикално произведение и да използваш тези знания и при собственото си свирене и писане.

4. Писане на музика

Преди да кажеш, че писането на музика не е упражнение за слух, имай предвид следното – песента е структурата, която обединява всички предишни точки. Научи тази структура и ще знаеш какво да правиш по-нататък – независимо дали това е да пишеш собствена песен, или да разучаваш чужда.

Повечето песни са съставени от определени части (интро, куплет, припев, бридж и др.) и имат някои основни елементи (ноти, ритми, хармонии и др.). Чрез изучаването на музикалната структура на песните и това какво следва какво, като по магия ще знаеш какво да правиш, дори ако си имаш работа с песен, която чуваш за пръв път!

Заключение

Те може да не се плъзгат по грифа и да натискат струните или педал, но ушите ти са също толкова важни, колкото пръстите, ако искаш да станеш най-добрия китарист, който можеш да бъдеш. Започни да ги тренираш още днес!

Ако ти се чете още по темата, разгледай и тези статии тук, тук и тук. Когато си готов/а да започнеш своето китарно пътешествие – присъедини се към Китарното семейство на Нели и се абонирайте за нейния канал в YouTube! Можеш и да се запишеш на урок ТУК – първият е с 50% отстъпка!

Ако искаш да развиеш уменията си на китарата отвъд дрънкането на акомпаниращи акорди, то пръстовото свирене е чудесен начин да внесеш разнообразие в изпълненията си. Тази техника е подходяща както при акустичната китара, така и при електрическата. Със звученето си, наподобяващо пиано (тъй като изпълняваш едновременно и басовите и мелодичните части), е идеална за моментите, когато свириш без други музиканти.

Какво представлява

Под „пръстово свирене на китара“ се разбира техниката, при която удряш струните директно с върховете на пръстите си, с нокти или със специални перца, които се прикрепват за пръстите. Другата стандартна техника за удряне на струните е с перце- удряне на отделните ноти или удряне на всички струни в акорди с перце.

Разлика между дрънкането и пръстовото свирене

Основната разлика между дрънкането и пръстовото свирене е, че първото е много проста китарна техника, при която всички струни се удрят с пръст или перце в посока нагоре и/или надолу. Това е идеално за начинаещите китаристи, които искат да свирят прости акорди и песни.

При пръстовото свирене на китара струните се удрят с върховете на пръстите на доминиращата ръка (или дясната ръка за повечето китаристи), което в началото е много по-предизвикателно от дрънкането, тъй като трябва да се развие независимостта на пръстите и на двете ръце.

Още характеристики

Основната цел при пръстовото свирене е да се оркестрира музиката – или да се обединят басовите линии, мелодичните линии и акордите в едно. Всичко за класическата китара би следвало да се изпълнява чрез пръстово свирене на найлонови струни, но през последните няколко десетилетия много майстори на китарата приспособяват пръстовото свирене и към стоманените струни и дори при електрическата китара. Все още тази техника се използва най-често при фолк музиката и класическата китара, но може да се адаптира за всеки стил.

По същество пръстовото свирене включва бързо свирене, движение по грифа и използване на всички струни. Ако развиеш уменията си в този стил, то други стилове като например блуграса, ще ти станат много по-лесни. Но всеки, който реши да научи тази техника, трябва да е подготвен да прекара немалко изтощителни часове в подобряване на независимостта на пръстите си.

Ако си свикнал да дрънкаш, вероятно ще ти е доста трудно в началото, така че преди да започнеш да упражняваш пръстовото свирене, имай предвид следното – дори най-предизвикателния аранжимент за пръстово свирене, в който и да било музикален стил, се състои от три основни движения. Палецът може да удари струна, останалите пръсти могат да ударят струна или палецът и друг пръст могат да ударят струни едновременно (движение, наречено „щипване“/ „pinch“). Това е! След като научиш тези основни движения, с практиката и времето става все по-лесно да изпълняваш сложни парчета, а свиренето ти ще е много по-богато.

Ето едно парче, което не е най-лесното, но не е и твърде трудно като за първи опит с тази техника: Falling Slowly от Glen Hansard и Marketa Irglova.

А ако искаш да започнеш по класическия начин – разгледай „Giuliani Studies“. Това са технически упражнения за пръстовото свирене, които съществуват от толкова дълго, че вече са достъпни безплатно! Съдържат акорди и техники, използвани и до днес.

За още информация, съвети и трикове те каним да се присъединиш към Китарното семейство на Нели и да се абонираш за нейния канал в YouTube! А ако вече ти се иска да се впуснеш в света на китарата (или укулелето), можеш да се запишеш за урок ТУК – първият е с отстъпка от 50%!

Пътя на всеки китарист започва с решение с какъв тип китара иска да подхване и това не е лесен избор. Разбира се, можеш да започнеш с който и да било вид китара и след като научиш основите да решиш коя най-много ти допада. Винаги е добре обаче да знаеш предварително с какво си имаш работа. Вече покрихме повечето видове акустична и електрическа китара, така че сега е време да разгледаме и класическата.

Повечето китаристи започват с акустична или класическа китара, тъй като те са по-щадящи за пръстите и не е необходима допълнителна техника като усилвател, за да се чува звука. Често пъти те са и по-евтини от електрическите китари.

За някои начинаещи китаристи (както и напреднали) е трудно да направят разликата между акустична и класическа китара. 

Класическа китара

Акустична китара

Eто основните разлики между двете:

1. Гриф

Грифът на класическата китара е много по-широк от този на акустичната. Често класическите китари също нямат маркери за прагчетата по грифа.

2. Форма на тялото

Акустичните китари често имат дредноут форма, която е значително по-голяма от тази на класическата китара. При класическите китари изрязването, което дава достъп до по-високите прагчета, се среща рядко.

3. Магаренце

При стандартна класическа китара струните са завързани на възел около магаренцето, за да се закрепят на място. За разлика от тях, магаренцето на акустичната китара има клинчета, които държат струните на място.

4. Струни

И двата вида гореспоменати китари всъщност са акустични, просто едната има найлонови струни (класическата), а другата стоманени (акустичната), поради което съвременните акустични китари често се наричат и „акустични с метални струни“. Найлоновите струни на класическа китара са много по-дебели и по-меки от стоманените. Някои китари с найлонови струни също не се смятат за “класически”, но изпадането в такива детайли е напълно различна тема. Кажи, ако би искал/а да прочетеш статия на тази тема.

5. Ключове

Механиката на настройване на класическа китара е доста различна от тази при акустичната китара. Обикновено при класическа китара ключовете са пластмасови и метални, докато при акустична  – са изцяло метални.

6. Цена

Класическите китари често са малко по-евтини от акустичните, което е и причината много начинаещи китаристи да започват първо именно с класическа китара.

Най-добрият вариант, когато си избираш китара, е да пробваш колкото се може повече опции и да разбереш коя е най-подходяща за теб и музиката, която обичаш. Отдели си време за по-продължителен престой в близкия музикален магазин или помоли своите приятели-китаристи да изсвириш по един акорд на техните китари. И не се безпокой – наистина съществуват хиляди китари, но ще успееш да почувстваш кои от тях са подходящи за теб.

Ако искаш да прочетеш наистина задълбочен анализ на класическите китари, виж тук.

Изпуснахме ли нещо важно? Винаги можеш да ни допълниш и зададеш въпрос, ако нещо е останало неясно – в коментарите долу или в групата на нашето Китарно семейство. Стани част от него ТУК и сподели на каква китара свириш!

„Запознайте се с човека, който много хора смятаха за мой брат, докато следвахме заедно в университета, както се представи на мен за пръв път – The Count (Графа)! По-късно научих, че той си има и нормално човешко име – Джоузеф 😀 Талантлив китарист с уникален стил, създал страхотни рок и метъл шред инструментали, а наскоро пусна и акустична песен. Мултиинструменталист, учител, композитор… прочетете повече за неговото музикално пътешествие по-долу.“ – Нели

Как започна твоят музикален път?

Започнах да свиря, когато бях на 15. Вдъхнових се от китариста John 5 от групите на Мерилин Менсън и Роб Зомби, но всъщност неговата солова работа беше истинското ми вдъхновение. Той владее китарата до съвършенство и може да свири в много широка гама от стилове. Не възнамерявах да направя това своя кариера, но моментално се пристрастих! Имах късмета да попадна на чудесни преподаватели, които ме вдъхновиха да работя здраво.

Каква е историята зад сценичното ти име The Count (Графа)?

Иска ми се да имах по-интересна история! Алис Купър и Мерилин Менсън имаха голямо влияние върху мен, така че си помислих, че ако ще бъда музикант, то трябва да имам сценично име! Гледах филма „Дракула“ и си помислих: „Графът, това ще свърши работа!“ Ще ми се да можех да кажа, че съм истински граф, живеещ в замък в Трансилвания, но за съжаление не съм!

Вдъхновението за твоя уникален стил от музиката ли идва?

Донякъде да. Силно театралните изпълнители, които вече споменах, със сигурност вдъхновиха това и у мен. Стилът на Джими Хендрикс също ме вдъхновява, дори притежавам реплика на емблематичното му военно яке. Мисля, че това да си музикант, ти позволява да се обличаш малко по необичайно!

През годините си придобил множество квалификации по китара. Какъв съвет би дал на начинаещ китарист, който се чуди дали да избере музиката за формално образование?

Труден въпрос. Радвам се, че придобих всички тези квалификации, тъй като ме накараха да науча неща, които иначе нямаше. А и също някои от учителите ми бяха изключително вдъхновяващи. Но не всички музикални курсове са еднакви, някои включват повече писане на есета и теория на музикалния бизнес – което е супер, ако те интересува – но няма да ти помогне да подобриш уменията си на инструмента. Важно е да разгледаш внимателно учебната програма, преди да се посветиш на който и да било курс.

Освен китара, свириш и на ситар, пиано и мандолина. Ученето на втори инструмент по-лесно ли е от първото или е объркващо?

Със сигурност е много по-лесно! Особено при струнните инструменти. Мандолината например изисква същата техника като китарата, само в по-малък мащаб. При пианото, макар че има много малко общо с китарата, все пак имах предимство вече да съм развил сръчността на пръстите си и да мога да чета музика. Но трябва да отбележа, че не отделям еднакво време на всички инструменти. Китарата и пианото винаги получават повече внимание от останалите.

Планираш ли да научиш и други инструменти?

Запасих се с банджо за занимание по време на пандемията и ми е много интересно! Към момента не планирам да уча други инструменти, все пак часовете в един ден са ограничени! Винаги ми  е интересно да пробвам различни инструменти, научавам много неща, които след това мога да приложа и на китарата. Това е чудесен начин да се откъснеш от познатото.

Досега си продуцирал един албум – More is More, и едно EP – Aqua Hands. Как протича процесът ти на писане?

Много бавно! Често минават няколко месеца от първоначалната идея за песен до завършването ѝ. Голяма част от материала за Aqua Hands всъщност е написан далеч от китарата. Вдъхнових се за голяма част от солата от класическа пиано музика от композитори като Лист и Шопен. Имам огромна колекция от ноти и често вземах част от нещо, което те са написали, и го преработвах, за да пасне на песента. След като се получеше звучене, което ми харесва, преминавах към това да измисля как да го свиря на китара. В повечето случаи беше много трудно, тъй като мотивите изобщо не отговарят на настройката на китарата. Понякога няколко секунди музика ми отнемаха седмици. Въпреки че беше труден и често пъти разочароващ процес, чрез него ми дойдоха идеи, до които трудно щях да достигна, ако пишех само с китара в ръка. Много е лесно да се заприщиш само във вече познатото.

Какво се промени в стила и творческия ти процес между двата проекта?

Между двата проекта има интервал от 5 години, така че много неща! More is More е първият ми опит за писане на музика, така че все още изпробвах много неща. Записах всичко с моя приятел и бивш учител по китара Сам Маккюън в домашното му студио Skull Sound Studios. Той миксира и мастерира целия албум. Научих много, докато го записвах. Някои от песните не са нещо, което бих написал днес, но това е нормално. Албумът ми помогна да разбера какво работи и като цяло беше страхотно преживяване.

При Aqua Hands вече имах собствена техника и пространство за запис, така че всичко беше записано в дома ми. След това моят приятел A-Siege пое продукцията, добавихме много оркестрация и се забавлявахме, виждайки колко екстра можем да направим песните! Някои от тях излязоха съвсем различни от първоначалната идея. Песента Riptide трябваше да бъде рок песен, но в крайна сметка придоби много synth звук в стила на Van Halen! И така стана любимото ми парче в ЕР-то. Понякога е хубаво да дадеш воля на различни идеи – може да доведе до неочаквани страхотни резултати!

Телевизионната легенда Бил Оди участва в песента Stringkiller от първия ти албум. Как се стигна до това?

Бил е добър приятел на баща ми, срещал съм го няколко пъти. Знам, че е голям почитател на класическата рок музика и си помислих, че би било супер да внеса комедийна нотка в песента! Той се включи с удоволствие, което беше страхотно, тъй като превърна песента в нещо уникално и добави малко необходим хумор. Неговата част всъщност беше записана от баща ми в коридор по време на благотворително събитие!

Има ли нещо, с което би искал да експериментираш в музиката, но все още не си имал възможността?

Бих искал да науча повече за оркестрацията и може би да опитам да пиша музика за инструменти, различни от китарата. Направих първите си стъпки в това с парчето Lotus от Aqua Hands, което е написано за ситар. В следващото ми ЕР ще има и две самостоятелни пиеси на пиано.

Поради пандемията The Count към момента работи основно по няколко собствени проекта. Песента Roswell’s Night Out с Dannyjoe Carter от Лас Вегас – която включва много високоскоростно шредене – е вече факт.

Също така той е готов и със следващото си EP, което включва две парчета за китара и две за пиано, които показват нова страна от неговата работа. Междувременно излезе и още едно негово EP с групата The Jupiter Gallery. Последвайте го в социалните мрежи и чуйте повече!

Последвай го в социалните мрежи:
Spotify, iTunes – linktr.ee/thecountguitarist 
Youtube – youtube.com/channel/UCmTGui7BwhA1dEIz4hhha3A 
Instagram – instagram.com/the_countguitar
Website – countjosephbarnes.com

След като си тук, то вероятно мисълта да се научиш да свириш на китара е изскачала в ума ти неведнъж. Не сме тук, за да те убедим да го направиш – просто ще споделим някои факти, които неизбежно ще го направят. Виж ги и прецени дали дали всички те (и всъщност много други), са достатъчна причина да хванеш китарата!

1. Упражнява мозъка

Концентрацията и добрата памет са необходими във всички сфери на живота, така че тяхното постоянно развиване е много важно. Свиренето на китара е изключително приятен начин за подобряването им – да, някои хора също обичат да решават математически уравнения, но дали наистина? Докато се фокусираш върху различни китарни упражнения или песни, ще откриеш, че способностите ти да се фокусираш върху други задачи извън свиренето на музика, също са се подобрили значително.

2. Подобрява фините двигателни умения

Ако някога си опитвал/а да използваш пръчици за хранене, то знаеш колко е трудно да координираш пръстите си. Да се научиш да свириш на китара е нещо подобно, но около хиляда пъти по-трудно. Точно както при спорта, свиренето на китара значително подобрява координацията между очите и ръцете, тъй като изисква много специфични движения. А тези подобрени благодарение на свиренето двигателни умения помагат и при куп други дейности като плетене, бойни изкуства и спорт.

3. Развива креативността 

Независимо дали пишеш музика или преработваш песен за кавър, китарата ще те превърне в творец. След като си мислиш да започнеш да учиш именно китара, то тя сигурно те вдъхновява по някакъв начин – точно това вдъхновение ще развинти въображението ти и кой знае, може дори да изненадаш себе си.

4. Емоционално освобождаващо е

Може би най-приятният аспект на свиренето на китара е щастието, което идва когато се изразяваш чрез музиката. Свободата и забавлението при създаването на музика, са свързани и с много ползи за здравето – свиренето на китара може да понижи кръвното налягане и да намали сърдечната честота, стреса и тревожността.

5. Повишава самочувтвието

Умението да свириш на китара може да има огромен положителен ефект върху увереността на всеки. Докато развиваш способностите си, най-вероятно ще се появят не един и два повода да свириш пред член на семейството, приятел, други музиканти и дори публика. Свиренето пред други хора, колкото и страшно да е в началото, ще изгради увереността ти да се изразяваш публично и да споделяш творчеството си.

6. Изгражда силни връзки

Възможно е да прекараш цялото си музикално пътешествие докато свириш сам в спалнята си, но най-ценните музикални преживявания се случват по време на изпълнения с други музиканти. Търсенето на хора, с които да свириш, може да те запознае с много страхотни хора, с които имаш общи интереси. Споделеният опит при съвместното свирене също може да премахне много психологически бариери и често води до близки и дълготрайни връзки.

7. Ново усещане за музика

След като разбереш как работи музиката и се опиташ да я създадеш сам/а, нищо никога няма да бъде същото… Да слушаш, виждаш и разсъждаваш как нотите се вплитат в любимите ти мелодии, изпълнени от талантливи музиканти – ще се изненадаш колко повече ще се наслаждаваш на музиката.

‘Научаването на инструмент, който и да е инструмент, ще повиши възможността ти да оцениш музиката на по-дълбоко ниво на разбиране както и (аз вярвам) емоционална привързаност. Това е защото можеш да установиш по-добра връзка към музиката и артиста, който я изпълнява.’ – Филип Куинтас

8. Факторът “да си готин”

Нека бъдем честни за момент. Свиренето на китара просто е готино. Китарист, който обича да свири и го прави добре, просто излъчва увереност. А това изглежда страхотно по всяко време и на всяко място. Разбира се, изучаването на инструмент само за да изглеждаш готино не е най-добрата причина да хванеш китарата, но е абсолютен факт, че усещането да изпълняваш свое творение пред екзалтирана публика е неповторимо.

Ако имаш нужда от още причини, разгледай и тези статии тук, тук и тук. Когато си готов/а да започнеш своето китарно пътешествие – присъедини се към Китарното семейство на Нели и се абонирайте за нейния канал в YouTube! Можеш и да се запишеш на урок ТУК – първият е с 50% отстъпка!